Решение № 926 от 20.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2008 г.

Решение № 926 от 20.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 12 ПЗР ГПК. Образувано е по молба на И. А. Д., с. Ж., община К., за отмяна на влязло в сила решение от 1.02.2008 г. по гр. д. № 532/2007 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 27.06.2007 г. по гр. д. № 1256/2007 г. на Кюстендилския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от И. А. Д. срещу О. с. по з. и гори - град К. иск с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на наследниците на А. В. А. да възстановят собствеността си върху ь идеална част от гора с площ от 90 дка, находяща се в землището на с. С., К. област, в м. "Д". Ответниците по молбата О. с. по з. и гори - град К., Р. у. на г., град К., Д. л., град К., и Д. д. с. "О" - град К., не са заявили становище. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Твърденията в молбата за отмяна са за това, че е налице основанието за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.), тъй като влязлото в сила решение от 1.02.2008 г. по гр. д. № 532/2007 г. на Кюстендилския окръжен съд противоречи на друго влязло в сила решение от 12.11.2007 г. по гр. д. № 530/2007 г. на Кюстендилския окръжен съд. С него е отменено решение на Кюстендилския районен съд от 27.06.2007 г. по гр. д. № 1257/2007 г. и е признато за установено по иска на Н. Й. Т. по отношение на О. с. по з. и гори - град К. правото на наследниците на Й. Т. С. да възстановят собствеността си върху ь идеална част от гора с площ от 90 дка, находяща се в землището на с. С., К. област, в м. "Д". Отменителното основание по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) е налице тогава когато има пълно субективно и обективно тъждество на делата, по които са постановени противоречиви решения. Това означава, че между едни и същи страни за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. В разглеждания случай няма субективна идентичност, тъй като страните по двете дела са различни. Ето защо молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.), следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.