Решение № 10159 от 18.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5912/2014 г.

ВАСII отделение18.07.2014 г.докладчик Анелия Ананиева

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 15 от 17.03.2014 г., постановено по адм. дело № 161/2013 г. по описа на Административен съд - Видин в частта, в която е отменена заповед № РД-02-11-1054/07.08.2013 г. на зам. кмета на община Видин по отношение на "Кид плюс" ЕООД и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОТМЕНЯ решение № 15 от 17.03.2014 г., постановено по адм. дело № 161/2013 г. по описа на Административен съд - Видин в частта, в която е отменена заповед № РД-02-11-1054/07.08.2013 г. на зам. кмета на община Видин по отношение на Медицински център "Биомед-99" ЕООД и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Медицински център "Биомед-99" ЕООД срещу същата заповед, с която е наредено премахване на незаконен строеж "преустройство на вход в административна сграда в търговско помещение". ОСЪЖДА Медицински център "Биомед-99" ЕООД, с адрес: гр. Видин, ул. "Търговска" № 2 да заплати на община Видин направените за тази инстанция разноски в размер на 600 (шестстотин) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10159 от 18.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5912/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник - кмета на община Видин, чрез адв. Петков като процесуален представител, против решение № 15 от 17.03.2014 г., постановено по адм. дело № 161/2013 г. по описа на Административен съд - Видин в частта, в която е отменена заповед № РД-02-11-1054/07.08.2013 г. на същия административен орган. Излагат се доводи за неговата неправилност в обжалваната част поради необоснованост и като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяната му и за отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - Медицински център "Биомед-99" ЕООД, чрез адв. Генчев като процесуален представител; Цветан Петров Ценков в качеството му на управител на етажната собственост в административна сграда, находяща се в гр. Видин, ул. "Търговска" № 2 и "Кид плюс" ЕООД, представляван от Валентин Цветанов Кръстев - управител изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваната част на решение № 15 от 17.03.2014 г. по адм. дело № 161/2013 г. Административен съд - Видин е отменил заповед № РД-02-11-1054/07.08.2013 г. на зам. кмета на община Видин, издадена на основание чл. 225а, ал. 5, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с което е постановено премахване на незаконен строеж "преустройство на вход в административна сграда в търговско помещение". Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на етажната собственост в административна сграда, находяща се в гр. Видин, ул. "Търговска" № 2 като недопустима и е прекратил производството по делото. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Наведените едва в писмената защита на адв. Генчев, депозирана в касационното производство, доводи за неправилност на решението с характер на определение в частта, в която жалбата на етажната собственост е оставена без разглеждане и производството е прекратено, не могат да се обсъждат при липса на надлежно подадена частна жалба. За да постанови решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като административният орган не е изпълнил задължението да установи безспорно лицето, субект на задължението за премахване на незаконния строеж. Според съда липсват доказателства относно констатацията на издателя на заповедта за това, че ответниците в настоящото производство Медицински център "Биомед-99" ЕООД и "Кид плюс" ЕООД са съответно извършител и строител на констатирания строеж. На следващо място съдът е приел, че оспореният акт е издаден в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като е с неясно съдържание и не са безспорно индивидуализирани неговите адресати - нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК. Обосновал е заключение за незаконосъобразност на заповедта поради неясното описание на разпоредения за премахване строеж и липсата на съответствие между обстоятелствената част на административния акт и разпоредителната му част. По отношение на основния спорен въпрос относно законността на строежа съдът е приел, че административният орган не е доказал наличието на преустройство на фоайе в търговско помещение. Относно санитарното и складово помещение е направил извод, че не е налице незаконен строеж. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира обжалваното решение в частта, в която оспорената заповед е отменена по отношение на "Кид плюс" ЕООД за недопустимо. Видно от разпоредителната й част нейни адресати са Медицински център "Биомед-99" ЕООД - извършител на строежа и "Кид плюс" ЕООД - строител, като оспорването е подадено от първото дружество. Няма депозирана жалба от "Кид плюс" ЕООД. Като е отменил оспорения акт и по отношение на адресат, който не го е оспорил, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено в тази част, а делото - да бъде прекратено. В другата, допустима част обжалваното решение на Административен съд - Видин е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано. Заповедта е издадена в производство по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Страни в това производство са административният орган - издател на акта и лицето, негов адресат, по отношение на което възниква задължение за премахване на незаконния строеж. Адресати по смисъла на § 3 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от органите на ДНСК, са извършителят на строежа, собственика на терена или лице с ограничено вещно право върху него. Следователно, за да бъде адресат на процесната заповед, ответното дружество Медицински център "Биомед-99" ЕООД трябва да е извършител на незаконния строеж или негов собственик /ползвател/, или собственик на терена, върху който се намира строежа. По делото е установено, че теренът, върху който е изграден обект "търговско помещение - аптека" е обща част, представляваща част от фоайето на административната