Решение № 22 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1854/2010 г.

Решение № 22 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1854/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1053/26.7.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 445/18.5.2010 г. по гр. д. № 201/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, г. о., седми състав, по подадена касационна жалба, вх. № 6447/05.7.2010 г., от адвокат Е. С. - процесуален представител на първоначалния ответник по исковата молба В. Н. И. от [населено място]. В хода на касационното производство на мястото на починалия ответник по исковата молба В. Н. И. са конституирани като касационни жалбоподатели законните му наследници М. В. И. и Е. В. И. С решението на Софийския апелативен съд В. Н. И. е осъден да заплати на ищеца Г. Л. Я. сумата 66000 лева, представляваща платена на отпаднало основание - нищожна продажбена сделка от 09.4.2002 г., оформена в нотариален акт № 200/2002 г. на нотариус А. Ч., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба - 20.6.2007 г. до окончателното й изплащане и сумата 480 лева разноски по делото. Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД, тъй като след като сделката по продажбата на процесния имот е прогласена за нищожна е налице неоснователно обогатяване, поради отпаднало основание. Въз основа на това съдът е стигнал до извод, че искът не е погасен по давност, тъй като давността започва да тече от момента на отпадане на основанието. С оглед другите ангажирани по спора доказателства е прието, че претендираната от ищеца сума се дължи от ответника. В. решение е допуснато по поставените от първоначалния ответник по исковата молба и първоначален касационен жалбоподател въпроси, а именно: за правното основание и правната квалификация на предявения иск и се сочи противоречие между обжалваното решение и ППВС № 1/1979 г., като се поставя и материалноправния въпрос за началото на погасителния давностен срок в съответствие с посоченото ППВС. В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на въззивното решение и за неправилност, поради необсъждане на доводи на ответника по исковата молба, за недопустимост на свидетелските показания с оглед забраната на чл. 133, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и др. Моли се за уважаване на касационната жалба. Ответникът по касация - Г. Л. Я., посредством процесуалния си представител - адв. Х., е депозирал писмена защита. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмената защита на процесуалния представител на ответника по касация и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното: При постановяване на решението съдът е ограничен от предмета на делото, който обхваща спорното материално правоотношение и видът на търсената защита. Предметът на делото предопределя видът на търсената защита, без която съдът не може да постанови решение. От друга страна, предметът на делото и вида на търсената защита предопределят предмета на решението, който следва да съвпада с предмета на делото, тъй като съдът трябва да отговори на иска, като установи дали спорното право съществува. Освен това съдът е длъжен да не излиза извън спорния предмет, като присъжда нещо различно в сравнение с исканото от ищеца като в противен случай решението ще бъде процесуално недопустимо, тъй като се нарушава диспозитивното начало в гражданския процес. При постановяване на решението си съдът следва да се съобрази с основанието на иска, посочено в процесуалния закон като обстоятелства, на които се основава искът, и които представляват фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално право. В конкретния случай, въззивната инстанция е постановила недопустимо решение. От изложеното в исковата молба е видно, че ищецът основава исковата си претенция на факти и обстоятелства, свързани с прогласяване по съдебен ред нищожност на сключен договор за продажба на недвижим имот. От друга страна, ищецът е посочил и квалифицирал основанието си на иска по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД. Така е приела основанието и квалификацията и въззивната инстанция. Налице е нередовност в искова молба, изразяваща се несъответствие между изложеното в обстоятелствената й част и петитума и в противоречие с т. 1 от ППВС№ 1/28.5.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. относно първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Фактите и обстоятелствата, визирани в исковата молба сочат на начална липса на основание - нищожен акт, а е прието, че се касае за иск за неоснователно обогатяване на отпаднало основание. При това положение въззивната инстанция е следвало да даде указания на ищеца на приведе исковата си молба в съответствие с изискванията на чл. 100, ал. 1, във връзка с чл. 98, ал. 1, б. б. "г" и "д" ГПК (отм.). В посочения смисъл е и т. 4 от ТР№ 1/17.7.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК. Като не е сторил това апелативният съд е допуснал такова съществено нарушение на съдопроизводството, което е довело до постановяване на недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото върнато на въззивната инстанция, за продължаване на съдопроизводството, съгласно мотивите на настоящото решение. С оглед изложеното не се налага разглеждането на втория поставен въпрос, тъй като той е свързан със съществото на спора. Водим от изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.