Решение № 5254 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10513/2013 г.

Решение № 5254 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10513/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Синдикален регионален съюз на КТ "Подкрепа" - гр. Пловдив, БУЛСТАТ 115763604 чрез адв. Е. Гунчева срещу Решение № 1427 от 21.05.2013 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1044/2012 г. по описа на АС - Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено изцяло като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло обективно съединените искове за присъждане на обезщетение за реално претърпени загуби и пропуснати ползи, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане и направените съдебни разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адв. Гунчева, която поддържа предявената касационна жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени в жалбата. Ответникът, община - Пловдив, редовно призован, се представлява от юриск. Кинаева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени в отговор на касационната жалба и писмена защита. Представя писмени доказателства и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството по делото е образувано по искова молба от Синдикален регионален съюз на КТ "Подкрепа" - гр. Пловдив срещу община Пловдив с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди първоначално в размер на 27 656,30 лв., впоследствие увеличени по реда на чл. 214 от ГПК на общо 337 972,41 лв., причинени на ищеца от отменен като незаконосъобразен административен акт - заповед № ОА-201/26.02.2002 г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ относно УПИ - I - комплексно застрояване по плана на Трета градска част - гр. Пловдив чрез изменението на уличната регулация в обсега на съществуващата сграда, като е предвидено запазването на последната, нейното надстрояване и пристрояване и промяна на предназначението й. Ищецът твърди, че именно въз основа на много по-късно отменената горецитирана заповед, същият като собственик на сградата и носител на правото на пристрояване и надстрояване на същата, е прехвърлил собствеността върху нея, ведно с част от правото на строеж на трето лице "АДВ Билдинг строй" ООД, като си е запазил правото на строеж върху 4 броя офиси в надстроената и пристроената част. Твърди, че от отмяната на заповедта като незаконосъобразна е претърпял вреди, разбити по пера след увеличението по чл. 214 от ГПК, както следва: претърпени загуби в размер общо на 17 656,30 лв., изразяващи се в направени от него разходи за подготовка на строителство по договор за проектиране, договор за изготвяне на хидрогеоложки проект за кладенец, такса за разрешително за проектиране на В и К и др.; пропуснати ползи в размер на 235 300 лв., съставляващи пазарната стойност на непостроените три офиса, за които ищецът си е запазил правото на строеж към датата на отмяна на заповедта - 27.06.2008 г.; мораторна лихва върху общата сума на пропуснатите ползи от датата на увреждането - 27.06.2008 г. до датата на предявяване на иска - 26.03.2012 г. в размер общо на 102 872,41 лв., както и законната лихва върху претърпените вреди и пропуснатите ползи от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. С обжалваното решение АС - Пловдив е отхвърлил изцяло така предявените от Синдикален регионален съюз на КТ "Подкрепа" - гр. Пловдив срещу община Пловдив обективно съединени искове. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Пловдив, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост - е приел, че не е налице един от елементите от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди, причинени на частно-правни субекти, поради което исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са неоснователни - претендираните вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за изменение на ПУП. Въз основа на заповедта за изменение на ПУП /преди отмяната й/ са издадени разрешение за строеж и е одобрен инвестиционен проект, които съставляват индивидуални административни актове със самостоятелно значение, въз основа на които следва да се реализира отстъпеното право на пристрояване и надстрояване. Според съда липсват данни разрешение за строеж № 497/05.12.2006 г. да е било отменено по надлежния ред. Доколкото същото по силата на чл. 216 и сл. от ЗУТ подлежи на специален ред на обжалване - първо задължително пред началника на ДНСК и едва след това - пред административния съд, не може да се приеме, че с отмяната на заповедта за изменение на ПУП, въз основа на която е издадено разрешението за строеж, се счита за отменено и самото разрешение за строеж. Отделно от това за ищеца не съществува правен интерес от обжалване разрешението за строеж, тъй като то е благоприятстващ го административен акт, а съгласно чл. 159, ал. 5 от ЗУТ влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. Тъй като според съда претендираните от СРС на КТ "Подкрепа" - гр. Пловдив с исковата молба вреди от нереализирано строителство са в пряка причинно следствена връзка именно с одобрения инвестиционен проект и с разрешение за строеж № 497/05.12.2006 г., които не са отменени, недоказана остава причинно-следствената връзка на евентуалните вреди с отменената Заповед № ОА-201/26.02.2002 г. Отделно от това съдът е изложил доводи и за това, че, доколкото договорът за строителство, сключен с изпълнителя "АДВ Билдингстрой" ООД - гр. Пловдив е сключен, след като СРС - КТ "Подкрепа" - Пловдив вече е бил уведомен като заинтересована страна за образуваното производство по обжалване на отменената заповед за изменение на ПУП, ищецът е знаел за опасността реализирането на проектната сграда да бъде осуетено, с което сам е причинил или съпричинил вредите. Постановеното съдебно решение е неправилно като постановено в противоречие със съдопроизводствените правила. Съдът е постановил решението си в нарушение на прогласените в чл. 7 и чл. 9 от АПК основни принципи в административния процес - принципът за истинност и принципът за служебното начало. В противоречие с тези принципи съдът не е упражнил правомощията си по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, конкретизирани в чл. 171, ал. 4 от АПК, и не е напътил страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В резултат на това нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна, като за особено съществени фактически твърдения на страните не са събрани относимите доказателства . По делото не е представен договорът за замяна с имоти - общинска собственост от 2005 г., на база на който ищецът е станал собственик на процесната сграда. Не е представено и разрешение за строеж № 497/05.12.2006 г. на главния архитект на община - Пловдив, на наличието на което като влязло в сила и неподлежащо на отмяна, АС - Пловдив се е позовал, за да приеме, че не е налице причинно-следствена връзка между отменената като незаконосъобразна заповед за изменение на ПУП от 2002 г. и претендираните от ищеца вреди. Едва пред касационната инстанция са представени множество доказателства, относими към установяване на фактическата обстановка по делото и основателността на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - в т. ч. и към наличието или не на причинно-следствена връзка между претендираните вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт. Доколкото касационната инстанция се произнася по правото, а не по фактите, съдебното решение на АС - Пловдив следва да бъде отменено и върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане, при което съдът да съобрази представените за първи път пред касационната инстанция нови доказателства и да попълни делото с липсващите такива. Едва след това и след като прецени дали за изясняване на спора от фактическа страна не е необходимо назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да установи какъв е градоустройственият статут на сградата и възможно ли е въобще да бъде реализирано отстъпеното право на надстрояване и пристрояване на същата сграда след отмяната на заповед № ОА-201/26.02.2002 г. на кмета на община - Пловдив, съдът следва да се произнесе налице ли е причинно-следствена връзка между твърдените имуществени вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт, от които същите се претендират. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение