Решение № 9593 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1581/2020 г.

Решение № 9593 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1581/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. К. чрез нейния пълномощник срещу решение № 6361/29.10.2019 г. по адм. д. № 13350/2018 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - главният архитект на Столична община чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът по касационната жалба-Етажна собственост в сградата на [улица], чрез председателя Д. Дочев счита касационната жалба за основателна. Ответниците "Наруто" ООД, Р. П., П. А., К. А., Етажна собственост в сградата на [улица], Етажна собственост в сградата на [улица], И. А., К. А., Етажна собственост в сградата на [улица], Етажна собственост в сградата на [улица] И. А. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед №РА50-853/02.11.2018 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 136, ал. 1 във връзка с пар. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ПЗР на ЗУТ, чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, както и на основание чл. 113, ал. 1, 2, 4 и 5 и чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗУТ е одобрен проект за: 1. Изменение на плана за регулация на УПИ IV-за жилищно строителство, кв. 10, м. "Трета извънградска част", район С. с обособяване на нови УПИ IV-80 "за жилищно строителство" и УПИ V-81 "за жилищно строителство, офиси и подземни гаражи" по имотните граници на поземлени имоти с идентификатори 68134.107.80 /стар пл. № 4.6.8134.107.81 /стар пл. № 5/; 2. Изменение на плана за застрояване с предвиждане на застрояване на УПИ IV-80 "за жилищно строителство" и УПИ V-81 "за жилищно строителство, офиси и ПГ"; 3. Работен устройствен план на УПИ IV-80 и УПИ V-81 без допускане на намалени разстояние към съседните имоти и сгради, включително през улица. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесната заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържание от компетентен в кръга на неговите правомощия. При издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Заповедта е издадена в съответствие със законовите разпоредби и целта на закона. Предвижданията на плана от 1991 г. не са реализирани. Бившият общ УПИ IV не е собствен на едни и същи лица, а са налице два имота с идентификатори 68134.107.80 и 68134.107.81, поради което законосъобразно е реализирано правото на собственик на имот на основание пар. 8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ. По отношение на плана за застрояване освен обособяването на две сгради в двете УПИ-та други изменения в плана за застрояване в сравнение с предвижданията по ПУП от 1991 г. няма извършени. Видно от изслушаната експертиза следва да бъде съобразено и принципното правило на чл. 21, ал. 2 ЗУТ за покриване на калканните стени, като в съседните имоти сградите вече са изградени по страничните регулационни линии съгласно предвижданията на действащия ПУП от 1991 г. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че по действащия регулационен и застроителен план от 1991 г. имот № 80 и имот № 81 са включени в общ УПИ IV-за жилищно строителство. предвиденото застрояване е една сграда, разположена върху двата имота и на калкан със съществуващите сгради в УПИ III и УПИ VI. Имот № 80 е застроен с триетажна масивна жилищна сград, а имот № 81 не е застроен. Промяната с процесната заповед е разделянето на УПИ IV-за жилищно строителство на два самостоятелни УПИ по имотните граници. В разглеждания аспект настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд за законосъобразно изменение на плана за регулация на две УПИ-та по имотните граници. В случая не следва да е налице съгласие на собствениците на двата имота, а е достатъчно искане от страна на собственика на който и да е от двата имота. Всеки собственик може да поиска вътрешните регулационни граници да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Налице са предпоставките на пар. 8, ал. 2, т. 3 ПЗР ЗУТ са одобрение на промяната в регулационния план в смисъл обособяването на две УПИ-та по имотните граници на два имота, обединени преди в един общ парцел. Спрямо релевантните факти настоящата инстанция намира, че съдът правилно е приложил материалния закон. Установява се по делото, че съгласно застроителния план от 1991 г. е предвидено застрояване в общия УПИ IV-за жилищно строителство на една четириетажна сграда, разположена върху двата имота и на калкан със съществуващите сгради в УПИ III и УПИ VI. Съществуващата сграда в имот № 80, в която собственост има жалбоподателката, не е предвидена за запазване още по плана от 1991 г. В съседните УПИ III и УПИ VI строителството е реализирано. С процесния проект за изменение на плана за застрояване в УПИ IV-80 се запазва предвиденото строителство- за жилищно застрояване и свързано със съседните имоти, а за УПИ V-81 е предвидено за жилищно строителство, офиси и подземни гаражи. Одобреният проект предвижда във всяко от двете УПИ-та- УПИ IV-80 и УПИ V-81 да се построи по една самостоятелна сграда с максимална височина от 4 етажа. От заключението на вещото лице е видно, че предвиденото с плана от 1991 г. в УПИ IV-80 застрояване с 4 етажна сграда се запазва. Променя се предвиденото в УПИ V-81 застрояване, което от жилищно застрояване се променя на за жилищно строителство, офиси и подземни гаражи. Част от предвидената за застрояване в УПИ V-81 е с етажност ОФ-3+4+ 4 в частта на калкана с нов УПИ IV-80 и с етажност ОФ +3 в частта на съществуващия калкан с УПИ VI. С предвиденото застрояване са спазени изискванията на устройствената зона "Жс"-жилищна с преобладаващо средно етажно застрояване с плътност до 50 %, кинт 2. 3, озеленена площ над 35 % и етажност до 15 м. Тъй като промяната в застрояването на практика касае само УПИ V-81, в който се променя предназначението му, правилно в обжалваната заповед като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 2 във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ и друго съгласие на други лица не е необходимо. На тази плоскост законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателката е заинтересовано по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ лице и не се изисква нейно съгласие за предприетото с одобрения план за застрояване изменение. Предвиденото застрояване, свързано със съседните имоти е допустимо, като по този начин се съобразява с правилото на чл. 21, ал. 2 ЗУТ. Както се посочи по-горе, предвиденото още с плана от 1991 г. строителство е реализирано, като в този смисъл съдът адекватно е подчертал, че свързаното застрояване по протежение на цялата улица "Я." е реализирано по предвидения начин. В този смисъл правилно е и заключението на съда, че запазеното в УПИ IV-80 застрояване- за жилищно строителство не задължава собствениците да премахнат съществуващата в имота сграда, а само сочи, че строителството може да бъде реализирано при желание на собствениците. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на Столична община следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 100 /сто/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,