Решение № 86 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2008 г.

Решение № 86 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерски съвет на Република България против решение от 04.04.2008 г., постановено по адм. дело № 05339/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение. В жалбата се поддържа, че решение е неправилно, поради неправилно тълкуване на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Кремена Василева Христова, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменен отказ, обективиран в писмо № 03.07-54/28.11.2006 г. на директора на Правителствената информационна служба към Министерски съвет на Република България за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление изх. № 03.07-54 от 14.11.2006 г. Първоинстанционният съд е приел, че претендираната от Христова информация (мотиви към внесени за приемане проекторешения на МС) не попада сред изключенията, посочени в чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, на каквото основание е постановен обжалвания административен отказ. Решението е неправилно. Правото на всеки български гражданин да търси информация е конституционно гарантирано с разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Конституцията на РБългария. То е предоставено на всички, като ограничаването му се извършва само в случаи, когато информацията представлява държавна или друга защитена от закона тайна, за която съществуват предвидени от закона основания за опазването й, или се засягат чужди права - ал. 2 на чл. 41 от Конституцията. Това конституционно защитено право на всеки да търси и получава информация е регламентирано и в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно която "всеки гражданин на РБългария има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация". В чл. 7, ал. 1 от закона са визирани хипотезите, в които достъпът до обществена информация може да бъде ограничен и това ще се извърши в случаи, когато тя представлява държавна или друга защитена от закона тайна в случаите, предвидени със закон. Ограничение до достъпа до служебна обществена информация е предвидено и с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, като чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ дава правомощия на административния орган да откаже достъп до служебна обществена информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, и в скоби изброява, че това могат да бъдат мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации. Следователно буквалното тълкуване на текста в скобите означава, че мненията и препоръките могат да бъдат волеизявления както на друг орган, така и на самия орган, издаващ съответния акт. Още в по-голяма степен това се отнася до становищата, които могат да бъдат дадени при подготовката на акта от всеки министър - член на административния орган. Поисканите от Христова мотиви към внесените за приемане от МС проекторешения се обективират в доклад, който съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация съдържа правното основание, на което въпросът се внася за решаване от Министерския съвет, а при необходимост - причините и крайният срок, в който е необходимо Министерският съвет да се произнесе. Смисълът на предвиденото в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ ограничение се състои в отсъствието на значимост, както и на определеност и дълготрайност на този вид служебна обществена информация. Ползвайки такива данни, гражданите не биха могли да съставят обективно и пълноценно мнение относно обществения живот и дейността на органите на държавното и местно самоуправление, което е една от основните цели на приемането на ЗДОИ . Поради това органът, пред когото има направено искане за предоставяне на служебна информация с несамостоятелно значение, може да откаже достъп до нея. Поисканите документи (доклади) нямат самостоятелно значение и са част от оперативната подготовка на заседанията на административния орган по приемането на решения, съгласно глава Трета, раздел II от Правилника. По тези съображения, Върховният административен съд, трето отделение,