Решение № 995 от 7.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8246/2024 г.
ВАСВторо отделение07.02.2025 г.докладчик т Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 796 от 13 юни 2024 г., постановено по адм. д. 54/2024 г. по описа на Административен съд Габрово.
ОСЪЖДА И. М. И., [ЕГН], да заплати в полза на Община Севлиево, сума в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. И., чрез процесуален представител адв. И. С., против решение 796 от 13 юни 2024 г., постановено по адм. д. 54/2024 г. по описа на Административен съд Габрово. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. М. И. против заповед 287/24 март 2023 г. на заместник кмета на Община Севлиево, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ е наредено на И. в двумесечен срок от връчване на акта да премахне незаконен строеж, а именно: Масивен гараж с идентификатор 65927.501.559.2 по КККР на гр. Севлиево, находящ се в УПИ IV, кв. 55 по регулационния план на гр. Севлиево, с размери с размери 3,30/7,35 м. и височина от 2.60 м. Съдът, с решение 61/04 юли 2023 г. по адм. д. 74/2023 г. по описа на Административен съд Габрово, е отменил заповедта, като това решение е отменено с решение 1120/31 януари 2024 г. по адм. д. 9438/2023 г. по описа на ВАС, второ отделение и делото върнато на Административен съд Габрово за ново разглеждане от друг състав, който е постановил решението, предмет на настоящото производство. С решение 796 от 13 юни 2024 г., постановено по адм. д. 54/2024 г. Административен съд Габрово е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не се споделят доводите на касационния жалбоподател, че в настоящия случай постановената заповед е в противоречие с разпоредбата на чл. 156, ал. 3 АПК. Зам. кметът на Община Севлиево е издал заповед 1075/28 октомври 2022 г., с която е наредил на жалбоподателя да премахне процесния строеж. Същата заповед е била изменена със заповед 1165/22 ноември 2022 г., поради факта, че административният орган е установил, че е допуснал техническа грешка при издаването на заповед 1075/28 октомври 2022 г., а именно при издаването й е сгрешен идентификатора на строежа. След запознаване с постъпила жалба от И. И. с рег. ДД-4-Б-03.948-
от 07 декември 2022 г. срещу заповед 1075/28 октомври 2022 г., административният орган установява, че не е изпълнил задължението си да съобщи цитираните заповеди по надлежния ред на заинтересуваното лице - собственик на процесния незаконен строеж и жалбоподател в настоящото производство. Като е счел, че заповедите са ненадлежно връчени на заинтересуваното лице и това представлява допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила от административния орган, което не може да бъде санирано с изменение, органът е отменил изцяло заповед 1075/28 октомври 2022 г. със заповед 1285/13 декември 2022 г. и в последствие е започнал ново производство по реда на чл. 225 ЗУТ. Допуснато е нарушение на административно-производствените правила, поради което е верен изводът на решаващия съд за законосъобразно упражняване от страна на административния орган на правомощията, предоставени му от чл. 91, ал. 1 АПК, в която хипотеза, изискването на чл. 156, ал. 3 АПК е неприложимо. Законът прави ясно разграничение между двата института. Правото на отзив по чл. 91 АПК органът може да реализира в 7-дневен срок от получаване на жалба срещу акта, като преразгледа въпроса и оттегли сам оспорения акт, в който случай при издаването на нов акт със същото съдържание не е необходимо наличието на нови обстоятелства. Това изискване се съблюдава единствено при оттегляне на оспорен административен акт по реда на чл. 156 АПК, тоест в хода на висящо съдебно производство, каквото по отношение на предходната заповед не е било образувано, поради което и разпоредбата на чл. 156, ал. 3 АПК е неприложима. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа и най-вече обстоятелството, че е изграден в отклонение на одобрените строителни книжа, не са били опровергани от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство. Строежът е идентифициран подробно и по начин, позволяващ да се установи кой е обектът, предмет на заповедта - както посредством текстовото му описание, така и графично, видно от съставения констативен акт, поради което неоснователни са възраженията в обратния смисъл. Установено е наличието на гараж, изграден в отклонение на одобрения проект и разрешение за строеж по размери, които в действителност надхвърлят разрешената площ, както и в отклонение от определеното за застрояване място гаражът е изграден при условията на свободно застрояване на улично регулационната линия, вместо на отстояние от нея и свързано със съществуващата жилищна сграда в имота. При тези установявания, оспорената заповед правилно е приета за съответна на материалния закон и по-конкретно на приложимото правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, което определя строеж като незаконен, когато е изграден при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. В случая, е изграден строеж в отклонение от предвижданията на подробния устройствен план, доколкото местонахождението на гаража е допуснато с виза, която става част от плана, следователно е налице хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Действително в оспорената заповед не е посочена конкретната разпоредба, сочеща вида на допуснатите съществени отклонения от проекта. Този пропуск обаче не е съществен, тъй като в мотивите на заповедта се съдържат конкретни факти, които могат да бъдат подведени именно под приложимата норма на чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ. На следващо място, съдът, след като е изследвал фактите, съобразно приложимите законови норми, правилно е приел, че по отношение на процесния гараж са неприложими разпоредбите на §16 от ПР ЗУТ и на §127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника Община Севлиево, следва да се присъдят направените в това производство разноски в размер на 1800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.