Решение № 9335 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6024/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Пловдив, чрез адв. Исов като процесуален представител, срещу решение 2735 от 21.03.2025 г., постановено по адм. дело 54/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Претендира от съда обезсилването му или неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се остави в сила оспорения изричен писмен отказ с изх. 24-36253/28.11.2024 г. Ответникът - К. П. Ч., чрез пълномощника си адв. Вътков, лично в съдебно заседание и в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба, подадена от К. П. Ч. срещу отказ на касатора изх. 24-36253/28.11.2024 г. за изменение на кадастралната карта на основание чл. 54, ал. 1 във вр. с ал. 7 ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, изразяващо се в нанасяне на земеделски имот в стари реални граници, представляващ нива от 7,8 дка в землището на [населено място], м. [местност] , при описани граници и съседи. С обжалваното решение оспореният изричен отказ е обявен за нищожен и преписката е върната на началника на СГКК Пловдив за ново произнасяне по подадената от К. П. Ч. молба с рег. 01-295002/29.05.2024 г. при съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като е определен едномесечен срок за изпълнението му. За да постанови този резултат, първата инстанция развива доводи, че с решение 8594/11.10.2024 г., постановено по адм. дело 1417/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив е отменен мълчалив отказ по молба на К. П. Ч. за служебно отразяване в кадастралната карта и регистър на имот, възстановен с решение от 08.09.2008 г. на ОбСЗГ гр. Раковски, като делото е върнато като преписка на административния орган за произнасяне съобразно указанията в съдебното решение. Според решаващия съд изричният отказ е постановен в противоречие с влязлото в сила съдебно решение по посоченото дело и на основание чл. 177, ал. 2 АПК същият е обявен за нищожен. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място, изричният отказ не е нищожен на посоченото от съда основание. В случаите на обжалване на мълчалив отказ по принцип се изхожда от евентуалните съображения за постановяване на изричен отказ. В хипотезата обаче на постановен изричен отказ след отменен от съда мълчалив такъв не е налице противоречие с влязло в сила съдебно решение, тъй като в случая преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с изричен мотивиран акт по подаденото до него заявление. В мотивите на отменителното съдебно решение по адм. дело 1417/2024 г. липсва извод за наличие на материалноправните предпоставки за изменение на одобрената КККР по начина, по който е заявено в искането до административния орган. По същество е обосновано заключение за формиран мълчалив отказ по депозираната от настоящия ответник молба и са изложени общи съображения относно различните хипотези, предвидени в ЗКИР за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри със и без заповед по чл. 51, чл. 53, чл. 53а и чл. 54 ЗКИР. Липсва обсъждане на относимите за конкретния случай материалноправни условия за одобряване на заявеното изменение, представляващо нанасяне на земеделски имот от 7,8 дка, възстановен с решение О344В/08.09.2008 г. на ОбСЗГ гр. Раковски. В мотивите на решението по адм. дело 1417/2024 г. няма изведен извод в смисъл на осъществяване на предпоставките за изменение на одобрената със заповед РД-18-825/27.11.2019 г. на изп. директор на АГКК - София кадастрална карта за землището на [населено място]. Съответен на мотивите е и диспозитивът на съдебния акт за отмяна на оспорения мълчалив отказ по подаденото заявление за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], като се нанесе служебно изменение в същите във връзка с отразяване на наследствен имот и връщане на преписката на административния орган за изрично произнасяне с мотивиран акт. При тези данни следва да се приеме, че издаденият административен акт във връзка с дадените в отменителното решение на същия съд указания, независимо че е отново отказ, с който се засягат права и законни интереси на адресата, не е постановен в противоречие с влезлия в сила съдебен акт, поради което не е нищожен по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК и поражда правни последици. Предвид изложеното не е налице приетото в обжалваното решение основание за обявяване нищожността на оспорения изричен отказ, издаден от началника на СГКК Пловдив именно в изпълнение на влязлото в сила решение по адм. дело 1417/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. При повторното разглеждане на заявлението на Ч. административният орган анализира всички относими към искането писмени доказателства в съответствие с приложимите за случая материалноправни основания, на база на които издава оспорения административен акт. На второ място, в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не излага съображения по останалите доводи, свързани със законосъобразността на изричния отказ относно предпоставките за извършване на исканото изменение в кадастралната карта и регистри, което препятства контрола на касационната инстанция в тази част. Обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне относно материалната законосъобразност на отказ изх. 24-36253/28.11.2024 г., издаден от началника на СГКК - Пловдив. По претендираните разноски за тази инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,