Решение № 1951 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12927/2009 г.

Решение № 1951 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12927/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Златан Стойков, като ЕТ "Златито - Златан Стойков", гр. Варна, против Решение № 1180/3.07.2009 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 2327/2008 г., с което е отхвърлено, като неоснователно, оспорването му срещу Заповед № ДК-09-09/22.05.2008 г. на Началника на РДНСК - Варна, със забрана ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж: Снек-бар "Ривиера", находящ се в УПИ II-135, кв. 13 по плана на КК "Св. Св. Константин и Елена", гр. Варна. С твърдения за неправилност, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната на съдебния акт. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна - "Св. Св. Константин и Елена Холдинг" АД - Варна, чрез адв. Желев, оспорва жалбата, по съображенията, изложени в писменото възражение по нея. Налице е безспорно установен незаконен строеж находящ се в к. к-с "Св. Св. Константин и Елена", който е изграден без одобрени строителни книжа, без издадено разрешение за строеж и никога не е въвеждан в експлоатация. Началникът на РДНСК - Варна, се представлява от юрк. Тодорова, която счита решението за правилно и настоява за оставянето му в сила. След преценка на доказателствата по делото, правилно съдът е приел, че обектът се ползва без да е въведен в експлоатация - както по преди действалия чл. 164 на ЗТСУ, така и съгласно ЗУТ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът подробно е изследвал и съпоставил представените доказателства, преценил е и доводите на страните, с оглед на което е извел верен правен извод за законосъобразност на действията на органите на РДНСК - Варна по повод издадената на основание чл. 178, ал. 1 от ЗУТ заповед за забрана ползването на процесния строеж - Снек-бар "Ривиера", разположен на територията на к. к. "Св. Св. Константин и Елена". Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Съдът, приемайки за безспорно установено обстоятелството, че процесният строеж се е ползувал от жалбоподателя без надлежното му въвеждане в експлоатация, с което е реализирал елементите от състава на нарушението по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, е отхвърлил жалбата като неоснователна, с много подробно и детайлно обосноваване на извода за законосъобразност на заповедта. Посочил е, че въпреки изрично дадените указания, жалбоподателят не е оборил констатациите в констативния акт. Решението е правилно, следва да се остави в сила. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ, (също и чл. 164 ЗТСУ отм.), не се разрешава да се ползуват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ, като при констатирани нарушения, съгласно ал. 5, се забранява ползуването им, с мотивирана заповед от началника на ДНСК, или от упълномощено от него длъжностно лице, въз основа на съставен констативен акт. В конкретния случай, процесният обект, представляващ строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който доказано е от V-та категория, подлежащ на въвеждане в експлоатация, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ, е ползван по предназначение от ЕТ - жалбоподател, преди да е изпълнено посоченото законово изискване - да е въведен в експлоатация от органа по чл. 177 ЗУТ. Нито по делото, (въпреки изрично даваното указание от съда, при точно разпределение на доказателствената тежест), нито в настоящето производство, са представени доказателства, които да оборват изложените доводи и констатации от административния орган, потвърдени от изводите на неоспорената и с основание възприета в решението експертиза, както и от относимите факти в правния анализ към договора за продажба на обекта чрез търг на жалбоподателя, съдържащи и условията за инвестиции и модернизирането на строежа по време на действието на наемния за снек-бара договор, преди продажбата му чрез търг през 2000-та година. Аргументирано не е възприета тезата на жалбоподателя, че предишният собственик е отговорен за невъвеждането на строежа в експлоатация, след като към момента на проверката и издаването на заповедта собственик е той, в предходния период - наемател, след като по АДС обектът е с установената площ от 38 кв. м., а в констативния акт - 275 кв. м. (с незначителна разлика - 263.20 кв. м. по геодезическото заснемане). Правилно съдът е отчел ирелевантните за случая обстоятелства - че актуването на строежа като държавен не заменя горецитираното законово изискване, както и че дали строежът му е законен или не, дали има строителни книжа или не, не следва да се коментира в този процес, в който относими са само условията за ползването му. Наложената забрана би била свалена от същия административен орган, след премахване на пречките, обосновали издаването на заповедта. Наведените с касационната жалба възражения всъщност са изложени и пред съда по съществото на спора, подробно и обосновано са обсъдени в касираното съдебно решение, изводите от което се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не се налага преповтарянето им. При постановяването на съдебния акт са разграничени всички факти, релевантни за спорното право, обсъдени са възраженията на страните, изложени са и мотиви досежно компетентността на издателя на заповедта, обоснован е и изводът, че не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение, като правилно, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,