Решение № 50123 от 3.10.2022 г. на ВКС по н. д. № 604/2022 г.

Решение № 50123 от 3.10.2022 г. на ВКС по н. д. № 604/2022 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Касационното производство е по реда на гл. ХХХIII от НПК. Образувано е по повод на постъпила молба от защитника на осъдения С. И. М. за възобновяване на НОХД № 591/2015 г. по описа на Окръжния съд в гр. Плевен на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и отмяна на постановената присъда № 62 от 16.12.2016 г. Твърди се, че М. страда от тежко генетично заболяване, което прогресира до пълна слепота. В момента е със силно влошено зрение, което усложнява ситуацията му в затвора, както и че не получава адекватно лечение. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането и моли делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за определяне на справедливо наказание, съобразено със здравословното състояние на С. М.. Представителят на ВКП счита, че искането следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като касае присъда, която е проверена по касационен ред. Намира го и за неоснователно, тъй като наведеното обстоятелство е съобразено при индивидуализацията на наказанието, а настоящите проблеми на осъдения следва да се разрешават по реда на ЗИНЗС, а не чрез възобновяване на делото. Осъденото лице моли да му бъде дадена възможност за по-скорошно освобождаване, за да се лекува адекватно. Върховният касационен съд, след като се запозна с представеното искане, материалите по делото и становището на страните, намери следното: С присъда № 62/16.12.2016 г. по н. о. х. д. № 591/2015 г. на Окръжен съд – Плевен, С. И. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2 от НК, като са му наложени наказания "лишаване от свобода" за срок от осем години и "глоба" в размер на 20 000 лв. С решение № 100 от 09.08.2019 г. по в. н. о. х. д. № 37/2019 г. Апелативен съд – Велико Търново, е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил размера на наложеното му наказание "лишаване от свобода" на от тринадесет на десет години. По подадена касационна жалба от подсъдимите, включително и от М., е образувано производство пред ВКС по реда на глава XXIII от НПК. Постановено е решение № 111 от 12.11.2020 г. по н. д. № 1078/2019 г., I н. о., с което е изменен въззивният съдебен акт, като наказанията на осъдения са намалени допълнително на осем години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв. С. М. се е явявал в съдебните заседания и пред трите съдебни инстанции и е участвал лично в производството по делото. Обявен е за издирване едва след влизане на присъдата в сила. Предаден е на Република България за изтърпяване на наказанието в изпълнение на европейска заповед за арест. С оглед изложеното се установява, че искането за възобновяване е процесуално недопустимо. Атакуваният съдебен акт вече е бил предмет на проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК. Касационният контрол изключва възможността за последващ такъв по реда на извънредния способ за проверка на влезли в сила съдебни актове, тъй като производството по възобновяване не може да бъде образувано по искане на страната, чийто правен интерес е бил защитен по подадена от нея жалба по реда на касационното производство. В случая, осъденият М. е депозирал жалба с релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, въз основа на които е било образувано касационно производство, като с решение № 111 от 12.11.2020 г. по н. д. № 1078/2019 г., I н. а. наказанието му е било намалено. Делата, които са проверени по касационен ред по жалба на подсъдимия, който прави и искането за възобновяване не подлежат на проверка по реда на възобновяването по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Настоящият случай не попада в хипотезата на чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 5, изр. 2 от НПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,