Решение № 1290 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6311/2017 г.

Решение № 1290 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6311/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на началника на РО "НСК" П. при РДНСК-Южен централен район против решение № 189/13.04.2017 г., постановено по адм. дело № 38/2017 г. по описа на Административен съд- П., с което е отменена негова заповед № 19-ПЗ-7/22.12.2016 г., с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е забранено ползването на "Модулна газстанция" като "Данъчен склад за пълнене но бутилки" в УПИ ХIХ, кв. 52 по плана на с. О.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването на заповедта. Ответното "В. л." ООД гр. П. оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният администартивен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за материалноправно незаконосъобразна, поради недоказаност на фактическото ползване на обекта не по предназначението му или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства и неоспорено заключение на вещо лице, административният съд е направил обосновани установявания относно всички правнозначими факти и е достигнал до верни правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилно е прието от съда, че за законосъобразното упражняване на правомощието по чл. 178, ал. 5 ЗУТ се изисква строежът е от първа до трета категория; да се ползва към датата на съставяне на констативния акт не по предназначението му или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК тежестта на доказване на тези обстоятелства е върху административния орган. Констативният акт, въз основа на който се издава заповедта, не се ползва с доказателствена сила, доколкото това не е установено в специалния закон, в отклонение от общото правило за разпределение на тежестта на доказване по АПК. В случая липсват доказателства, че процесният строеж към момента на съставяне на констативния акт фактически се ползва не по предназначението му или в нарушение на условията за въвеждане в ескплоатация, поради което правилно първоинстанционният съд приема тава обстоятелство за неосъществено и водещо до отмяна на оспорената заповед. Ползването на обект Модулна газстанция" е разрешено с разрешение № 32/31.01.2003 г. ва РДНСК П. с вписано ограничително условие- на газстанцията да се зареждат само автомобилни газови уредби и да не се зареждат туристически и автомобилни бутилки. Съ заповед № ДК-08-ПЗ-25/23.06.2016 г. на началника на РО "НСК" гр. П. при РДНСК-ЮЦР е наредено отпадането на ограничителните условия на разрешението. Следователно констатираното на 16.11.2016 г. ползване на обекта като "Данъчен склад за пълнене на бутилки" не се явява в нарушение на разрешеното предназначение. С оглед на горното правилно заповедта е отменена като незаконосъобразна с обжалваното решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника по направеното своевременно искане и до доказания размер на платено в брой адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният администартивен съд, второ отделение,