Решение № 13269 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3582/2018 г.

Решение № 13269 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3582/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП"-В. и от И. И., чрез адв. Р. против решение № 2272/18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 923/2017 г. по описа на Административен съд - В. Дирекция "ОДОП"- В. обжалва решението на Административен съд –В., в частта в която е отменен Ревизионен акт № Р-03002716003283-091-001/20.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., в частта, в която са начислени лихви по определените с РА задължения по реда на чл. 19 ДОПК. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АС – В. в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. И. И., чрез адв. Р. обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения РА, в частта, в която по реда на чл. 19 ДОПК, са определени задължения в размер на 80 334. 40 лв. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на И. И. и основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в законния срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на Дирекция "ОДОП"- В. е основателна, а касационната жалба на И. И. е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на И. И. срещу Ревизионен акт № Р-03002716003283-091-001/20.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 47/27.03.2017 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП, с който е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за несъбрани задължения на "Спринт 15" ЕООД за ДДС по ЗДДС, установени с РА № Р-03002715000565-091-001/02.11.2015 г., както следва: за м. 08. 2014 г., 09/2014 г., 10/2014 г., 11/2014 г., 12/2014 г. в общ размер на главницата 80 334. 40 лв. и на лихвите 17 200. 51 лв. С решение е отхвърлена жалбата срещу РА, в частта, в която на И. И., по реда на чл. 19 ДОПК, са определени задължения в размер на 80 334. 40 лв. и е отменен РА, в частта, в която са начислени лихви по определените с РА задължения по реда на чл. 19 ДОПК. Фактическата обстановка е установена по безспорен начин по делото. И. И. е бил управител и едноличен собственик на капитала на "Спринт 15" ЕООД, в периода на възникване на задължения на дружеството за ДДС и конкретно м. август-м. декември вкл. 2014 г. И. И. е продал дружествените си дялове, след връчване на заповедта за възлагане на ревизията на "Спринт" ЕООД, а на дружеството е издаден РА, ползващ се със стабилитет. Налице е пълно съвпадение между задълженията, установени с РА на дружеството и тези, установени с РА на И. И.. Образувано е изпълнително дело, наложен е запор на банкови сметки, но задълженията не са били реално обезпечени. След образуване на ревизионното производство на дружеството е продадено МПС, собственост на "Спринт 15" ЕООД. При така установените факти административният съд правилно е приел липсата на предпоставки за ангажиране особената отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК на И. И. за задълженията на "Спринт 15" ЕООД. Решението в обжалваната му част е правилно. С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Кумулативно необходимите предпоставки за това са: 1/лицето да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2 да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, 3/причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, 4 невъзможност за събиране на публични вземания – данъци и ЗОВ. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение. Не е спорно и е установено по делото, че РЛ е било управител и едноличен собственик на капитала на "Спринт 15" ЕООД, в периода на възникване на задължения на дружеството за ДДС и конкретно м. август-м. декември вкл. 2014 г. Задълженията за плащане на данъци /ДДС/ и лихви за забава върху тях са установени с влязъл в сила ревизионен акт №Р- 030027150000565-091-001//2.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., с който са установени задължения на дружеството за периодите м. юли-м. 12. 2014 г. са в размер на 80 334. 40 лв. – ДДС и лихва в размер на 7 954. 54 лв. Върху сумата от 80 334. 40 лв. като главница с процесния РА е определена отговорност и за дължими, но невнесени от лихви от "Спринт 15" ЕООД в общ размер на 17 20, 51 лв. за периода от м. 8. 2014 г. до м. 12. 2014 г. При ревизията на "Спринт 15"ЕООД е констатирано, че дружеството не е представило доказателства относно осъществяването на доставките, по които е ползвало данъчен кредит, както и, че не е начислило ДДС по една от доставките, които то е направило. Влезлият в сила ревизионен акт се ползва с доказателства сила относно обстоятелствата, формиращи задълженията. Управителят като представител на дружеството е бил длъжен да подаде СД по ЗДДС, в която вярно да отрази извършените и получени облагаеми доставки за съответните периоди. Последващите действия, свързани с прехвърляне на дялове на трето лице, след връчване на ЗВР на "Спринт 15"ЕООД, потвърждава умисъла на лицето по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Установява се и доказана причинно-следствена връзка между това поведение на управителя и невъзможността да бъдат събрани установените с ревизионен акт № Р-030027150000565-091-001/2.11.2015 г. задължения за данъци /ДДС/ в размер на 80 334. 40 лв. Установено е по делото, че петнадесет дни след връчването на заповед за възлагане на ревизия на "Спринт 15"ЕООД на представляващия дружеството - И. И., на 04.03.2015 г. е вписана в Търговския регистър продажбата от И. И. на дружествените си дялове от "Спринт 15"ЕООД на А. Б. Констатирано е и, че И. И. е отчуждил МПС собственост на "Спринт 15"ЕООД към момента на връчване на ЗВР и го е продал да новорегистрирано дружество, чийто собственик на капитала и управител е той. Безспорно е установено, че вземанията за данъци, спрямо "Спринт 15"ЕООД, установени за данъчни периоди м. август-м. декември 2014 г. с РА от 2.11.2015 г. не са събрани в своята цялост и са останали несъбрани към момента на издаване на процесния РА. За събирането на публичните задължения на "Спринт 15"ЕООД, които са в размер на 80 334. 40 лв. публичният изпълнител след констатацията, че дружеството няма активи е наложил запор на банковите сметки на дружеството в ТБ "ЦКБ", за които от банката е посочено, че са без авоар. При тези установени факти и обстоятелства по спора, съдът намира, че са налице всички кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на РЛ по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Поради изложеното, първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА в частта, в която на И. И., по реда на чл. 19 ДОПК, са определени задължения в размер на 80 334. 40 лв. следва да се остави в сила. При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора И. И. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП: Решението, в частта в която е отменен РА, в частта, в която са начислени лихви по определените с РА задължения по реда на чл. 19 ДОПК е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащо неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При постановяване на решението съдът е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в това, че не са развити конкретни фактически или правни изводи относно начислените с РА лихви, вкл. относно техния размер. В мотивите на решението съдът се е задоволи да посочи единствено, че жалбата е основателна в частта на установените с РА лихви. Видно от мотивите на ревизионния доклад от 3.11.2016 г. /476 екипа от ревизори е посочил, че ревизионен акт № Р-030027150000565-091-001/2.11.2015 г., с който са установени задължения на "Спринт 15" ЕООД за периода от 25.07.2014 г. до 31.12.2014 г. дължимия ДДС е в общ размер на 80 334. 40 лв. и лихви в общ размер на 7 954. 54 лв. А с процесния РА върху сумата от 80 334. 40 лв. като главница е определена отговорност и за дължими, но невнесени от "Спринт 15" ЕООД лихви в общ размер на 17 200, 51 лв. Липсата на мотиви не позволява нито на страните по делото, нито на касационната инстанция понастоящем да идентифицира действителната воля на съда, а именно защо и въз основа на какви доказателства съдът е приел РА за незаконосъобразен, респективно жалбата на лицето - за основателна. Липсата на мотиви представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, защото освен, че представлява неизпълнение от страна на съдията на императивно вмененото му задължение да мотивира акта си, се накърнява правото и възможността на страните за защита, препятства се възможността за касационна проверка, нарушава се принципът за двуинстанционност на съдебния контрол. Решението в тази обжалвана част следва да се отмени като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане, следва да се изложат фактически изводи, да се обосноват правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства. Относно разноските, направени във връзка с частта от РА, по който делото е върнато за ново разглеждане, същите следва да бъдат определени и присъдени при новото разглеждане на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение