Решение № 13670 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5213/2011 г.

Решение № 13670 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5213/2011 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кирил Атанасов Тонев от гр. София срещу решение № 873 от 25.02.2011 г. по адм. дело № 7447/2010 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Административен съд - София град (АССГ) е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу решение № 339 от 20.08.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и потвърденото с него разпореждане № 4 от 27.07.2010 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при СУСО, с което това длъжностно лице е отказало да отпусне на жалбоподателя исканата от него лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. За да постанови този резултат АССГ е приел, че право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест възниква при 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, причинена от трудова злополука или професионална болест, установени с експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК, каквото в случая липсва, а представените пред пенсионния орган и в хода на съдебното производство експертни решения установяват военна инвалидност, а не инвалидност поради трудова злополука или професионална болест.

Решението е правилно.

От данните по делото е видно, че касационният жалбоподател е пенсионер. Получавал е лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и лична социална пенсия за инвалидност. С молба вх. № 16247 от 20.12.2005 г. е поискал да бъде преосвидетелстван "по повод признаване на причинна връзка за увреждането на слуховия и вестибуларния апарати по повод професионална болест и за последствията и усложненията, обусловени от тях, за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради професионална болест или пенсия за военна инвалидност". С експертно решение (ЕР) № 869 от 16.03.2006 г. Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при "IV МБАЛ София" АД е отказала да признае причинна връзка военна инвалидност с мотиви: "С решение на ЦВК - София № 53/2 от 09.03.1998 г. заболяването "Болест на Бехтерев" е прието за общо заболяване." Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) с експертно решение (ЕР) № 1100 от 04.08.2006 г. потвърждава ЕР на ТЕЛК по причинната връзка. За заболяването "Болест на Бехтерев" в решението на НЕЛК са изложени следните мотиви: "Заболяването "Болест на Бехтерев" е от общ характер, тъй като същото е диагностицирано през 1971 г., видно от епикриза ЛИБ № 9672 от 18.07.1971 г. на ВМА, когато г-н Тонев е работил като офицер, т. е. заболяването е доказано след изтичане на срока за наборната военна служба, който е приключил през 1968 г." С решение от 22.10.2007 г. по адм. дело № 216/2007 г. Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Кирил Атанасов Тонев срещу това ЕР на НЕЛК, но Върховният административен съд, шесто отделение, с решение № 4012 от 04.04.2008 г. по адм. дело № 1006/2008 г. отменя решението на Административен съд - София град и вместо него постановява друго, с което отменя като незаконосъобразно ЕР № 1100 от 04.08.2006 г. на НЕЛК и изпраща делото като преписка на НЕЛК за произнасяне по същество по причинната връзка военна инвалидност при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението. В изпълнение на това решение НЕЛК издава ЕР № 876 от 07.07.2008 г., с което приема причинна връзка "военна инвалидност" за заболяванията "Анкилозиращ спондилит" и "Двустранен неврит на слуховите нерви с ФД в степен на практическа глухота" (независимо, че те са възникнали по време на кадровата военна служба на Кирил Тонев, а не през наборната му служба).

С ЕР № 460 от 23.02.2009 г. ТЕЛК за общи заболявания при "IV МБАЛ София" АД е преосвидетелствала жалбоподателя Кирил Атанасов Тонев. Признала му е 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ и причинна връзка "военна инвалидност" с дата на инвалидизиране 17.12.2003 г. Въз основа на това ЕР длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО с разпореждане № 4408296523 (6) от 17.04.2009 г. отпуска на Кирил Атанасов Тонев и лична пенсия за военна инвалидност, считано от 20.12.2005 г. Така Кирил Атанасов Тонев вече получава три пенсии на лично основание (пенсия за осигурителен стаж и възраст, пенсия за военна инвалидност и социална пенсия за инвалидност) и добавка за чужда помощ.

На 02.07.2010 г. Кирил Атанасов Тонев е подал заявление вх. № 06005526 от същата дата, с което е поискал да му бъде отпусната и "пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл. 78 от КСО в размера й по чл. 79, ал. 1, т. 3 от КСО полагаща се за заболяването на слуховите нерви с диагноза "Двустранен неврит на слуховите нерви с ФД в степен на практическа глухота" съгласно ЕР на НЕЛК № 0876 от зас. № 115/07.07.2008 г., постановено въз основа на решение № 4012 от 04.04.2008 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, постановено по адм. дело № 1006/2008 г., с което Съдът въз основа на безспорните доказателства в официалната медицинска документация, че заболяването на слуховия анализатор с диагноза "Комбиниран отоневрологичен синдром" и "Периферен световъртеж слухов" е настъпило под въздействие на дребните фактори от провежданата по време на кадровата военна служба стрелба с оръдие при полигонни изпитвания, което заболяване попада в хипотезата на чл. 56, ал. 1 и ал. 3 от КСО, съответно на чл. 2, ал. 1 и 3 от Наредбата за професионалните болести и е включено в Списъка на професионалните болести в точка 2.10."Невропатия на слуховите нерви" ..."

