Решение № 8578 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 934/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. П. С., чрез процесуален представител, срещу решение 5508/04.09.2023г. постановено по адм. дело 2572/2023г. на Административен съд София-град(АССГ).

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и в писмена молба. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответникът- Комисия за защита на личните данни/КЗЛД/, чрез процесуален представител в СЗ оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът- ЕОС Матрикс ЕООД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на В. П. С. срещу Решение ППН-01-293/23г. от 24.02.2023г. на Комисията за защита на лични данни, с което КЗЛД обявява жалба с рег.ППН-01-293/04.05.2022г., подадена от В. П. С. срещу ЕОС Матрикс ЕООД, за неоснователна, при заявени нарушени права по чл.16 и чл.17, §1, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента), незаконосъобразно обработване на негови лични данни от ЕОС Матрикс ЕООД, при липса на условията по чл.6, §1, б. б, в и е ОРЗД, поради неизпълнение задължение на ЕОС Матрикс ЕООД да подаде до Централния кредитен регистър (ЦКР) коригираща информация относно личните данни на С. и заличаване на информацията относно неговото задължение към дружеството.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения акт на КЗЛД е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, и при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна.

За да достигне до извод за съответствие на оспорения акт с материалноправните норми и с целта на закона АССГ е приел, че личните данни на С. са били законосъобразно обработвани от администратора ЕОС Матрикс ЕООД чрез предаването им към ЦКР, поради наличието на две от основанията, предвидени в ОРЗД: обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора и обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора, тъй като дружеството е задължен субект по чл.10, ал.1 вр. чл.4, ал.1, т.2 от Наредба 2 от 16 юли 2009г. за централния кредитен регистър (Наредбата).

Съдът е приел за законосъобразен извода на КЗЛД, че за жалбоподателя С. не е възникнало право да поиска от администратора да коригира неточните лични данни свързани с него като подаде пред ЦКР на БНБ информация за настъпило изменение по кредита, изразяващо се в погасяването му в резултат на изтекла погасителна давност по чл.110 от Закона за задълженията и договорите.

АССГ е счел, че докато не бъде установено, че задължението не съществува поради погасяването му давност, за кредитора ЕОС Матрикс ЕООД - финансова институция по см. на чл.2, ал.2, т.12 от Закона за кредитните институции, не възниква задължение да подаде информация към ЦКР за настъпили изменения по кредита на С. и респективно да коригира относими към него лични данни на основание чл.16 ОРЗД.

Съдът е обосновал този извод и с нормата на чл.118 ЗЗД и тази на чл.120 ЗЗД, според която давността не се прилага служебно.

Решението на АССГ е правилно като краен резултат.

От прочита на иницииращия документ на касатора до КЗЛД и предвид съдържанието на жалбата до първоинстанционния съд като спорни по делото се очертават въпросите за:

• законосъобразно ли е обработване по см. на чл.6, §1, б. в ОРЗД вр. чл.4, §2 ОРЗД, от ЕОС Матрикс ЕООД в качеството му на администратор на лични данни, и в качеството му на институция по чл.4, ал.1, т.2 от Наредба 2 от 16 юли 2009г. вр. чл.2, ал.2, т.12 ЗК, след придобиване на основание договор за цесия от 13.07.2020г. вземане на БНП Париба Пърсънъл ФайненсЕАД срещу В. П. С. за задължение по договор за кредит от 12.10.2007г. между С. и цитираната банка, в размер на 1335 лева, просрочени лихви и други просрочени вземания в размер на 1479 лв., при изпълнение на законовото задължение на ЕОС Матрикс ЕООД по чл.10, ал.1 от Наредбата.

-налице ли е право на субекта на данни С., да поиска от администратора ЕОС Матрикс ЕООД изтриване на свързаните с него лични данни по кредита в хипотезата на чл.17, §1 ,б. а ОРЗД.

Тези въпроси са свързани с безспорния по делото факт на погасено по давност задължение на С. по договора за кредит от 12.10.2007г., към 30.12.2021г. - датата на подаденото от него заявление до ЕОС Матрикс ЕООД за предприемане от дружеството на необходимите действия за заличаване подадената към ЦКР информация, че В. П. С. има задължения.

В конкретния казус няма данни по делото С., подавайки на 30.12.2021г. до ЕОС Матрикс ЕООД горепосоченото заявление и позовавайки се на погасителната давност, да е направил изрично изявление, че погасеното по давност задължение няма да бъде платено от него доброволно. Изявление в този смисъл липсва както спрямо ЕОС Матрикс ЕООД, така и спрямо първоначалния кредитор БНП Париба Пърсънъл ФайненсЕАД. Това опущение на длъжника означава, че в случая все още е налице възможността вземането да бъде събрано, поради което е налице и законосъобразност на обработването на личните данни по см. на чл.6, §1, б. е и б.в ОРЗД от администратора ЕОС Матрикс ЕООД. Съответно за С. към момента на подаване на заявлението до ЕОС Матрикс ЕООД не е изпълнима хипотезата на чл.17, §1, б.а ОРЗД, и към този момент за дружеството- в качеството му на институция по чл.4, ал.1, т.2 от Наредба 2 от 16 юли 2009г. е налице задължението по чл.10, ал.1 от Наредбата.

Не се кредитират доводите на касатора. При погасено задължение по давност не е достатъчно признанието на този факт от кредитора, а е необходимо изрично волеизявление до същия, че задължението, макар и погасено по давност, няма да бъде платено доброволно. Противното означава, че е налице възможност вземането да бъде събрано.

Предвид изложеното не са налице елементите на фактическия състав на чл.17, §1, б.а ОРЗД, при което първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.

Решението на първата инстанция е обосновано. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и с оглед на факта, че ответната страна КЗЛД е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, и заявената претенция и на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.24 НЗПП, на този ответник следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Следва на осн. чл.143, ал.4 АПК, да бъде уважена претенцията на ЕОС Матрикс ЕООД за разноски за касационната инстанция- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение