Решение № 5785 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1109/2020 г.

Решение № 5785 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1109/2020 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Карлово против решение № 2294 от 13.11.2019 г. по адм. дело № 2873/2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменен мълчалив отказ на същия административен орган да одобри инвестиционен проект и издаде разрешение за строеж на П. Топалски, М. Топалска, С. Стойков и Г. Проданов за строеж: "Многофамилна жилищна сграда с магазини", намираща се в УПИ VI-502. 32 – жилищно строителство, кв. 42, гр. Карлово по искане вх. № 94-00-5036/1 от 2.09.2019 г. и по заявление вх. № 94-00-5036/2/16.11.2018 г. и преписката е върната на органа за произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е недопустимо, тъй като мълчалив отказ не е формиран. По същество излага съображения за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и с представените доказателства. Моли решението да бъде отменено. Ответниците П. Топалски, М. Топалска, С. Стойков и Г. Проданов оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено, като им се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Пловдив е допустимо. Производството пред съда е образувано по жалби, подадени в срок, против подлежащ на оспорване акт, от лица с правен интерес от обжалване. Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК представлява липса на волеизявление от страна на административен орган в случаите, когато този орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. В разглежданата хипотеза главният архитект на община Карлово не се произнася по заявление на П. Топалски, М. Топалска, С. Стойков и Г. Проданов, ответници в касационното производство, в качеството им на възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за "Многофамилна жилищна сграда с магазини", намираща се в УПИ VI-502. 32 – жилищно строителство, кв. 42, гр. Карлово в предвидения в чл. 148, ал. 4, изр. последно ЗУТ срок, а и до момента. Поради това административният съд правилно приема, че непроизнасянето на органа по направеното искане, представлява мълчалив отказ, който подлежи на съдебен контрол. Възражението на касатора, че жалбата е подадена преди да изтече срокът за произнасяне и мълчалив отказ не е формиран, е неоснователно, тъй като изрично волеизявление на главния архитект на община Карлово по подаденото съгласно на чл. 148, ал. 4 ЗУТ заявление не е направено и към датата на образуване на съдебното производство (протокол от съдебно заседание, проведено на 15.10.2019 г.), а и до момента. Оспореното решение на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. По делото е установено, че на 2.09.2019 г. ответниците в касационното производство П. Топалски, М. Топалска, С. Стойков и Г. Проданов, подават до главния архитект на община Карлово искане за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за "Многофамилна жилищна сграда с магазини", намираща се в УПИ VI-502. 32 – жилищно строителство, кв. 42, гр. Карлово. Заявителите са собственици на собственици на УПИ VI-502. 32 – жилищно строителство, кв. 42, гр. Карлово и имат качеството на възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Установено е също, че главният архитект на община Карлово не се произнася и не издава исканото разрешение. При тези факти административният съд правилно приема, че липсата на волеизявление на главният архитект на община Карлово по подаденото заявление представлява мълчалив отказ на органа да се произнесе. Този отказ е напълно приравнен към изричния такъв, поради което при преценка на неговата законосъобразност съдът следва да се съобрази с всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането (ППВС № 4/1976 г.). В случая изводът на административния съд за незаконосъобразност на мълчаливия отказ е правилен. Законосъобразно е преценено, че установените в хода на процеса факти и обстоятелства не могат да обосноват основания искането на заявителите да не бъде уважено. Липсват всякакви данни по смисъла на чл. 146 ЗУТ, които да сочат, че представеният инвестиционен проект не може да бъде одобрен, както и такива за незаконни строежи, извършени в имота, посочен в заявлението. Евентуалното бъдещо установяване на незаконността на постройките и на техния извършител (изявления на процесуалния представител на административния орган в съдебно заседание, проведено на 5.11.2019 г.), не може да обоснове наличие на предпоставките на чл. 148, ал. 7 ЗУТ към момента на формиране на мълчаливия отказ. Ето защо доводите в касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни. Възражението на касатора, свързано с промяна на общия устройствен план на гр. Карлово, също е неоснователно. Такива факти по делото също не са установени, а и предвижданията на общия устройствен план се съобразяват при одобряване на подробния устройствен план (чл. 103, ал. 4 ЗУТ) и нямат отношение към разрешаването на строителството. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебния акт се обосновава от събраните доказателства и е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция община Карлово следва да бъде осъдена да заплати на ответниците П. Топалски, М. Топалска, С. Стойков и Г. Проданов сумата 600. 00 лв. разноски по делото в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,