Решение № 1192 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2689/2011 г.

Решение № 1192 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2689/2011 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Омега плюс" ООД срещу решение № 16 от 17.01.2011 г. по адм. дело № 589/2010 г. на Административен съд - Плевен. В нея са развити доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Плевен, е изразил писмено становище, че касационната жалба е неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Плевен е отхвърлил жалбата на "Омега плюс" ООД против мълчалив отказ на директора на ОД на МВР - Плевен да издаде заповед за възстановяване на идентификационния номер на товарен автомобил м. "Волво ФН 12 420" с рег. № хх хххх ВМ, собственост на дружеството и е оставил без разглеждане жалбата му срещу протокол от 28.04.2010 г., издаден на основание чл. 143, ал. 4 от ЗДвП и Инструкция № I-185/6.12.2002 г. от комисията по чл. 5 от инструкцията. Съдът е установил следните фактически обстоятелства: Жалбоподателят е подал молба за промяна на регистрацията на товарен автомобил м. "Волво ФН 12 420" с рег. № хх хххх ВМ поради промяна в данните на превозното средство, с искане след номера на шасито да се запише "нестандартен". При извършената идентификация на номера на шасито поставен (щампован) от производителя върху предната половина на дясната надлъжна греда на автомобила е установено заличаването му до невъзможност да бъде разчетен от служител на сектор "Пътна полиция" и от служител на "Базово научна лаборатория" при ОД на МВР - Плевен. Поради това е инициирано производство по възстановяване на ИН на превозното средство. Назначена е комисия със заповед на директора на ОД на МВР - Плевен, която след проверка на данните по преписката е съставила протокол от 28.04.2010 г. В същия е отразено, че при обстоен оглед на товарния автомобил не е установен оригиналния ИН. Мястото, на което е щампован ИН е заличено по груб начин, чрез отнемане на метал, поради което номерът не може да бъде изследван. Посочено, че зад декоративната решетка на кабината е закрепена с два броя метални види типова табела, на която има изписан ИН, записан в свидетелството за регистрация. Тази табела не е неподвижно закрепена и принципно е възможно да бъде демонтирана и подменена. При тези обстоятелства комисията е приела, че автентичният ИН не може да бъде установен по категоричен начин. Съдът е изслушал и приел по делото съдебно-трасологична експертиза. След обсъждане на заключението на експерта е приел, че същото потвърждава по категоричен начин данните в протокола на комисията по чл. 5 от Инструкцията. При извършения преглед на автомобила вещото лице е констатирало, че на отреденото от завода - производител място за щанцоване на ИН е извършена интервенция и същият е заличен, като номерът на рамата е щанцован върху планка, изрязана с ъглошлайф и допълнително поставена на необичайно за модела място - в предната част на дясната надлъжна греда, под кабината и фронтално не може да бъде разчетена. По отношение на фабричната типова табела е потвърдил констатациите на комисията. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че съгласно т. 4 от БДС ISO 4030, релевантна за този модел товарни автомобили, за автентичен се определя VIN номерът, набит трайно или щанцован върху монолитна част от шасито или купето на автомобила, а останалите идентификационни табели като стикери, фабрични типови табели и пр. са съпътстващи идентификацията на МПС. При положение, че фабрично поставения номер на рамата на дясната греда зад предно дясно колело е заличен поради механична интервенция в нарушение на изричната забрана по чл. 143, ал. 2 от ЗДвП и не може да бъде разчетен, а останалите данни - от предходно свидетелство за регистрация на автомобила и номер на двигателя, регистрационни табели, табели с идентификационен номер на производителя, не го идентифицират по несъмнен начин, съдът е достигнал до извод, че автентичният ИН не може да бъде установен. Съдът е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателя и е приел, че са неоснователни. В тази връзка е посочил, че по делото е приложено заявление № 080938023938 на ПС рег. № 420Н071 с дата на първа регистрация 14.06.1996 г., според което номерът на рамата на автомобила е вписан като стандартен. Заявлението е подадено от представляващ дружеството в сектор ПП - КАТ с оглед извършване на регистрация на автомобила на дружеството - собственик. Въз основа на това заявление и приложената по делото митническа декларация на 9.10.2008 г. е извършена регистрация на ППС в страната, като няма данни, че при първоначалната регистрация номерът на рамата е нестандартен и описаната по-горе метална планка да е съществувала на посоченото на снимковия материал място върху товарния автомобил. Съдът, след съвкупна преценка на събраните освен писмени и гласни доказателства по делото, е достигнал до извод, че металната планка с щанцован ИН не е била прикрепена на описаното място от производителя, каквото е изискването на т. 5 от БДС ISO 4030, поради което правилото не е приложимо в случая и не може да се счете, че възможно установяването на ИН въз основа на данните от същата. Изтъкнал е, че действително няма данни автомобил с този идентификационен номер да се издирва, но това обстоятелство е ирелевантно към законосъобразността на оспорения мълчалив отказ. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател го оспорва, като поддържа, че е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Счита, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствения материал по делото, в резултат на което е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на административния акт. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. В чл. 143, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, че възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи - Инструкция № I-185/6.12.2002 г. Според чл. 4 от инструкцията, възстановяване на ИН на ППС се извършва при: 1. пътни превозни средства, които са били обект на кражба с установени интервенции в ИН и впоследствие са върнати на собствениците по действащия законов ред; 2. пътни превозни средства с наличие на корозия или друг дефект в областта на ИН вследствие на продължителна експлоатация, както и на такива, при които с предстоящи ремонтни дейности би могло да се заличи частично или напълно ИН; 3. пътни превозни средства, чиито ИН са нарушени вследствие на механично и химично третиране при извършено изследване с цел идентификацията им. В конкретния случай е проведено административното производство по чл. 143, ал. 3 от ЗДвП по искане на жалбоподателя за промяна в регистрацията на товарен автомобил м. "Волво ФН хх ххх" с рег. № хх хххх ВМ, в хода на което е установено, че има интервенция върху идентификационния номер на производителя - първоначалният номер е заличен по механичен начин. Поради това е постановен отказ със заповед № 16/13.07.2009 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Плевен, потвърдена влязло в сила решение № 688 от 11.12.2009 г. по адм. дело № 709/2009 г. на Административен съд - Плевен. Производството по заявлението за възстановяване на автентичният ИН на автомобила е приключило със заключение на комисията по чл. 5 от Инструкцията, че не е възможно да се установи оригиналният ИН, в резултат на което е формиран мълчалив отказ на директора на ОД на МВР - Плевен да постанови заповед за възстановяване на ИН. Правилно съдът е приел, че изготвеният протокол от комисията по чл. 5 има характер на акт по чл. 21, ал. 5 от АПК и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. При обсъждане на законосъобразността на оспорения мълчалив отказ на директора на ОД на МВР, съдът по същество е установил точно фактическите обстоятелства и въз основа на подробен и коректен анализ на доказателствения материал е достигнал до обоснован правен извод за законосъобразност на същия. Правилно съдът е приел, че заличаването на идентификационният номер е извършено в нарушение на забраната по чл. 143, ал. 2 от ЗДвП. За да се възстанови ИН в хипотезата на чл. 4, т. 2 от Инструкция № I-185/6.12.2002 г. е необходимо да е уведомен оторизираният орган за предстоящите ремонтни дейности, при които е възможно да се заличи частично или напълно ИН на превозното средство. В настоящия казус не е спорно, че това условие не е изпълнено, като съдът правилно не е кредитирал релевираните доводи от касатора за случайно заличаване на ИН в процеса на ремонтните дейности. По отношение на установената планка с ИН на автомобила, съдът обосновано не е възприел тезата на касатора, че е надлежно поставена от швейцарските власти преди първоначалната регистрация на ППС в страната и въз основа на същата следва да се възстанови ИН. Отбелязването в талона, че ИН е нестандартен - "пренабит", без уточнение на мястото и начина, по който е осъществено не е достатъчно да обуслови извод, че се касае именно за поставената метална планка с ИН, още повече съществуването й не е било констатирано при извършените прегледи на МПС от оправомощените служители в страната ни. Съдът вярно е посочил, че липсват данни, от които безпротиворечиво и категорично да се направи извод, че автомобилът, който е представен пред компетентните органи за промяна в регистрацията е същият, който е бил регистриран на 9.10.2008 г. като собственост на дружеството - жалбоподател и правилно е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорения мълчалив отказ на директора на ОД на МВР да разпореди възстановяване на ИН на превозното средство. Предвид изложеното и при отсъствие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,