С разпореждане № 4408296523 (4) от 27.07.2010 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при СУСО отказва да отпусне на жалбоподателя Кирил Атанасов Тонев исканата от него лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест с мотиви: "Лицето не представя Експертно решение, от което да е видно, че му е определен процент на загубена работоспособност по повод трудова злополука и професионална болест ...". С решение № 339 от 20.08.2010 г. главният директор на СУСО е отхвърлил жалбата на Кирил Атанасов Тонев срещу това разпореждане, а с посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Кирил Атанасов Тонев срещу решението на главния директор. За да постанови този резултат Административен съд - София град е приел, че "по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж изпълнението на визираните в хипотезата на чл. 78 от КСО предпоставки се установява с експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК, а в случай представените по делото експертни решения установяват причинна връзка военна инвалидност и не установяват професионална болест, т.е. не е изпълнена хипотезата на чл. 78 от КСО и за жалбоподателя не е възникнало право на пенсия за инвалидност поради професионална болест."

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост. Акцентът в касационната жалба е поставен върху следните аргументи:

"Не е за вярване, но в мотивите към първоинстанционното решение съдът изобщо не споменава и не се позовава на констатациите на ВАС, VI отд., в решението му № 4012 от 04.04.2008 г. по адм. д. № 1006/2008 г., което е с характер на заместващо съдебно решение по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 и 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР) от 2005 г. В изпълнение на това решение на ВАС, VI отд., е издадено и ЕР № 0876/07.07.2008 г. на НЕЛК, прието от първоинстанционния съд за стабилен административен акт, без да отчете правнорелевантния факт, че това ЕР е отменено като незаконосъобразно в обжалваната част с Решение № 91 от 15.01.2010 г. на АССГ, II отд., 38 с-в по адм. дело № 4907/2008 г. ... В оспореното тук от мен първоинстанционно решение липсва преценка на съда дали НЕЛК с ЕР № 0876/07.07.2008 г. е изпълнила точно и акуратно Решение № 4012 от 04.04.2008 г. на ВАС, VI отд., по адм. д. № 1006/2008 г. по отношение констатациите и приетото от ВАС, VI отд., относно причинната връзка на заболяването на слуховия ми анализатор. Съдът също не е обсъдил и преценил моите доводи относно обстоятелството, че ТЕЛК в ЕР № 0460/23.02.2009 г., въпреки че не е определил изрично характера на двете ми основни заболявания, все пак поотделно за всяко от тях е определил степента на трайно намалената ми работоспособност (т.н.р.) в проценти (%), причинена от техните усложнения след освобождаването ми от военна служба и след пенсионирането ми. Съдът е посочил в оспореното от мен решение, че ТЕЛК в ЕР № 0460/28.02.2009 г. е отбелязал в т. 10 "Инвалидност по причини" - военна инвалидност, а в подточка 11.2 - диагнозите на заболяванията ми по причина военна инвалидност, пропускайки да отбележи, че съдържанието на подточка 11.2. е трудова злополука, като подточка 11.1. "Общо заболяване" е празна (непопълнена), което означава, че все пак ТЕЛК се произнася по характера на заболяванията, като се е произнесъл категорично, че не е общо заболяване, а е трудова злополука, което от своя страна означава, че попада в хипотезата на чл. 78 от КСО ..."

Тези доводи и аргументи са неоснователни, защото:

1. Решение № 4012 от 04.04.2008 г. по адм. дело № 1006/2008 г. на ВАС - VI отд. е контролно - отменително по своя характер и с него не се решава по същество основния въпрос за причинната връзка на установените от медицинската експертиза заболявания на жалбоподателя. Поради това посоченото решение няма характер на "заместващо съдебно решение" по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 НМЕР (отм.), още повече, че от текста на цитираната разпоредба е видно, че визираното в нея съдебно решение замества разпореждането на съответното длъжностно лице на ТП на НОИ за приемане на злополуката за трудова, а от мотивите към решение № 4012 от 04.04.2008 г. по адм. дело № 1006/2008 г. на ВАС - VI отд. е видно, че то съвсем не касае въпроса претърпял ли е жалбоподателят по време на кадровата си военна служба злополука, която трябва да бъде определена като трудова.

1. Неакуратен е аргументът, че "ЕР № 0876/07.07.2008 г. на НЕЛК е отменено като незаконосъобразно в обжалваната част с Решение № 91 от 15.01.2010 г. на АССГ, II отд., 38 с-в по адм. дело № 4907/2008 г." С посоченото съдебно решение - № 91 от 15.01.2010 г. по адм. дело № 4907/2008 г. на Административен съд - София град - е отменен мълчалив отказ на НЕЛК да извърши оценка на трайно намалената работоспособност на Кирил Атанасов Тонев, да прецени необходимостта му от чужда помощ и да определи срока на инвалидността. Така че по въпроса за причинната връзка ЕР № 876 от 07.07.2008 г. на НЕЛК не е било оспорено и представлява влязъл в сила акт на медицинската експертиза.

1. Технически приетата от ТЕЛК причинна връзка военна инвалидност е изписана на мястото, определено за описание на трудова злополука, но изрично е отбелязано, че описаните там заболявания са по военна инвалидност, т. е. ТЕЛК не е приела наличие и причинна връзка трудова злополука.

1. Правилен (законосъобразен и обоснован) е основният извод, направен от Административен съд - София град в мотивите към постановеното от него решение, че липсва надлежно установяване на трудова злополука или професионална болест (след 01.01.2000 г. редът за установяване на трудова злополука и професионална болест е регламентиран с правилата на глава пета "Осигуряване за трудова злополука и професионална болест" на част първа от КСО), поради което в ЕР № 460 от 28.02.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при IV МБАЛ София няма произнасяне за такава причинна връзка и в резултат не е установен като съществуващ юридическият факт, пораждащ право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или поради професионална болест.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,