Решение № 1483 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6226/2013 г.

Решение № 1483 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6226/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1803 от 18.03.2013 г., постановено по адм. д. № 10653/12 г. Административен съд София - град, е отменил ревизионен акт № 2001113610/01.03.2012 г. на ТД на НАП - гр. София, в обжалваната му пред съда част, потвърден с решение № 2094/24.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, относно установени задължения на Елка Лазарова Петрова гр. София за данък върху дохода за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. общо в размер на 27 384,02, ведно със съответните лихви за забава. Срещу това решение е подадената касационна жалба от Благовеста Николаева Згурева-Славчева в качеството й на пълномощник на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София-град е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Елка Лазарова Петрова чрез процесуалния си представител адв. Петров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение по съображения, подробно изложени в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си Административен съд София-град е отменил ревизионен акт № 2001113610/01.03.2012 г. на ТД на НАП - гр. София, в обжалваната му пред съда част, потвърден с решение № 2094/24.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, относно установени задължения на Елка Лазарова Петрова гр. София за данък върху дохода за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. общо в размер на 27 384,02, ведно със съответните лихви за забава. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е описал и установената фактическа обстановка по време на ревизията, която не е спорна между страните и основанията на органа по приходите за приложение на разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съдът е приел, че тъй като в уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК изх. № ИТ-00-11130 от 16.12.2011 е посочено правното и фактическо основание за преминаване на ревизията по аналог и доколкото се касае за повторно възлагане на ревизия във връзка с отменително решение № 1095/29.06.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", то не е накърнено правото на защита на ревизираното лице. След извършеното тълкуване на закона и съобразявайки установените факти и обстоятелства по делото, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че както е посочено и в решение № 1095/29.06.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София, предмет на спора е определянето на цената на имота по НА № 95/27.04.2005 г. В изпълнение на решението ревизиращите органи са възложили изготвянето на оценителна експертиза, която от своя страна е послужила като основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за преминаване към ревизия по аналог. С оглед необходимостта от специални експертни знания по смисъла на чл. 60, ал. 1 ДОПК при определяне пазарната стойност на имота съобразно методите по Наредба № 5/26.02.1999 г. (отм.), ревизиращите органи правилно са се позовали на оценката, изготвена в хода на ревизията, за да обосноват основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В производството пред първоинстанционния съд е прието заключение на вещо лице, съгласно което пазарната стойност на имота по НА № 95/2005 г. в състояние на груб строеж е 95524.00 лв. Разликата между посочената от вещото лице в съдебното производство стойност и пазарната оценка, дадена в хода на ревизионното производство, се обяснява с това, че там са включени довършителни работи. Видно от самия текст на НА № 95/2005 г. и от показанията на св. Румен Вътков, имотът е предаден на "груб строеж". По изложените съображения първоинстанционният съд е стигнал до извода, че ревизиращите органи са постановили оспорения РА при неправилно приложение на закона, тъй като са приели, че към датата на НА № 95/27.04.2005 г. семейство Петрови са направили разноски за закупуване на имот по неговата пазарна стойност от 407 400.00 лв. На база на гореизложеното е направен генерален извод, че констатациите на РА се оборват от събраните в хода на съдебното производство доказателства и като незаконосъобразен ревизионният акт следва да бъде отменен. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че през 2005 г. строителят не е получил реално суми за стойността на имота по нотариален акт № 95/27.04.2005 г., тъй като това изрично е посочено в самия нотариален акт, който съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК с обвързваща съда доказателствена сила. Това обстоятелство е установено и от показанията на св. Румен Вътков, дадени пред съда, както и от описаните още в ревизията приходни касови ордери. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно фактура № 888/3.05.2005 г. и касовата бележка от 5.05.2005 г., тъй като в хода на насрещната проверка на ЕТ "Румен Вътков II" при повторната ревизия не е изследвано движението на сметка 501 "Каса" през 2005 г. съобразно указанията, дадени в решение № 1095/29.06.2011 г., т. е. не е установено, дали на датата на нотариалния акт от 27.04.2005 г., на опростената фактура от 03.05.05 г. или на касовия бон от 29.04.2005 г. в касата на едноличния търговец действително е постъпила сумата от 99 814.50 лв. Ето защо констатациите на ревизиращите органи, че на датата на прехвърляне собствеността на имота по НА № 95/27.04.2005 г. приобретателите по него са направили разноски по заплащане на стойността на закупения имот са направени при неправилно приложение на закона и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел за опровергана презумптивната доказателствена сила на РА, издаден при условията и реда по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Спорът, относно фактите е изяснен обективно и пълно от надлежно събрани и преценени писмени и гласни доказателства и приета без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза. Неоснователни са доводите в касационната жалба за непълнота и/или необоснованост на експертизата, същите не са касационни основания за отмяна на обжалваното решение при отсъствието на оспорване на същата. Фактът на определена стойност на имуществото по процесния нотариален акт "на етап груб строеж" от съдебно-техническата експертиза се установява от събраните при съдебното оспорване на акта доказателства - нотариалния акт и свидетелските показания. Експертизата не е оспорена от страните по делото и съдът правилно я е кредитирал като компетентно изготвена. Решението на Административен съд - София-град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - София и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,