Решение № 1756 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3033/2020 г.

Решение № 1756 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3033/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Охрана" (ГДО), насочена срещу Решение № 7685/06.12.2019 г. по адм. дело № 5641/2017 г. на Административен съд- София- град (АССГ) в ЧАСТТА, с която същата e ОСЪДЕНА да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 лв. (осемстотин лева), ведно със законната лихва върху сумата.

Касационният жалбоподател- ГДО, счита решението в обжалваната част за неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон– касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

На първо място счита, че липсва незаконосъобразно поведение на администрацията, което да се e отразило неблагоприятно в правната сфера на лицето.

На следващо място счита, че съдът не е установил причинно-следствена връзка между заболяванията на ищеца, посочените в исковата молба болки и страдания и твърдените незаконни действия или бездействия на служители на ГДО. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли изцяло иска на лицето.

Ответникът- И. Иванов, в съдебно заседание лично и чрез адв. Райчева, моли изцяло да се потвърди първоинстанционното решение на АССГ, като правилно и обосновано. Излага доводи, че е налице доказаност на исковата претенция и формиране на правни изводи на първоинстанционния съд, довели до установяване на законосъобразно, съответстващо с действителното правно положение съдебно решение. Счита, че жалбата трябва да бъде оставена без уважение. Иска да се присъдят разноски по делото, за двете инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ГДО. Счита обжалваната част от решението на първоинстанционния съд за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и иска същото да бъде отменено.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Делото е било образувано пред адм. съд по съединени за общо разглеждане искови претенции, предявени от И. Иванов, понастоящем в Затвора [населено място], [група], срещу Главна дирекция "Охрана"- юридическо лице при Министерството на правосъдието, с претенции за 15 000 лв., 20 000 лв. и 15 000 лв., претърпени неимуществени вреди от три конвоирания.

С обжалвания съдебен акт на АССГ е била ОСЪДЕНА Главна Дирекция Охрана да заплати на И. Иванов общо сумата от 800 (осемстотин) лева, ведно със законната лихва, както следва:

• сумата от 200 лв. за претърпени неимуществени вреди от конвоирането на ищеца на 11.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2017 г.

• сумата от 200 лв. за претърпени неимуществени вреди от конвоирането на ищеца на 30.03.2017 г. ведно със законната лихва, считано от 16.10.2017 г.

• сумата от 400 лв. за претърпени неимуществени вреди от конвоирането на ищеца на 07.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2017 г.

На следващо място е ОТХВЪРЛИЛ исковите претенции на И. Иванов срещу Главна дирекция "Охрана" до пълния предявен размер както следва: - исковата претенция за вреди над сумата от 200 лв. до пълния предявен размер от 15 000 (петнадесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди от конвоирането на ищеца на 11.05.2017 г.;

-исковата претенция за вреди над сумата от 200 лв. до пълния предявен размер от 15 000 (петнадесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди от конвоирането на ищеца на 30.03.2017 г.;

-исковата претенция за вреди над сумата от 400 лв. до пълния предявен размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди от конвоирането на ищеца на 07.11.2016 г.

За да достигне до този резултат адм. съд е установил, че на 11.05.2017 г. ищецът е бил конвоиран със специализиран автомобил (СА) Рено - Мастер, с [рег. номер на МПС] от Затвора [населено място] до САС- Съдебната палата в [населено място].

Второто събитие, от което се претендират вреди е било на 07.11.2016 г., когато ищецът е бил конвоиран със СА Ивеко Дейли с [рег. номер на МПС] от Затвора [населено място] до затвора Враца, във връзка с участието му в съдебно заседание по дело № 134/2016 г. на Окръжен съд- Враца.

Третата претенция е поради това, че на 30.03.2017 г. ищецът е бил конвоиран от Затвора [населено място] до сградата на Съдебната палата в [населено място] със специален автомобил Ивеко с ДК [рег. номер на МПС] за участие в съдебно заседание по дело № 22/2017 г. на САС.

За автомобилите са представени свидетелства за регистрация на превозното средство в КАТ, предоставени били на ОД Охрана [населено място] за осъществяване на правомощията по Закона за съдебната власт. Автомобилите били преоборудвани, като извършеното било съобразено с изискванията на Наредба № Н-3/18.02.2013 г. и били регистрирани съгласно ЗДвП, като превозни средства със специален режим на движение.

