Решение № 5018 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8560/2015 г.

Решение № 5018 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8560/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Е. и К. Л. А.", дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД), със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя К. И. А., чрез пълномощника им адвокат К. А. срещу решение № 3670 от 26 май 2015 г., постановено по адм. дело № 561 от 2014 г., описа на Административен съд С. - град, в частта с което е отхвърлена жалбата на гражданското дружество против заповед № КД-14-89 от 30 юли 2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), в частта, с която е одобрено изменение на кадастралния регистър за имот с идентификатор: 68134.2820.1978.7 като е вписан като собственик "ЧЕЗ Р. Б." АД, гр. С.. Също така съдът е оставил без разглеждане жалбата на посоченото по-горе дружество срещу заповед № КД-14-89 от 30 юли 2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), в частта относно записването в кадастралния регистър на данните за собствеността върху имоти с идентификатори № 68134.2815.2844.4, 68134.2815.2852.7, 68134.2815.2857.11, 68134.2815.2857.10, 68134.2815.2891.6, 68134.2820.1724.1, 68134.2820.1532.6, 68134.2820.1978.6, 68134.2815.1386.9, 68134.2815.2891.5, 68134.2820.2029.14, 68134.2818.4518.6, 68134.2815.1386.9, 68134.2815.2891.5, 68134.2820.2029.14, 68134.2818.4518.6, 68134.2818.4517.14, 68134.2818.4517.13, 68134.2816.2390.7, 68134.2816.2407.1, 68134.2816.2411.4, 68134.2816.2379.7, 68134.2816.2409.6, 68134.2824.2436.10 и 68134.2824.2434.10 за записването на "ЧЕЗ Р. Б." АД, гр. С. като собственик на имотите и делото в тази му част е прекратено. В тази част съдебното решение не е оспорено пред настоящата инстанция и е влязло в сила. Досежно обжалваната част на съдебния акт се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените действия - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ от АПК. Прави се искане за отмяната му и вместо него съдът да се произнесе по същество на спора. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответниците - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър гр. С. и "ЧЕЗ Р. Б." АД, гр. С. не изразяват становища по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд С. - град е образувано по жалба на "Е. и К. Л. А." ДЗЗД против заповед № КД - 14-89 от 30 юли 2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с която на осн. чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, във връзка със заявление вх. № 11-39146 от 05 юли 2013 г. на Административен съд С. - град, в изпълнение на влязло в сила решение № 1892 от 20 март 2013 г. на Административен съд С. - град, постановено по адм. дело № 9141/2011 г. и приложените към него документи и материали по чл. 58, ал. 3 и ал. 5 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. и чл. 59, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт, в частта и за одобрено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. С., ЕКАТТЕ 68134, район "Връбница", Столична община, одобрен със заповед № РД-18-39 от 20 юли 2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в регистриране на данни за собственост в кадастралния регистър на недвижимите имоти на "ЧЕЗ Р. Б." АД за сграда с идентификатор № 68134.2820.1978.7, с площ 176 кв. м., представляваща сграда със смесено предназначение. Решаващият съд е приел, че имотът с идентификатор № 68134.2820.1978.7 има два самостоятелни обекта, с отделни вх...дове, собственост на двете дружества "ЧЕЗ Р. Б." АД и "Е. и К. Л. А." ДЗЗД със съответни № № - 68134.2820.1978.7.1 и 68134.2820.1978.7.2. Сградата е разположена в имот, представляващ общинска собственост, а в обект с идентификатор № 68134.2820.1978.7.1, представляващ трафопост се извършва дейност по енергопроизводство. Посочил е, че със съдебно решение № 1892 от 20 март 2013 г., по адм. дело № 9141/2011 г., по описа на Административен съд С. - град е отменена заповед № РД-18-39 от 20 юли 2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, в частта относно записването в кадастралния регистър на данните за собствеността върху изброените подробно идентификаторни номера на имоти, включително и процесният имот № 68134.2820.1978.7 и преписката е върната на административния орган за вписване в КР като собственик на тези обекти на "ЧЕЗ Р. Б." АД. По делото е прието и съдебно решение № 6936 от 23 май 2014 г., по адм. дело № 16393/2013 г. (влязло в сила като неподлежащо на съдебно оспорване), с което е отхвърлена молбата на "Е. и К. Л. А." ДЗЗД за отмяна на влязло в сила решение № 1892 от 20 март 2013 г., по адм. дело № 9141/2011 г., по описа на Административен съд С.-град. За да отхвърли жалбата на "Е. и К. Л. А." ДЗЗД, първоинстанционният съд е стигнал до извода за липса на основанията, визирани в чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, както и че актът е постановен в предписаната от закона форма. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта за изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри, регламентирани в чл. 53 от ЗКИР, в редакцията му към момента на издаване на акта и чл. 62 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържането, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Също така е констатирал, че по отношение на обектите с № 68134.2820.1978.7.2 и с № 68134.2820.1978.7.1 действително е следвало да се впишат като собственици и двете дружества като притежатели правото на собственост на самостоятелните обекти в имот с № 68134.2820.1978.7, но това е следвало да се инициира от "Е. и К. Л. А." ДЗЗД и да се извърши в административното производство. Решението, в обжалваната му част, е неправилно. Решаващият съд е възприел правилно фактическата обстановка по делото, но изведените от него изходи са постановени в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съображенията за това са следните: Въз основа на констатациите и изводите от назначената и неоспорена съдебно - техническа експертиза по делото е установено, че сграда с идентификатор № 68134.2820.1978.7 е разположена в имот с идентификатор № 68134.2820.1978, представляващ имот общинска собственост и граничещ от всичките стани с имот общинска собственост, представляващ урбанизирана територия, част от УПИ I - за ЖС, кв. 37 от действащия регулационен план на район "Връбница", Столична община. В сградата съществуват два самостоятелни обекта, с отделни вх...дове, които представляват трафопост и търговски обект. Площта на последния е измерена от вещото лице и е посочена, че е 83 кв. м. като в нея не е включена пристройка от 11 кв. м., представляваща масивно строителство. По отношение на имот с идентификатор № 68134.2820.1978.7.1 е посочено, че представлява трафопост и в него има разположени енергоразпределителни съоръжения. За имот с № 68134.2820.1978.7.2 е отбелязал, че се използва като обект за зареждане и продажба на пожарна техника и не са извършва дейност по енергопроизводство. Вещото лице е посочило, че при извършена справка в кадастралния план на гр. С. е установил, че сградата е била нанесена с пл. № 1561 в к. л. 155, а допълнително пристрояване към сградата са заснети и нанесени в кадастралната карта, но не са били отразени в кадастралния план. Следователно потвърдено е съществуването на двата обекта, които са собственост на две различни дружества "ЧЕЗ Р. Б." АД и "Е. и К. Л. А." ДЗЗД. В кадастралните регистри имот с идентификатор № 68134.2820.1978.7.2 е записан като собственост на "Е. и К. Л. А." ДЗЗД. Същото се легитимира като собственик на помещение към трафопост в ПИ с пл. № 1561 от УПИ I, кв. 37, в гр. С., кв. "Връбница" въз основа на договор № 092-07 от 23 юни 2011 г. за продажба на общински нежилищен имот чрез публичен търг с явно наддаване (л. 73 от първоинстанционното дело). Собственик при продажбата на имота е била Столична община - район Връбница по акт за частна общинска собственост № 814 от 24 юни 1997 г. (л. 78 от същото дело). Описан е като клубно помещение към трафопост до бл. ..., ж. к. "Надежда" (сега кв. "Връбница"), съставляващо 79, 38 кв. м. площ. В кадастралните регистри имот с идентификатор № 68134.2820.1978.7. 1 е записан като собственост на "ЧЕЗ Р. Б." АД. Видно от приобщения доказателствен материал по делото изпълнителният директор на АГКК гр. С. е разполагал с данните по делото, но я е издал единствено в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 1892 от 20 март 2013 г., по адм. дело № 9141/2011 г., по описа на АССГ и не е съобразил, че в сградата съществуват два самостоятелни обекта (вж. л. 35 от първоинстанционното дело, където е представена извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти от 20 август 2013 г.). При това положение, не е следвало да вписва никой като собственост на обект с идентификатор 68134.2820.1978.7, тъй като той вече няма самостоятелно значение, при положение че в него съществуват два нови самостоятелни обекта. Гореизложените изводи намират законова опора в чл. 41, ал. 2 от ЗКИР, според който данни за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от: 1. регистрите към картите и плановете; 2. представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3 и др. Както бе посочено, по делото са налице актове от категорията на тези по чл. 25, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, с които административният орган не се е съобразил, въпреки посочените от него правни основания в заповедта. Също така съдът е следвало да се отчете факта, че в развилото се преди това съдебно производство - приключило с решението, предпоставило издаването на процесната заповед, не са били представени данните за съществуващата собственост на "Е. и К. Л. А." ДЗЗД. Изложеното до тук, налага отмяна на обжалваното решение, в оспорената му отхвърлителна част относно имот с идентификатор 68134.2820.1978.7, за който е вписан като собственик "ЧЕЗ Р. Б." АД, гр. С.. Не се налага връщане на делото в тази му част като преписка на административния орган, защото по отношение на имот с идентификатор 68134.2820.1978.7 не следва да се вписва никой като собственик с кадастралния регистър. Този имот вече няма самостоятелно значение, при положение че в него има образувани два нови самостоятелни обекта - 68134.2820.1978.7.1 и 68134.2820.1978.7.2 за който няма спор, че правилно е отразена собствеността в регистъра. Касаторът е претендирал присъждане на сторените от него съдебно - деловодни разноски за две съдебни инстанции. Предвид изхода на развилия се спор и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК и с оглед препращащата норма на чл. 144 от АПК, ответникът следва да заплати на дружеството - жалбоподател разноските за две съдебни инстанции. Касационният жалбоподател е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, включващ уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 300, 00 лв. (триста лева) за осъществено процесуално представителство пред настоящата касационна инстанция и копие от платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 25, 00 лв. (двадесет и пет лева), платени по сметка на Върховния административен съд. Претендираната сума за направените разноски пред Административен съд С. - град са обективирани също в списък на разноските по чл. 80 от ГПК (л. 107 от посоченото дело) и представляват депозит за внесена държавна такса по сметка на Административен съд С. - град в размер на 50, 00 лв. (петдесет лева) (л. 42 от първоинстанционното дело), внесен депозит за вещо лице - 250, 00 лв. (двеста и петдесет лева) (л. 66 от посоченото дело) и адвокатско възнаграждение - уговорено и заплатено в размер на 300, 00 лв. (триста лева) (л. 71 от делото на АС СГ). Общият размер на сумата възлиза в размер на 925, 00 лв. (деветстотин двадесет и пет лева), които следва да бъдат присъдени на "Е. и К. Л. А." ДЗЗД. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,