Решение № 6914 от 26.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, чрез председателя срещу Решение 19 от 04.01.2023 г. , постановено по адм. дело 44/2020 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна Р. Бухлев, чрез пълномощник, представя писмено становище и писмени бележки, с които оспорва касационната жалба и които поддържа в открито съдебно заседание. Представя писмени доказателства заверени копия от Решение 7019 от 12.07.2022 г., постановено по адм. дело 421/2022 г. от тричленен състав на ВАС и Решение 6354 от 04.11.2022 г., постановено по адм. дело 12590/2019 г. от АССГ. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд София-град е обявил нищожността на Решение 2-1742 от 07.11.2019 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията или КРДОПБГДСРСБНА) в частта, в която е установена и обявена принадлежността на Р. Бухлев към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Закона или ЗДРДОПБГДСРСБНА). За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че с писмо КИ-К-17-13186 от 08.06.2017 г. на председателя на КРДОПБГДСРСБНА от председателя на Софийски районен съд е изискан списък на съдебните заседатели за периода от 10.11.1989 г. до настоящия момент, както и за настъпващите кадрови промени. След получаване на отговор от и.ф. председател на СРС Комисията е извършила проверка на осн. чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 7 (съдебни заседатели) с мандат 2015-2020 година, като е приела оспорваното Решение 2-1742 след заседание, проведено на 07.11.2019 г. С решението е установена и обявена принадлежност на Р. Бухлев към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА в качеството му на агент на ДС въз основа на приложените в административната преписка: извлечение от регистрационен дневник; картон обр. 6; лично и работно дело 58776; писмо вх. 2751 от 03.07.1990 г. с искане да бъдат унищожени регистрационните картони на агенти, между които и този на агент с псевдоним И.. В хода на съдебното производство съдът е установил, че с Решение 7019 от 12.07.2022 г., постановено по адм. дело 412/2022 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение 6345 от 04.11.2021 г. , постановено по адм. дело 12590/2019 г., с което е отменено Решение 2-800 от 13.12.2016 г. на Комисията , с което е установена и обявена принадлежността на Р. Бухлев към органите по чл. 1 от Закона. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваното решение е издадено от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в изискуемата форма и с необходимото съдържание, при спазване на процесуалните правила, но е нищожно при условията на чл. 177, ал. 2 АПК поради наличие на друго, влязло в сила решение, на което оспорваното противоречи. Принадлежността на г-н Бухлев е обявена за трети пореден път, въз основа на едни и същи документи и в едно и също качество, съгласно постановените Решение 2-800 от 13.12.2016 г.; Решение 2-1463 от 10.10.2018 г. и оспорваното Решение 2-1742 от 07.11.2019 г. Изводът на съда е, че Комисията е излязла извън материалната си компетентност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на оспорване пред административния съд е акт на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в частта му, с която е установена и обявена вече установена и обявена, с предходни Решение 2-800 от 13.12.2016 г. и Решение 2-1463 от 10.10.2018 г., принадлежност на жалбоподателя към органите на Държавна сигурност. Обосновано съдът е приел, че актът е издаден от компетентния административен орган и в кръга на правомощията му по закон. Съгласно чл. 9, т. 2 от Закона, в приложимата редакция на текста към момента на постановяването му (ДВ, бр.79/08.10.2019 г.), при осъществяването на дейността си Комисията разкрива и обявява имената на български граждани, заемали или заемащи публични длъжности или извършвали или извършващи публична дейност, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1. Следователно КРДОПБГДСРСБНА е компетентният орган, който може да установява и обявява принадлежност на български граждани към органите по чл. 1. Обоснован и законосъобразен е извода на съда, че в конкретния случай с произнасянето си, същата е излязла извън рамките на материалната си компетентност. Принадлежността на Р. Бухлев към органите по чл. 1 от Закона е установена с три решения на компетентния административен орган на базата на едни и същи документи. Нови нови доказателства и документи, по смисъла на чл. 28 от Закона не са представени, за да се приеме, че производството е именно по този ред. Съгласно чл. 28 ЗДРДОПБГДСРСБНА, както в приложимата към датата на постановяване на оспорвания акт редакция на текста, така и съгласно редакцията след промените обн. В ДВ, бр. 43/10.06.2022 г., Комисията има правомощие да постанови последващо решение по отношение на едно и също лице, за което вече се е произнесла при предходни проверки, единствено и само в хипотезата, когато се появяват нови доказателства за принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от Закона. При поредното си произнасяне Комисията отново се е позовала на вече обсъжданите писмени доказателства извлечение от регистрационен дневник; картон обр. 6; лично и работно дело 58776; писмо вх. 2751 от 03.07.1990 г. с искане да бъдат унищожени регистрационните картони на агенти, между които и този на агент с псевдоним И.. Доколкото конкретният случай не попада в хипотезата на чл. 28 от Закона, Комисията не е разполагала с компетентност за трети пореден път да обявява установената и обявена вече принадлежност. С оглед целта на ЗДРДОПБГДСРСБНА публично обявяване на принадлежност на лицата, заемали публичните длъжности, изброени в чл. 3, към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА не може да бъде споделено тълкуването, че при всеки случай, в който се установи заемане на публична длъжност или извършване на публична дейност от едно лице, следва да бъде постановяван отделен акт, с който за пореден път да се обяви вече установената и обявена принадлежност, при положение, че решенията са качени на интернет страницата на Комисията и са достъпни за всеки. При така изложеното изводите на решаващия съд са обосновани и законосъобразни, без да е необходимо да се повтарят. При наличието на влязло в сила предходно административно решение, Комисията не е имала правомощие да се произнесе отново за принадлежността на същото лице към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Правилно съдът се е позовал и на Тълкувателно решение 12/09.12.2021 г. по тълкувателно дело 9/2019 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, което е задължително за административните органи и за съдилищата, в което е прието, че Комисията не е оправомощена да се произнесе с второ и последващи решения спрямо същите лица, чиято принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия вече е обявила, ако не са налице нови доказателства. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е претендирала присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,