Решение № 4397 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9727/2012 г.

Решение № 4397 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9727/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Земеделска кооперация "Тракия" с. Тополи срещу решение № 1477 от 6.06.2012 г., постановено от Административен съд Варна, първо отделение, четиринадесети състав по адм. д. № 3896/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансов подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА, с изх. № 02-030-2600/2257 от 2.10.2011 г. С оспорения административен акт жалбоподателят е уведомен, че за кампания 2010 г. одобрената обща сума за получаване е както следва: по СЕПП, от поисканата финансова помощ в размер на 84625,11 лв. е оторизирана сума в размер на 77825,03 лв., като е прието наличие на недопустима за подпомагане площ в размер на 12,39 ха и по СНДП, от поискана финансова помощ в размер на 46293,21 лв. е оторизирана сума в размер на 42573,30 лв., като за същите 12,39 ха - недопустима площ по СЕПП са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане и по СНДП. Съдът е потвърдил като законосъобразно оспореното уведомително писмо. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, чиито правомощия произтичат от изричните разпоредби на чл. 20 вр. чл. 20а вр. чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители. Земеделската кооперация е правоимащо лице, регистрирано с уникален регистрационен номер в Интегрираната система за администриране и контрол, което за 2010 г. е подало заявление за единно плащане на площ, като е заявило по схемите и мерките за директни плащания площ в размер на 462,57 ха по Схемата за единно плащане на площ и по Схемите за национални доплащания на площ. Съдът е приел, че за бъде изплатена изцяло претендираната финансова помощ, следва да бъде установено съответствие с изискванията на Закона за подпомагане на земеделските производители, включително отсъствието на посочените в чл. 43, ал. 3, респ. чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП предпоставки за намаляване или отказ на плащанията. Както вътрешното законодателство, така и приложимото общностно право - Регламент (ЕО) № 73/2009, императивно предвиждат провеждане на проверка на условията за допустимост на исканата помощ. В националното законодателство приложимата разпоредба е тази на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, която урежда интегрирана система за контрол на подадените заявления за подпомагане от земеделските производители, включваща административни проверки и проверки на място и към която изрично препращат разпоредбите на чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 47, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП, като проверките на място могат да се осъществят чрез инспекция на земеделските стопанска или чрез методи на дистанционно наблюдение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че в проведеното административно производство са извършени кръстосани проверки чрез метода на дистанционно наблюдение при които е установено наличие на недопустими за подпомагане площи. В хода на производството пред съда е приета съдебно-техническа експертиза, която е установила, че отказаните за подпомагане 12.39 ха са необработвани от кооперацията площи, които се намират по границите на имотите, БЗС с идентификатор 10135-699-1-1 е неподдържана овощна градина и в БЗС с идентификатор 72709-12-1-1 има затворени контури в средата и в източната част с площ от 0,91 ха. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП поставят като условие за извършване на директни плащания кандидатът да ползва заявените земеделски площи и да ги поддържа в добро земеделско и екологично състояние. Тази норма съответства на чл. 4 във вр. с чл. 6 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г., които поставят като условие за подпомагането спазването на законоустановените изисквания за управление и условието за добро земеделско и екологично състояние, като в Приложение III към чл. 6 като критерий за добро земеделско състояние е посочено "избягване израстването на нежелана растителност в земеделската земя". Разпоредбата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. предвижда намаляване на помощта в случаите на свръхдеклариране на площ, като размерът на помощта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, ако тя е повече от или 3 % или 2 ха, но не повече от 20 % от определената площ. С оглед на установените по делото факти, съдът е приел, че заявените за подпомагане площи в размер на 12.39 ха, които не се обработват от кооперацията, респ. чието състояние не отговаря на изискванията за добро земеделско състояние, налагат извод, че тези земи не отговарят на изискванията за предоставяне на помощ. Като неоснователни са преценени доводите на оспорващата страна за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка с тези доводи съдът е приел, че разпоредбата на чл. 32 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. предвижда изготвяне на доклад за всяка проверка на място. Целта на съставянето на доклада, както е посочено в самия регламент е, да се "прегледат детайлите на извършената проверка", т. е. да се установи в максимална степен действителното състояние на площите. Изискването за изготвяне на доклад е предвидено като процесуална гаранция за изясняване на всички съществени обстоятелства във връзка със заявеното искане за подпомагане. То не е самоцел и пропуска да бъде съставен не може да бъде определено като абсолютно основание за отмяна на оспорения акт, той следва да бъде преценяван с оглед всички обстоятелства по делото. Съдът е приел за установено, че при извършената проверка не е съставен доклад, който да обективира констатациите, но при възможността за изразяване на становище и събиране на относими към спора доказателства при съдебното обжалване, в тежест на жалбоподателя е да преодолее констатациите на органа, като установи изгодните за него факти, от които черпи желаните правни последици. В съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал и не е представил доказателства, оборващи фактическите обстоятелства, послужили като основание за постановяване на оспорения отказ. На това основание, съдът е приел, че неизготвянето на доклад за проверката представлява нарушение на предвидената в регламента процедура, но то не може да бъде определено като порок, който налага отмяна, поради което възраженията на жалбоподателя в тази посока са преценени като неоснователни. При тези доводи решаващият съд е отхвърлил като неоснователно оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. С оглед изложените в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение следва да се приеме, че основания довод е за необоснованост на правните изводи на решаващия съд. Касационният жалбоподател твърди, че съдът правилно е установил релевантните за спора факти, но направените изводи не съответстват на установената фактическа обстановка. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно решаващият съд е приел, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила не дава основание за отмяна на обжалвания административен акт. Твърди, че ако в хода на административното производство бе спазена предвидената в чл. 32 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. процедура за изготвяне на доклад, който да обективира констатациите за недопустимост на част от заявените БЗС, то той би имал възможност с други доказателствени средства, представени в релевантния период да обори тези констатации. Твърди, че допуснатото нарушение е особено съществено, тъй като е ограничило правото му да изрази и докаже възраженията си още в хода на административното производство. Настоящият състав не споделя тези доводи. Обосновани са правните изводи на решаващия съд, че допускането на нарушение на административнопроизводствените правила не винаги и безусловно обосновава наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Процесуалната норма предвижда, че само същественото нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на административен акт. Съществени административнопроизводствени нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК са тези, които поставят под съмнение истинността на правно или доказателствено значимите факти в конкретния случай или тези нарушения, които водят до компрометиране на фактическата обстановка, приета от административния орган при постановяване на оспорения акт. Правилно решаващият съд приема, че в хода на производството по оспорване на административния акт бенефициента е разполагал с процесуална възможност да опровергае констатациите за наличие на недопустим за подпомагане слой, което не е било сторено. Напротив, в производството по делото административния орган е ангажирал доказателства, в това число и заключение на съдебно-техническа експертиза, които са потвърдили установяванията, направени в хода на административната процедура. Оспорващата страна не е посочила доказателства, които да опровергават тези констатации, включително и с оспорване на заключението и ангажиране на повторна експертиза. В тази връзка, настоящият състав не споделя и доводите относно безспорното установяване на релевантни факти с приетата експертиза. За осъществяване на функциите си като единствена акредитирана разплащателна агенция за Република България за прилагане на общата селскостопанска политика на ЕС, ДФ "Земеделие" - РА създава и поддържа Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) - комплексна автоматизирана система, която след съответните изчисления генерира като крайни актове уведомителните писма, с които се признават и изчисляват сумите по съответните схеми и мерки или се намалява или отказва изплащането им поради различни причини, заложени в нормативната уредба на схемите за подпомагане, като например късно деклариране, грешки, застъпване на заявки, неспазване на изискванията за добро земеделско и екологично състояние или наддеклариране на допустими за подпомагане площи. Самата Интегрирана система за администриране и контрол, създадена на основание чл. 30 ЗПЗП, за осъществяване на функциите на Разплащателната агенция, се състои от няколко подсистеми. Две от тях - системата за регистрацията на кандидатите и на заявленията за подпомагане и интегрираната система за контрол се изграждат и поддържат от Разплащателната агенция, а системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ и системата за идентификация и регистрация на животните - от МЗХ. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5/2009 г., заявлението за подпомагане съдържа и данни за идентификацията на земеделските парцели, за които се кандидатства за подпомагане, включително местонахождението на парцела, определено върху картен материал от ИСАК. Специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" представлява геореферирана графична база от данни за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изграден на база ортофото и сателитни изображения за територията на страната за съответната година. Тази електронна база данни е част от СИЗП и ИСАК. Слоят се състои от площите, за които се счита, че отговарят на изискванията за подпомагане. Този слой се актуализира основно с използване на сателитни или самолетни изображения, от които е изготвена цифрова ортофото карта, а също така и чрез отразяване на резултати от теренни проверки на характеристики на физически блокове. Кръстосаните проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ по чл. 24 от Наредба 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Оспореното уведомително писмо представлява генериран административен акт, обоснован на фактически установявания при извършената кръстосана административна проверка. В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, с което е установено, че площите недопустими за подпомагане са в резултат на установени необработвани и неподдържани в добро земеделско и екологично състояние части или парцели. Установяването на недопустим за подпомагане слой е извършено след дешифриране на сателитна снимка от септември 2010 г. Несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател, че по данни на Министерството на земеделието и храните картата, с която се определя допустимия, респ. недопустимия слой за подпомагане не съдържа контурите на заявените от бенефициента парцели, поради което приетото заключение не може да се преценява като коректно установяване на релевантните за спора факти. Както бе отбелязано кръстосаната административна проверка представлява пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели и съобразно депозираното заключение, в това число и доклада в открито съдебно заседание, вещото лице е изготвило експертизата при очертаване на заявените парцели, нанесени върху картата, определяща след дешифрирането на допустимия за подпомагане слой. В хода на производството пред съда не са представени доказателства, че за периода на кампания 2010 г. жалбоподателят е стопанисвал и поддържал в добро земеделско състояние приетата за недопустима площ. При липса на такива доказателства, съдът е стигнал до законосъобразния извод, че две от материално-правните предпоставки за получаване на финансово подпомагане не са се осъществили, а именно, че изцяло заявената площ е допустима за подпомагане и, че се поддържа в добро земеделско и екологично състояние, поради което оспорения административен акт е потвърден. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,