Решение № 12728 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 71/2017 г.

Решение № 12728 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 71/2017 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Милдан" ООД, гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Т. против решение № 5811/08.09.2016 г. постановено по адм. д. № 5123/2014 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2041303822/04.10.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., в частта му, в която е потвърден с Решение № 661/14.04.2014 г. на директора на Дирекция на " ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 01, 03, 04, 06, 09, 10, 11 и 12.2010 г., м. 03, 06, 07 и 12.2011 г. и м. 05, 06, 07, 08, 09 и 10.2012 г. общо в размер на 344 240.61 лв. главница и лихва за забава общо в размер на 78 111.16 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесният административен акт. Претендира се присъждане на разноски по представения списък пред първоинстанционния съд. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., чрез юрк. К. оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, в частта на установени задължения, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Е. Т.- С" ЕООД, "В." ЕООД, "Ж. М. 07" ЕООД, "К. И. С. - Б." ЕООД, "Н. 94" ООД, "С. Б." ООД, "К. - Д" ЕООД, "Ю. и Ко" ЕООД, "М. А. С." ЕООД, "Е. К." ЕООД, "В. Х." ЕООД и "Н." ООД, "К. МГ" ЕООД, "Д. С. БГ" ЕООД. Основанието за отказ на право на приспадане на данъчен кредит е по чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, с изводи за недоказана реалност на фактурираните от процесните дружества, доставки на стоки - строителни материали и консумативи и услуги - СМР и транспортни услуги. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е обосновал мотиви за нереализирано право на доказване на спорните доставки, включително и с приетата съдебно-счетоводна експертиза (основано и допълнително заключение), която съдът е обсъдил, наред с останалите доказателства по делото. Решението е правилно. Съдът е направил последователен анализ на установените в хода на ревизията факти, както и данните, установени в хода на съдебното производство от представените пред съда доказателства и експертизи. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. На проверяваните дружества са връчени по електронен път ИПДПОЗЛ, но в указания срок не са представени изисканите документи, с изключение на "Н. 94" ООД, които са описани в РД. Вещото лице по назначената ССЕ е посочило, че доставчиците не са открити на адресите им за кореспонденция и не е могло да извърши проверка в счетоводствата им. Фактурите, издадени от "Е. Т.- С" ЕООД, "В." ЕООД, "Ж. М. 07" ЕООД, "К. И. С. - Б." ЕООД, "Н. 94" ООД, "Д. С. БГ" ЕООД и "К. МГ" ЕООД са с предмет на доставка на стоки - "строителни материали" и "консумативи", т. е. родово определени вещи, при което за доказване предаването им на получателя, следва по арг. от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, да се установи или тяхното индивидуализиране по съгласието на страните или тяхното предаване от продавача на купувача. Достоверни и годни за кредитиране доказателства във връзка с горното по делото не са ангажирани. Не са представени доказателства, че стоката е била налична при доставчика, мястото й на съхранение, транспортът на същата, материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, както и доказателства за реално предаване на стоките между доставчика и получателя - ревизирано лице, в т. ч. складови разписки, експедиционни бележки, товарителници и приемно-предавателни протоколи. Част от доставчиците са отбелязали конкретни предходни доставчици, които от своя страна са посочили при осъществените им насрещни проверки, че не са декларирали продажби към преките доставчици, или са налице такива, които са в изключително малки размери. Индивидуализацията и транспортирането на стоките са част от предпоставките за доказване реалност на доставките, свързано с правото на признаване на данъчен кредит. По делото не са представени безспорни доказателства, извън спорните фактури и доказателства за плащане, за предаването на стоки от рода на процесните от доставчиците на касатора. Наличието на фактури е само доказателство за възникнали облигационни взаимоотношения между страните по тях, но не е достатъчно доказателство за реалното осъществяване на доставките, при оспорване на същите. За жалбоподателя е налице задължението да установи настъпването на всички правопораждащи претендираното право положителни факти. Той следва да проведе главно доказване, което винаги, за да е успешно, следва да бъде и пълно. Липсата на доказателства за предаването на стоките по процесните фактури, обосновава изводът, че процесните фактури не обективират реални стопански операции. При липсата на доказателства относими към спорните факти, обосновано и правилно съдът е приел, че оспореният пред него РА е законосъобразен в изводите за недоказани реални доставки на стоки от посочените по-горе доставчици и отказаното право на данъчен кредит при липса на изискуемите предпоставки, съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, вр. чл. 6 ЗДДС. Така направеният до тук извод не се променя от ангажираната по делото експертиза. Реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и в тежест на жалбоподателя е да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е съумял да стори по делото, както правилно е приел съдът. Във връзка с фактурираните СМР от "Н. 94" ООД (фактурирал и транспортна услуга), "С. Б." ООД, "К. - Д" ЕООД, "Ю. и Ко" ЕООД, "М. А. С." ЕООД, "Е. К." ЕООД, "В. Х." ЕООД и "Н." ООД, от ревизираното лице са представени процесните първични счетоводни документи и протоколи обр. 19, от които се установява, че се касае за извършени СМР на обект "Вилно селище с. Г.". Следва да се отбележи, че в част от представените протоколи са установени разминавания в датите, на които са съставени и сумите които са отразени в тях с тези, които са посочени във фактурите. В друга част е посочено, че се касае за СМР по протокол обр. 19, без посочване на дата, което препятства тяхното отнасяне към съответна фактура. След анализ на представените от ревизираното лице документи, съдът е приел, че досежно процесните фактури от страна на жалбоподателя не са представени достатъчно доказателства, за безспорно установяване, че строителните услуги са извършени. Не са представени договори, сключени с доставчиците, от които да се установи, вида и обема на СМР, срок за тяхното изпълнение и заплащане, кой и с какви материали следва да извърши тези СМР. Липсват още количествено-стойностни сметки, спецификации, данни за начина на калкулиране на цена на извършените СМР, видове и количество на материалите, които са използвани и за чия сметка са същите. Не е доказано реалното съществуване на процесните СМР, което би могло да бъде установено със съдебно-техническа експертиза, но такова процесуално действие не е предприето от жалбоподателя. По отношение на доставката на транспортна услуга обективирана във фактура, издадена от "Н. 94" ООД, не са налице каквито и да било доказателства, различни от процесната фактура. Констатирано е, че в регистрите по чл. 124 от ЗДДС във връзка с доставките, осъществени от "К.-Д" ЕООД, "Ю. и Ко" ЕООД, "М. А. С." ООД няма отразени фактури с получател "М." ООД. След като жалбоподателят претендира посоченото материално право, то доказателствата относно реалността на доставките на услуги - СМР и транспортни услуги и стоки - строителни материали и консумативи, следва да се притежават от него. Спорните обстоятелства не са установени с приетите по делото ССчЕ (основано и допълнително заключение), което установява липса на нужната активност от негова страна за доказване на относимите положителни факти към реалността на оспорените доставки, респективно към възникване и признаване правото на данъчен кредит, който е претендирал за приспадане за съответните данъчни периоди. При липсата на доказателства относими към спорните факти, обосновано и правилно съдът е приел, че оспорения пред него РА е законосъобразен в изводите за недоказани реални доставки на стоки и услуги и отказано право на данъчен кредит при липса наличие на изискуемите предпоставки, съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес, включително и приетите ССчЕ и е извел обоснования извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА. С оглед на тази фактическа обстановка, безспорно установена в производството пред първоинстанционния съд, правилно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е потвърден отказът на данъчен кредит по РА. Административният съд е постановил правилно решението, което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на процесуалния представител на ответната дирекция за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция следва да бъде уважена в размер на 6 754 лв., съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение