Решение № 8947 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1407/2012 г.

Решение № 8947 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1407/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" и заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие " са подали касационна жалба срещу решението от 19.12.2011 г. по адм. дело № 399/2011 г. по описа на Административния съд - Русе, с което е бил отменен акт № 01-6500/32286 от 27.07.2011 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за установяване на публично държавно вземане в размер на 3 400,02 лева по отношение на Албена Петрова Карастоянова. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждения. Ответницата Албена Петрова Карастоянова не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за недопустимост на жалбата на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", който нямал право на касационно обжалване, тъй като не е участвал при разглеждането на делото в административния съд и за неоснователност на жалбата, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд " Земеделие". Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбите и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " не е издател на оспорения административен акт, поради което не е бил конституиран като страна в производството пред административния съд. Тъй като не е взел участие в делото, той не разполага с процесуално право да иска проверка на правилността на постановеното решение. Касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд " Земеделие ", е допустима, тъй като е подадена в срок, от страна в първоинстанционното производство, с оглед на което подлежи на разглеждане. В хода на производството административния съд е установил, че Албена Петрова Карастоянова е подала до Държавен фонд "Земеделие" заявление за единно заплащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 18/040609/21037, като заявила за подпомагане 20,95 ха земеделска земя. На основание наличната информация в информационната система на фонда, било прието, че площите са допустими за подпомагане и на Албена Карастоянова била преведена субсидия в размер на 3400,02 лева. Впоследствие, Министерството на земеделието и храните извършило допълнителна проверка на коректността на данните в заявленията от 2009 г., в резултат на която било предприето намаление на допустимата за подпомагане площ. По отношение на Албена Карастоянова бил съставен акт № 01-6500/32286 от 27.07.2011 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", според който годната за подпомагане площ по подадената от лицето заявление била намалена, поради което сумата 3400,02 лева се явявала недължимо платена и подлежала на възстановяване. От правна страна, съдът приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Административният орган не посочил фактите и доказателствата, релевантни за направения от него извод, че част от отпуснатата на Албена Карастоянова сума за подпомагане е недължимо платена. В противоречие с процесуалните правила органът не уведомил жалбоподателката за започване на производството, което довело до нарушение на правото й да се запознае с конкретните обстоятелства, да направи възражения и да представи доказателства. При положение, че на заявлението на Албена Карастоянова били извършени проверки, които не установили недопустима за подпомагане площ и една при третата проверка била извършена корекция на площта, следвало да се приеме, че администрацията на разплащателната агенция е допуснала грешка, която земеделският производител не би могъл да установи по разумен път. Поради това била приложима разпоредбата на чл. 73, т. 4 от Регламент (EO) 796/2004 г. на Комисията, според която получената добросъвестно субсидия не подлежала на възстановяване. По тези съображения административният съд отменил съставения на Албена Карастоянова акт за установяване на публично държавно вземане. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа се, че административният орган нямал задължение да уведомява кандидатите за резултатите от извършените административни проверки, нито да предприема други подходящи процедури, каквато е проверката на място. Делото останало неизяснено от фактическа страна, тъй като съдът отказал да назначи техническа експертиза. Не било засегнато и правото на защита на заинтересованото лице, както посочил административният съд. Земеделският производител имал възможност да се защити на по-късен етап от административния процес, но не се възползвал, поради което направените от съда изводи за съществени процесуални нарушения на административния орган, били несъстоятелни. Неточно бил приложен и материалния закон. Разпоредбата на чл. 73, т. 4 от Регламент (EO) 796/2004 г. на Комисията не се отнасяла до случая, тъй като на практика нямало грешка на администрацията. Още при подаването на жалбата земеделският производител знаел, че очертава площи, които са необработваеми и затова, недопустими за подпомагане, поради което недължимо платената сума подлежала на възстановяване. Върховният административен съд намира, че оплакванията са неоснователни. Съставянето на акт за установяване на публично държавно вземане, който не се предхожда от проверка на компетентния орган, както и липсата на фактически и правни основания на акта, представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както законосъобразно е приел административният съд. Другите нарушения от Административнопроцесуалния кодекс, вследствие на което страната, чиято права се засягат от акта, е бил лишена от възможност да участва в производството, също са съществени и обосновават отмяната на административния акт. Решението на съда не е опорочено от съществено процесуално нарушение по причина, че е било отказано да се назначи поисканата от административния орган експертиза. Допуснатите от органа нарушения не могат да бъдат санирани с назначаването на експертиза, чрез която да се установи недопустимостта на подпомагането на производителя. Констатациите на съда не биха могли да заместят липсващите констатации на административния орган, при положение, че съдът проверява законосъобразността на административния акт съобразно извършените като част от производството по съставянето му процесуални действия, както и съобразно съдържанието, с което е издаден. Производствата, в рамките на които се установява, че не е имало основание за отпускането на субсидията, са тези за извършването на проверките, уредени с разпоредбите в глава III, дял III от Регламент (ЕО) № 796/2004 и с разпоредбите на 26а и чл. 26б, чл. 37 и чл. 47 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Когато проверките констатират неизпълнение на предвидените в националното или в европейското законодателство условия за подпомагане на земеделския производител, средствата се определят като недължимо платени и подлежат на възстановяване в съответния фонд. Преди съставянето на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане обаче не е била извършена проверка, посредством която да се изяснят спорните обстоятелства и да се съберат нужните доказателства. Данните за извършените от Министерството на земеделието и храните допълнителни анализи и проверки на коректността на слоя площи, подходящи за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ, както е записано в изпратеното до изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие писмо № 13-9735/9.12.2010 г., сами по себе си не обосновават извод, че средствата, отпуснати по заявлението на Албена Карастоянова, са недължимо платени. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира от органа заедно с индивидуално направени констатации, основани на релевантните за конкретния случай факти и обстоятелства. В тази насока са и дадените в писмото на Министерството на земеделието и храните указания, според които актуализираните "бази данни следва да бъдат използвани за извършване на кръстосана проверка на данните от заявленията за директни плащания за 2009 г. и по резултатите от нея да се извърши оторизация на плащанията". Съдът е приложил точно разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, според която неправомерно получените суми не подлежат на възстановяване, ако компетентните органи са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския производител. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта е резултат на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът не би могъл да приеме, че земеделският производител дължи възстановяване на отпуснатата субсидия. Съдът не е допуснал и необоснованост, тъй като направените от него изводи са логически издържани. При отсъствието на поддържаните отменителни основания постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд