Решение № 14224 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4831/2010 г.

Решение № 14224 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4831/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК Образувано е по касационна жалба от Ангел Иванов Рабаджийски от град Пещера срещу решение № 3 от 19.02.2010 г. по адм. д. № 7878/2009 г. на Административен съд - София-град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу решение № 95 от 28.10.2009 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия / КРДОПБГДСРСБНА/ в частта му, в която е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСДСБНА. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че по отношение на жалбоподателя са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 1 от закона, като данните от личното му кадрово досие са достатъчно доказателство за принадлежността му към службите. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 8, ал. 4 от ЗДРДОПБГДСДСБНА. Образувано е по жалба от Ангел Иванов Рабаджийски против решение № 95 от 28.10.2009 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/ в частта му, в която е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСДСБНА. Направил е възражения, че решението не съдържа мотиви, както и липсват доказателства за принадлежност към посочените органи, в това число и за унищожаване на съответните информационни носители - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 и 3 от АПК. Наред с това е посочил, че след преназначаването му през 1991 г., като следовател е прекратил каквато и да било съпричастност към бившите структури на ДС. От приложените писмени доказателства по административната преписка, съдът е приел, че жалбоподателят е бил щатен сътрудник по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на закона . Съгласно нормата на чл. 25, т. 1, дейността му се установява с данни от неговото лично кадрово досие, щатни разписания или ведомости за получавани възнаграждения. Наличието на данните в картона и личното досие според съда са достатъчно основание за постановяване на решение за принадлежност към посочените органи. На следващо място е приел, че оспореното решение на компетентния административен орган съдържа всички елементи, изискуеми в чл. 29, ал. 2, т. 1от закона, сред които не попада периодът на принадлежност. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни основания се повтарят възраженията, направени в първоинстанционното производство. Те са неоснователни. Съгласно чл. 25, т. 1 от закона принадлежността към посочените органи се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове. За щатните служители - такива са личното кадрово досие, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения. Изброяването е алтернативно. В случая наличието на данни в личното досие е достатъчно основание за постановяване на решението от компетентния орган. В касационната жалба жалбоподателят се позовава на съществуваща съдебна практика, съответна на възраженията му, като прилага четири решения на първоинстанционния съд, с които актовете на комисията са отменени, като незаконосъобразни. И това възражение е неоснователно, доколкото и четирите решения на първоинстанционния съд са отменени в касационното производство. От направената служебна справка се установява, че с решения по адм. дело № 5386/2009 г. ; адм. дело № 4809/3009 г.; адм. дело № 2155/2009 г. и адм. дело № 2046/2009 г. - всички на Върховния административен съд, трето отделение актовете на административния съд са отменени и споровете са решени по същество - жалбите срещу решенията на комисията са отхвърлени, като неоснователни. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение