Решение № 13504 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14935/2014 г.

Решение № 13504 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14935/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област с административен център град Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Светослав Василев, срещу Решение № 2417 от 24.10.2014 г. (датата посочена погрешно като 24.11.2014 г.), постановено от Административен съд - Варна (АСВ), 28 състав, по адм. д. № 803/2014 г. С обжалваното решение, по жалба на Петър Димитров Кожухаров, е отменена Заповед № РД 14-7706-74 от 20.02.2014 г., издадена от настоящия касатор, с която на Кожухаров е признато право на еднократно обезщетение в размер на 1435,73 лв. за 22 месеца и 13 дни за претърпяна от него репресия, като делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда и на оспорващия са присъдени разноски в размер на 180,00 лв. Касационният жалбоподател твърди, че решението, предмет на контрол, е неправилно постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според него съдът неправилно е взел предвид и обсъдил приложените решения на Регионалната комисия по политическа и гражданска реабилитация. Относими са само представените нотариално заверени декларации, съобразени при издаването на заповедта, предмет на проверка. На следващо място, неправилно съдът е пренебрегнал факта, че в подаденото заявление Кожухаров е посочил като основание, за което иска обезщетение "изселване" и е декларирал получаването на 25000,00 лв. (неденоминирани), без да сочи, че те не са получени на лично основание. Установява се от отговорите от Националната агенция по приходите (НАП), че на 29.12.1996 г. на Кожухаров е изплатена сума в размер на 25000,00 лв. (неденоминирани) на лично основание, а на 21.12.1993 г. това лице, заедно с лицата Надежда Кожухарова и Екатерина Николова, в качеството им на наследници на Димитър Кожухаров са получили еднократни обезщетения в размер за първия и третия по 8333,00 лв. (неденоминирани) и за втората - 8334,00 лв. (неденоминирани). Неправилно първоинстанционният съд е пренебрегнал изложените от административния орган съображения за неоснователност и недоказаност на твърденията на Петър Кожухаров, че получените 25000,00 лв. (неденоминирани) са за репресия, претърпяна от неговия наследодател, както и доказателствата, въз основа на които е издаден спорния акт. Поддържа се, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, довели до неравнопоставеност на страните, като е толерирал неотносими доказателства и е пренебрегнал такива, представени от органа и тяхната доказателствена сила. Наред с това, съдът е върнал преписката на административния орган за произнасяне при спазване на указанията на съда, но такива липсват. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата на Кожухаров срещу оспорената пред АСВ заповед. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба от упълномощен негов юрисконсулт, в която касационната жалба се поддържа, а по същество се иска нейното уважаване. Ответникът Петър Кожухаров оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран от Кожухаров с жалба срещу Заповед № РД-14-7706-74 от 20.02.2014 г. на Областния управител на област с административен център град Варна, с която на това лице е признато право на еднократно обезщетение в размер на 1435,73 лв. за 22 месеца и 13 дни изтърпяна от него репресия, което да се преведе по банкова сметка на лицето, посочена в заповедта. Установено е от съда, че спорната заповед е издадена във връзка с подадено от Кожухаров Искане с вх. № РД-09-9400- 400 от 15.04.2009 г., с което е поискано изплащане на еднократно обезщетение, съгласно Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Като основание за изплащането му в заявлението е посочено "изселване". В него е обективирано и изявление на Кожухаров, че през 1993 г. е получил еднократно обезщетение в размер на 25000,00 неденоминирани лева, без да е направено уточнение на какво основание е получена тази сума. С обжалваната заповед административният орган е приспаднал от дължимия размер изплатените вече 25000,00 неденоминирани лева, предвид приетото, че съгласно чл. 6 ЗПГРРЛ, правоимащите имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашния ред се приспадат. Прието е в акта наличието на категорични доказателства, че сумата от 25000,00 неденоминирани лева е получена от Петър Кожухаров на лично основание въз основа на писмо, получено от ТД на НАП - Варна с вх. № РД-09-9400-400/18 от 24.01.2014 г. Въз основа на представеното по делото Решение № М1221 от 22.09.1993 г. на Регионалната комисия по политическа и гражданска реабилитация съдът е приел за установено, че на Димитър Кожухаров - баща на настоящия ответник по касация е признато, че е бил репресиран по политически причини съгласно чл. 1, т. 3 и т. 4 ЗПГРРЛ и чл. 2, т. 4 и т. 5 от Наредбата по чл. 4, заради въдворяване в ТВО - Росица за времето от 28.02.1945 г. до 10.01.1946 г. и изселване по административен ред в с. Безмер-Тервелско за периода 18.07.1949 г. - 1.06.1954 г. С Решение № М1221 от 22.09.1993 г. е признато, че Петър Кожухаров е бил репресиран по политически причини, съгласно чл. 1, т. 4 ЗПГРРЛ и чл. 2, т. 5 Наредбата по чл. 4 заради изселване по политически причини в с. Безмер - Тервелско за периода от 18.07.1949 г. до 1.06.1954 г. Като спорен по делото съдът е определил въпросът, дали Петър Кожухаров е получил през 1996 г. обезщетение в размер на 25000,00 неденоминирани лева за това, че като чл. на семейството на Димитър Кожухаров е бил изселен в с. Безмер, Тервелско или е получил обезщетението за това, че като наследник на това лице има право на обезщетение за това, че наследодателят му е бил въдворен в ТВО-Росица, тоест дали сумата от 25000,00 неденоминирани лева е получена от него на лично основание или в качеството му на наследник. Прието е от състава на АСВ, че спорната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Съдът е намерил за немотивиран и недоказан извода на административния орган, че са налице категорични доказателства за получаване на сумата от 25000,00 неденоминирани лева от Петър Кожухаров на лично основание, поради което в заключение е посочил, че неправилно тази сума е приспадната от размера на дължимото обезщетение на основание чл. 6 ЗПГРРЛ. Съдът се е позовал на представената по делото нотариално заверена декларация от 11.02.2014 г., в която Петър Кожухаров е декларирал, че не е получавал обезщетение за лично претърпяната репресия, която се изразява в изселването му като чл. на семейството на Димитър Кожухаров в с. Безмер, Тервелско, за периода от 18.07.1949 г. до 1.06.1954 г. и това, че предходното обезщетение в размер на 25000,00 неденоминирани лева е получил, но като наследник, за претърпяната от баща му репресия - въдворяване в лагер ТВО - Росица. Приел е, че от писмото на ТД на НАП - Варна, на което се е позовал административният орган, не се установява по какъв начин сочената сума е била изплатена на лицето. Представеното банково бордеро за сумата от 25000,00 лв. (неденоминирани) е намерил за неотносимо в случая, тъй като е от м. 11.1993 г., а твърдението е, че посочената сума е била изплатена на 29.12.1996 г., съгласно писмото на л. 24 от делото. Наред с това то не съдържа точна дата, няма подпис и печат на издателя. От служебно изисканата от Банка ДСК информация за периода до 9.07.2014 г. не е установено наличие на банкова сметка № 1214750017 с титуляр Петър Кожухаров, посочена в банковото бордеро от 1993 г. Решението е неправилно. Петър Кожухаров, в качеството си на репресирано лице, е подал Искане с вх. № РД-08-9400-400 от 15.04.2009 г. до областния управител на Област с административен център Варна за изплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ. В него е посочил като основание за изплащането му "изселване". Освен това е отразил, че през 1993 г. е получил "... 2500,00 лв. - сега 25 лв. получавам д-ка към пенсията по чл. 9, ал. 1, точка 22 ЗПГРРЛ за 58 месеца 25000 деноминирани или 25 лв. сега". По това искане е издадена Заповед № РД-12-7706-79 от 2.04.2012 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е признато право на еднократно обезщетение на Кожухаров в размер на 1435,73 лв. за 22 месеца и 13 дни изтърпяна от него репресия. Тази заповед е отменена с Решение № 2768 от 13.11.2012 г., постановено по адм. д. № 1941 по описа на Административен съд - Варна за 2012 г., оставено в сила с Решение № 16762 от 16.12.2013 г., постановено по адм. д. № 227 по описа на Върховния административен съд за 2013 г., като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указания на съда. Дадени са такива за изясняване по безспорен начин на какво основание е изплатено обезщетението в размер на 25000,00 неденоминирани лв., след което да бъде формиран извод досежно приложението на чл. 6 ЗПГРРЛ. Предвид така постановената съдебна отмяна е издадена оспорената пред състава на АСВ Заповед № РД-14-7706-74 от 20.02.2014 г. след като, предвид указанията, дадени на административния орган в отменителното съдебно решение по преписката е събрано писмо от ТД на НАП - Варна от 24.01.2014 г. В него е посочено, че сумата от 25000,00 неденоминирани лева е изплатена на 29.12.1996 г. на Петър Кожухаров на лично основание. Въз основа на този документ е направен извод, че полученото по досегашния ред обезщетение не е било за твърдяната от лицето репресия на баща му, тъй като за нея той не би могъл да получи обезщетение на лично основание, а само като наследник. В заповедта органът се е позовал и на друго писмо, получено от ТД на НАП - Варна, от което се установява, че на 21.12.1993 г. Петър Кожухаров, заедно с Надежда Кожухарова и Екатерина Николова, в качеството им на наследници на Димитър Кожухаров, са получили еднократни обезщетения по ЗПГРРЛ в размер на 8333,00 лв. за първия и третия и 8334,00 за втората. Предвид това органът е направил извод, че са налице категорични доказателства, че получената сума от 25000,00 неденоминирани лева е на лично основание заради изселването и няма данни и твърдения за друга лично изтърпяна от лицето репресия. Предвид това е направил извод, че сумата следва да се приспадне от общия размер на обезщетението в съответствие с чл. 6 ЗПГРРЛ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорно по делото не е изплащането на сума в размер на 25000,00 неденоминирани лева на Петър Кожухаров през 1996 г., а дали те са му изплатени като обезщетение за това, че като чл. на семейството на Димитър Кожухаров е бил изселен в с. Безмер, Тервелско, тоест на лично основание или е получил обезщетението като наследник за това, че наследодателят му Димитър Кожухаров е бил въдворен в ТВО - Росица. За да приеме за недоказано приетото от административния орган изплащане на сумата на лично основание, съдът се е позовал на представената от Кожухаров декларация с нотариална заверка на подписа и липсата на данни в писмото от НАП досежно начина на изплащане на сумата на лицето. Наред с това не е ценил банковите бордера и е съобразил отговора от Банка ДСК, от който не се установява наличието на посочената в тях сметка на Кожухаров за периода до 9.07.2014 г. Неправилно съдът не е съобразил доказателствената сила на приетото по делото като доказателство писмо от ТД на НАП - Варна с вх. № РД-09-9400-400