По искане на ищеца по делото са разпитани свидетели: М. Пеев, Б. Никифоров, И. Стайков, които споделили техни впечатления относно здравословното състояние на ищеца и неговите преживявания и оплаквания при конвоирането.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, която дава данни за здравословното състояние на ищеца.

Приета е била и съдебно психиатрична експертиза, която дава сведения за неговото психоматично състояние.

На последно място е приета съдебно-техническа експертиза, която дава сведения за техническото състояние и оборудването на автомобилите, с които е превозван ищецът.

С оглед установеното по делото съдът е извършил преглед на правото на Европейският съюз и практиката на Европейският съд по правата на човека.

На база установените данни съдът е намерил, че доколкото заболяванията на [заболяване] от неизяснен произход провокират по принцип болки и страдания при процесните условия на конвоирането му и на трите дати, тези последици е следвало да бъдат съобразени от органите на ГД Охрана преди да бъде приет за конвоиране-при планиране на конвоирането му. Това произтичало най-малкото от задълженията на конвоиращите лица да не нарушават забраната по чл. 6, ал. 1 от Правилата за конвойната дейност.

Адм. съд е преценил, че съобразно практиката на Съда по правата на човека и във вр. с чл. 3 ЕКПЧ, при преценка на всички факти и обстоятелства, при конвоирането на ищеца на процесните три дати, ищецът е изпитвал силни болки и страдания-което съдът приема за установено във връзка с конвоирането му на 07.11.2016 г. от [населено място] до Враца, предвид продължителността на пътуването му.

За останалите две дати от претенциите съдът приел, че третирането поради действията и бездействията на ГДО е в хипотезата, при която на лицето "могат да се причинят увреждане на здравето, във връзка със [заболяване]".

Съдът е преценил, че на посочените две основания, тъй като е нарушена забраната по чл. 6, ал. 1 от Правилата за конвойната дейност, вр. чл. 3 ЕКПЧ, то е налице незаконосъобразно действие и бездействие на органи на ГДО, като в пряка причинно-следствена връзка са претърпени вреди от ищеца, за които следва да бъде присъдена парична компенсация.

Сметнал е, че що се касае до справедливия размер на обезщетението, компенсиращ в пълна степен, както претърпените неимуществени вреди - болки и страдания и от психическо естество, исковата претенция е необосновано висока по размер.

Съдът е присъдил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 800 лв. като справедлив размер, като по 200 лв. се присъдят за вреди от конвоирането на ищеца на 30.03.2017 г. и на 11.05.2017 г., и 400 лв. за вреди от конвоирането на ищеца на 07.11.2016 г. За присъждането на размера на обезщетенията съдът е съобразил, че в случая се касае не само за неимуществени вреди от психологическо естество, но и такива от физическо естество, свързани със здравето. Също е съобразил и изложеното от вещото лице по съдебно- психиатричната експертиза за състоянието на ищеца, а също и за социалното му положение.

Съдът е счел, че законната лихва върху сумата от обезщетението следва да се присъди, от датата на исковите молби- съответно: - законната лихва върху сумата от 200 лв. за конвоирането на ищеца на 11.05.2017 г. следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 30.05.2017 г.; - Законната лихва върху сумата от 200 лв. за конвоирането на ищеца на 07.11.2016 г. следва да се присъди считано от 16.10.2017 г.; - законната лихва върху сумата от 400 лв. за конвоирането на ищеца на 07.11.2016 г. следва да се присъди считано от 31.07.2017 г.

В заключение адм. съд е преценил, че исковите претенции на И. Иванов са частично основателни, като ги е уважил в размер на общо 800 лв. и е отхвърлил същите в останалата част до пълния предявен размер, като на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е осъдил ответника да заплати разноските по делото.

Касационната жалба на ГДО е основателна, решението в осъдителната част е НЕПРАВИЛНО, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

В останалата част, в която исковете са отхвърлени като неоснователни решението не е обжалвано и съответно е влязло в сила и не е предмет на настоящия спор.

В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно действие и бездействие на административния орган. По делото следва да се установят всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на посочените твърдения в исковата молба.

Обосновано съдът е преценил, че конвоирането на ищеца по описания начин от ГД "Охрана" съставлява фактическо действие на органи на тази дирекции и въз основа на конкретна заповед, посочена в отговора на исковата молба.

АССГ правилно е посочил, че съгласно чл. 391, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт, към министъра на правосъдието е създадена Главна дирекция "Охрана", която е и юридическо лице. Съгласно ал. 3, т. 6 от същата разпоредба, Главна дирекция "Охрана" конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт. Именно качеството на такова лице е имал ищеца на трите процесни дати, като не е спорно, че е имал качеството на задържано лице, което е следвало да бъде конвоирано до съд за да вземе участие в съдебно заседание.

С мотивите си съдът е приел, че претърпените от лишения от свобода неимуществени вреди, произтичат от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от затворническата администрация, което е налице, тъй като администрацията е извършила конвоиране, без да се съобрази с възможността да се обострят хроничните заболяване на лицето, свързани с [заболяване].

Първоинстанционният съд, неправилно е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на АСП по иска, с който се претендира обезщетение.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането.

Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с &1 от ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая не е налице доказана причинена неимуществена вреда, която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.

Необосновано е приетия от адм. съд извод за незаконосъобразни актове, действия или бездействия, допуснати от страна на ГДО. Обстоятелствата при трите конвоирания не обосновават неизпълнение на конкретно административно правно задължение.

Липсват всички предпоставки за уважаване на претенция по чл. 1 от ЗОДОВ.

Не е нарушена от страна на конвоиращите, забраната по чл. 6, ал. 1 от Правилата за конвойната дейност /конвоираните лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/. Липсва медицинска документация за оплаквания за болки и страдания на ищеца на близки до процесните три дати, поради [заболяване]. Затова и лицето е конвоирано с общ конвой.

Съдът, в противоречие с доказателствата по делото е приел, че ищецът е претърпял вреди, без да се изисква формалното им доказване в случая чрез медицинска документация. Вещото лице от назначената СМЕ е заявило, че по принцип и теоретично би могло да има обостряне на състоянието при продължително транспортиране, но в случая няма доказателства лицето да се е оплакало от влошаване на заболяването, нито това да е било отразено в медицинските документи.

Не е налице волеизявление, с което да отказва да бъде транспортиран или искане, с което да е изразил претенции за пътуването. Няма направени оплаквания преди процесните дати или след тях за промяна в здравословното състояние.

В случая съдът е направил изводите си, въз основа на презумпции, които обаче са опровергани от наличната документация за здравословното състояние на ищеца, а всички признаци сочат, че ищецът не е имал оплаквания по време и след конвоирането.

Липсва и причинна връзка по чл. 4 ЗОДОВ между действията/ бездействията на служители на ГД "Охрана" и твърдените претърпени болки и страдания от ищеца. Наличните [заболяване] не обосновават винаги обостряне при конвоиране, нито има данни лицето да се е нуждаело от специализирано лечение преди или след транспортирането му.

Самите превози са относителни кратки, и не могат до доведат до осезаем кумулативен ефект. Маршрутът по пътя от Затвора [населено място] до Съдебната палата в града е относително кратък и преминава по добре поддържани булеварди и улици. Дългият маршрут от [населено място] до Враца преминава по магистрала и добре поддържан междуградски път.

Съдът необосновано е приел, че поставянето на ищеца в условия на конвоиране по принцип е нанесло претендираните неимуществени вреди. Липсват доказателства, че в този период са настъпили обстоятелства, които да са провокирали оплакванията, посочени в исковата молба.

Съдът изцяло е обосновал изводите си на недоказани и неподкрепени презумпции, както и на част от отговорите на вещото лице, които обясняват принципни и теоретични възможности.

ГДО е изпълнила свое законоустановено задължение и не е налице незаконосъобразно поведение. Няма данни за служители на администрацията, които със своите действия да са попречили на права на ищеца, нито са проявили бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължение по закон да осъществи свое право.

По делото не e установено дължимо поведение на администрацията, чието неизпълнение може да се третира, като незаконосъобразно действие или бездействие по смисъла на АПК. С това в конкретния случай не са налице в кумулативна даденост всички изброени предпоставки за реализиране отговорността на държавата.

Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска и в уважената от АССГ част.

Решението в осъдителната част е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Съобразно този изход е неоснователна и претенцията за лихви върху обезщетението.

Решението на АССГ в неговата отхвърлителна част не обжалвано и е влязло в законна сила.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,