Решение № 15423 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11463/2016 г.

Решение № 15423 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11463/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Д. Н. от гр. С. против решение № 4791/6.07.2016 г. по адм. дело № 8396/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че АУПДВ е издаден въз основа на Наредба № 11 от 3.04.2008 г., а поетият ангажимент по заявление за единица площ е от 2007 г. и към момента на поемане на ангажимента, тази Наредба не е съществувала в правния мир. Неправилно съдът се позовава на чл. 142 АПК. Знанието на санкционната норма към момента на поемане на многогодишния ангажимент е важно за изпълнение на договора. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по жалбата - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Спорът е относно приложимия закон - към поемане на ангажимента през 2007 г. или този към прекъсването му - 2011 г. Неоснователно е възражението на касатора за неприложимост на Наредбата от 2008 г. Правилно е прието, че с нормативния акт се регулират отношения за периода отпреди приемането му. Административният съд се е позовал на по-благоприятната за жалбоподателя редакция. Законосъобразен е изводът на съда, че преценката за съответствие на административния акт с материалния закон се прави към момента на издаването му. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред АССГ е по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Образувано е по жалба на В. Д. Н. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 08-0400/1812 от 23.07.2015 г., издаден от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с който му е определено задължение в размер на 5361,44 лв., представляващо 25 % от общата изплатена сума по мярка 211 "Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. за кампании 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., която е била в размер на 21 445,74 лв., на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Наредба № 11/3.04.2008 г., тъй като е прекратил участието си по мярката след четвъртата година - т. е. за последната 2011 г. Жалбоподателят не е оспорвал фактическите констатации по акта. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на В. Н. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 08-0400/1812 от 23.07.2015 г., издаден от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Осъдил е Н. да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски по делото в общо в размер на 300 лева. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на административно-производствените правила и правилно приложен материален закон в редакцията на Наредбата към издаване на акта. С. Н., макар и приета през април 2008 г., урежда условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Изложил е мотиви, че административният орган правилно е приложил по-благоприятната разпоредба, тъй като в случая е от значение действащото законодателство към момента на издаване на административния акт. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Законосъобразно е определена и дължимата сума от 5361,44 лв., като 25 % от общо платената на земеделския производител сума от 21 445, 74 лв. Първоинстанционното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че с Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на В. Н. е определено задължение в размер на 5361,44 лв., представляващо 25 % от общата изплатена сума по мярка 211 "Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. за кампании 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., общо в размер на 21 445,74 лв., на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Наредба № 11/3.04.2008 г., тъй като е прекратил участието си по мярката за последната 2011 г. Актът е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК и чл. 5, параграфи 1 и 2 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане за развитие на селските райони и чл. 80, параграфи 1 и 2 от регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделските производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагането на Регламент № 1234/2007 г. на Съвета относно кръстосано спазване на предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден във връзка с влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, поет със заявление с УИН 22/110507/03444 за кампания 2007 по мярка 211 "Плащане на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 02-220-6500/495 от 27.06.2013 г. Обосновани са изводите на съда, че съгласно чл. 166, ал. 2, предл. 2 ДОПК, изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания. Съгласно чл. 27, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че при сключване на договора с ДФЗ през 2007 г., Наредба № 11 от 3.04.2008 г. не е действала и той не е бил запознат със санкцията, която му се налага. С оспорения по делото АУПДВ не е нарушен принципа на правна сигурност. Действително, посочената Наредба е приета след сключване на договора за поемане на многогодишния ангажимент от страна на В. Н.. Но наред с националната уредба, материята на селскостопанската политика на държавите в Общността, е регулирана и с регламенти от правото на ЕС. Р. на чл. 73, § 1 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 на Комисията предвижда, че при извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихва. Регламентът е акт от вторичното право на ЕС, чиито разпоредби имат директна приложимост. На това основание следва да се приеме, че при поемането на многогодишния ангажимент през 2007 г., е действала правна норма, която предвижда възстановяване на недължимо платени суми на земеделските производители. Правилно административният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В този смисъл прилагането на по-благоприятната разпоредба в редакцията на Наредбата към ДВ, бр. 103/23.12.2011 г., а не на редакцията на чл. 14 от Наредбата /изм. ДВ, бр. 97/2009 г./ към момента на прекратяване на земеделската дейност от земеделския стопанин, е в съответствие с приложимия материален закон. Предвид изложените съображения решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,