сграда в режим на етажна собственост. С представените пълномощни на отделните собственици на обекти в сградата управителят на Медицински център "Биомед-99" ЕООД, което дружество също се легитимира като собственик на обекти в нея, е упълномощен да ги представлява пред съответните компетентни органи във връзка с реконструкцията на централния вход на административната сграда с цел обособяване на търговски обект - аптека и поставяне на платформа за хора с увреждания, като общото събрание на етажната собственост е приело доклада за извършените разходи. Установено е също, че възложител по изготвения проект за обект "преустройство на вход и фоайе на административна сграда в два етапа: 1. платформа за хора с увреждания и 2. аптека, както и по издаденото разрешение за строеж за първия етап от него е МЦ "Биомед-99" ЕООД. При тези данни правилно административният орган е приел, че извършител на строежа е това дружество и е разпоредил премахването му спрямо него. Облигационните правоотношения между МЦ "Биомед-99" ЕООД и етажната собственост са ирелевантни за определяне на извършителя на строежа. Затова изводът на първоинстанционния съд, че касаторът не е установил безспорно субекта на задължението за премахване на незаконния строеж е незаконосъобразен и необоснован. Не може да бъде споделено и възприетото от Административен съд - Видин нарушение във формата на оспорения акт, изразяващо се в неясно описание на разпоредения за премахване строеж. С оспорената заповед е разпоредено премахването на незаконен строеж "преустройство на вход в административна сграда в търговско помещение". Действително в констативния протокол и в обстоятелствената част на заповедта са описани и други обекти - склад и санитарен възел, изградени в същото фоайе на административната сграда, но те не са предмет на разпореждането за премахване, поради което не следва да се обсъжда въпроса за тяхната законност. Това обаче не прави неясно описанието на строежа, по отношение на който с разпоредителната част на заповедта е наредено премахване. Направена е подробна характеристика на строежа, определен от административния орган като "преустройство на вход в административна сграда в търговско помещение": между колони № 1 и № 2 от PVC профили е изградена преграда, като е обособена витрина и врата с размер 5,10 м/2,50 м; от колона № 2 до съществуваща стена е изградена чрез плътна зидария стена с размер 1,90 м/2,80 м и дебелина 0,25 м; вътре в така обособеното фоайе е монтирана PVC витрина с врата с размер 6,95 м/2,80 м, като по този начин е обособено търговско помещение - аптека с размери в план 2,20 м/8,85 м. Подът е облицован с теракотни плочи, новоизградените стени са шпакловани и боядисани, има нова ел. и ВиК инсталация, строежът е завършен, но не се ползва. Настоящият състав възприема особеното мнение на експерта инж. М. Димитрова, изразено в заключението на тройната съдебно - техническа експертиза в частта относно търговското помещение, в което строежът е определен като преустройство на входното фоайе и обособяването на самостоятелен обект аптека, с което се извършва промяна на предназначението на част от фоайето. Тази характеристика определя процесното търговско помещение като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. По делото няма спор, че за него няма издадено разрешение за строеж и той подлежи на премахване на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В случая е ирелевантен въпроса, свързан с наличието или липсата на съгласие по чл. 185, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ от всички собственици за завземане на обща част и създаването на самостоятелен обект, тъй като съгласието е само условие за разрешаване на преустройството, но не е елемент от характеристиката на незаконния строеж Дали търговското помещение се ползва по предназначение е обстоятелство, което също не е от съществено значение, след като то представлява строеж по законовото определение. Тезата на МЦ "Биомед-99" ЕООД, че в случая се е извършвал текущ ремонт на съществуващ магазин за дрехи, собственост на ТПК "Боян Чонос", е напълно опровергана от влязлото в сила съдебно решение по гр. дело № 1966/2007 г. на ВРС, с което кооперацията е осъдена да премахне обособено чрез преграждане с талашитени плоскости на част от входното фоайе на триетажна масивна административно стопанска сграда помещение от 29 кв. м., което пречи на пълноценното упражняване правото на собственост на етажните собственици, като е отменен и нотариалния акт за собственост в тази част. Един от ищците в това производство е МЦ "Биомед-99" ЕООД. Налице са данни, че този магазин не е съществувал към датата на изготвяне на проекта за преустройство на вход и фоайе на административна сграда - 26.06.2011 г. и към момента на проверката. Доводите за идентичност между двата обекта и налице ли е текущ ремонт на съществуващо помещение, в какъвто смисъл са заключенията на единичната и мнозинството на тройната експертиза, в случая не следва да се обсъждат. С оглед времето на изграждането на строежа - 2013 г. не следва да се обсъжда и въпроса за неговата търпимост. По изложените съображения решението на Административен съд - Видин в частта, в която е отменена заповед № РД-02-11-1054/07.08.2013 г. на зам. кмета на община Видин по отношение на МЦ "Биомед-99" ЕООД е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което оспорването следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора и при своевременно направено искане от процесуалния представител на касатора, първият ответник следва да заплати на община Видин направените за тази инстанция разноски в размер на 600 лв. - заплатено по банков път адвокатско възнаграждение и съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. За направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 150 лв. не са представени доказателства, че са реално заплатени съобразно уговореното в договора за правна защита и съдействие. Искането за присъждането им следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 3