Решение № 4383 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11185/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Фонд мениджър на финансови инструменти в България ЕАД (ФМФИБ), чрез процесуален представител, срещу Решение 15518 от 27.08.2024 г. по адм. дело 2559/2023 г. Административен съд София-град.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ФМФИБ срещу Решение РД-02-36-204/20.02.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж (ОПРР) за определяне на финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по Договор ОС-3/20.09.2018 г. с ДЗЗД Фонд за устойчиви градове по ОП 1, в частта, финансирана с АДБФП BG16RFOP001-1.042-0001 и по Договор ОС-4/20.09.2018 г. с Регионален фонд за градско развитие АД по ОП 2 в частта, финансирана с АДБФП BG16RFOP001-1.042-0001, и 25% финансова корекция върху допустимите разходи по Договор ОС-5/20.09.2018 г. с ДЗЗД Фонд за устойчиви градове по ОП 3 в частта, финансирана с АДБФП BG16RFOP001-1.042-0001, за нередности за нарушение на чл. 63, ал. 6 във връзка с чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП); на чл. 107, т. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 и ал. 2 ЗОП и чл. 54, ал. 8 от Правилника за приложение на Закона за обществените поръчки (ППЗОП); и на чл. 76, ал. 7 и ал. 10 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 ЗОП, квалифицирани съответно по т. 11, б. а и б; т. 14 и т. т. 9.3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.).

Касационният жалбоподател Фонд мениджър на финансови инструменти в България ЕАД, счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, като обосновава твърденията си с наличието на частично изложени мотиви при фрагментарно посочена фактическа обстановка, доколкото в решението си първоинстанционният съд подробно е разгледал становището на административния орган, но не е обсъдил наведените от ФМФИБ факти, обстоятелства и аргументи.

Оспорва констатацията на съда, че ФМФИБ има качеството на бенефициер на безвъзмездна финансова помощ, като твърди, че не са обсъдени аргументите му, че дружеството няма качеството на бенефициер по сключеното с УО на ОПРР Финансово споразумение РД-02-37-253/11.11.2016 г. и съответно не се явява адресат на Решение РД-02-36-204/20.02.2023 г. Сочи, че съдът не е обсъдил и възраженията за неприложимост на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) в конкретния случай, както и неприложимостта на ЗОП. Твърди още, че не е обсъдено обстоятелството, че безвъзмездната финансова помощ и финансовите инструменти представляват различни форми на финансова подкрепа и за всяка от тях е приложим различен правен режим.

Излага подробни аргументи за липса на установените с административния акт и приети за осъществени от първоинстанционния съд нарушения, квалифицирани като нередности, за които са определени финансови корекции.

По аргумент на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ поддържа, че глава четвърта урежда специални правила за определяне на изпълнител от бенефициери на безвъзмездна финансова помощ и не е относима към подкрепата, предоставяна чрез финансови инструменти, а ФМФИБ има качеството бенефициер" по отношение на подкрепата чрез финансови инструменти, а не е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ.

Прави искане съдебното решение да бъде отменено. Претендира разноски по делото въз основа на представен списък.

Ответникът по касационната жалба ръководителят на УО на ОПРР, в представен по делото писмен отговор, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение като прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски в случай, че са над законоустановения минимум.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:

На 11.11.2016 г. между ФМФИБ и УО на ОПРР е сключено Финансово споразумение РД-02-37-253, по силата на което на ФМФИБ е възложено да управлява предоставените средства за сметка на УО на ОПРР, като избере финансови посредници и сключи оперативни споразумения със същите.

На 10.10.2017 г. с Решение ОП-Д-81 на изпълнителния директор на ФМФИБ е открита състезателна процедура с договаряне по ЗОП с предмет: Изпълнение на финансов инструмент Фонд за градско развитие, финансиран със средства от Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, разделена на три обособени позиции:

Обособена позиция 1 - Изпълнение на финансов инструмент Фонд за градско развитие град София, финансиран със средства по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 с размер на финансовия ресурс 87 400 000 лева;

Обособена позиция 2 - Изпълнение на финансов инструмент Фонд за градско развитие Север, финансиран със средства по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 с размер на финансовия ресурс 130 400 000 лева;

Обособена позиция 3 - Изпълнение на финансов инструмент Фонд за градско развитие Юг, финансиран със средства по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 с размер на финансовия ресурс 135 500 000 лв.

С Решение ОП-Д-49/13.08.2018 г. на изпълнителния директор на ФМФИБ са определени изпълнителите по трите обособени позиции, с които са сключени следните договори (оперативни споразумения):

• Договор 0С-3/20.09.2018 г. с ДЗЗД "Фонд за устойчиви градове" с размер на предоставен финансов ресурс 87 400 000 лева по ОП 1;

• Договор 0С-4/20.09.2018 г. с "Регионален фонд за градско развитие" АД с размер на предоставен финансов ресурс 130 400 000 лева по ОП 2;

• Договор 0С-5/20.09.2018 г. с ДЗЗД "Фонд за устойчиви градове" с размер на предоставен финансов ресурс 135 500 000 лева по ОП 3.

На 04.01.2023 г. ФМФИБ е уведомен за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция.

В законоустановения срок е постъпило възражение на бенефициера.

На 20.02.2023 г. с Решение РД-02-36-204 на ръководителя на УО на ОПРР, на основание чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ на ФМФИБ е са определени финансови корекции в размер на 10 % от допустимите разходи по Договор ОС-3/20.09.2018 г. с ДЗЗД Фонд за устойчиви градове по ОП 1, в частта, финансирана с АДБФП BG16RFOP001-1.042-0001 и по Договор ОС-4/20.09.2018 г. с Регионален фонд за градско развитие АД по ОП 2 в частта, финансирана с АДБФП BG16RFOP001-1.042-0001, и 25% финансова корекция върху допустимите разходи по Договор ОС-5/20.09.2018 г. с ДЗЗД Фонд за устойчиви градове по ОП 3 в частта, финансирана с АДБФП BG16RFOP001-1.042-0001, за следните нарушения:

1. Незаконосъобразен критерий за подбор - технически и професионални възможности - нарушение на чл. 63, ал. 6 във връзка с чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "а" и б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата;

1. Незаконосъобразно отстранен участник по ОП 3 - нарушение на чл. 107, т. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 и ал. 2 ЗОП и чл. 54, ал. 8 ППЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата;

1. Липса на прозрачност по време на преговорите по ОП 1 - нарушение на чл. 76, ал. 7 и ал. 10 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 9. 3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

При тези факти първоинстанционният съд e приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Приел е, че дружеството-жалбоподател има качество на икономически субект по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общо приложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013 г.), защото участва в изпълнението на помощта от ЕСИФ. Приел е, че в качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, жалбоподателят е осъществил действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на бюджетни средства, част от които са с източник финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Приел е за осъществени и трите установено от административния орган нарушения, като е обосновал извод за доказаност на трите елемента на нередността, съответно законосъобразност на оспорения административен акт.

Решението е неправилно.

Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, не е обсъдил всички доказателства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Цитираната разпоредба задължава съда да изложи към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.

От страна на съда е извършено само преповтаряне на отделни твърдения, посочени в акта и в доказателствата по делото. Видно от мотивите на съдебното решение, съдът не е обсъдил твърденията на ФМФИБ, че дружеството няма качеството на бенефициер по сключеното с УО на ОПРР Финансово споразумение РД-02-37-253/11.11.2016 г. и съответно не се явява адресат на решението за определяне на финансова корекция, като не е анализирано съдържанието и характера на сключеното между ръководителя на УО на ОПРР и ФМФИБ финансово споразумение. Не са обсъдени и възраженията относно приложимостта чл. 70, ал. 1, т. 9, респ. глава четвърта ЗУСЕФСУ, към подкрепата, предоставяна чрез финансови инструменти. Липсва и анализ на приложимото законодателство по отношение на подкрепата, предоставяна чрез финансови инструменти.

Настоящият съдебен състав не може за първи път да излага доводи в тази насока, с оглед забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Произнасянето по процесния административен акт при липса на фактически установявания и обосновани правни изводи на съда препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички правнорелевантни факти, да изложи мотиви по всички възражения на жалбоподателя и въз основа на приетите по делото писмени доказателства да извърши преценка на приложимата нормативна регламентация, относима към структурирането и възлагането на управление на финансовите инструменти за целите на предоставяне на подкрепа с Европейски средства по ОПРР, съответно да извърши анализ на финансовото споразумение, сключено на 11.11.2016 г. между УО за ОПРР и ФМФИБ, и едва след това да изложи конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК.

По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд,