Решение № 14012 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7406/2009 г.

Решение № 14012 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7406/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна и частна жалба на "Агро - лизинг" ЕООД. Касационната жалба е подадена против решение № 172 от 11.03.2009 г. по адм. дело № 143/2006 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на "Агро - лизинг" ЕООД против ДРА № 1184/30.01.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Варна, потвърден с решение № 222/14.04.2004 г. на директора на РДД - Варна, в частта в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит на дружеството по доставките от прекия доставчик "Пламасвет" ООД за данъчни периоди м. март и м. април 2002 г., съответно в размер на 10651, 16 лв. и 3586, 95 лв. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Частната жалба е подадена против определение № 91 от 3.04.2009 г. по адм. дело № 143/2006 г. на Варненския окръжен съд, с което "Агро - лизинг" ЕООД е осъдено да заплати на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП сумата от 874, 84 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се поддържа незаконосъобразност, алтернативно нищожност на определението. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не се представлява и не ангажира становище по жалбите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, I А отделение, намира, че двете жалби - касационна и частна са подадени в срок и от надлежна страна, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество: Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Обжалваното решение е постановено след отменително решение № 724/20.01.2006 г. по адм. дело № 593/2004 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отменено решение № 298 от 23.03.2005 г. по адм. дело № 593/2004 г. на ВОС, в частта му, с която е отменен ДРА № 1184/30.01.2004 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 222/14.04.2004 г. на директора на РДД - Варна относно отказано на "Агро ойл" ЕООД (впоследствие преименувано в "Агро - лизинг" ЕООД) право на данъчен кредит по доставките от прекия доставчик "Пламасвет" ООД за данъчни периоди м. март и м. април 2002 г., съответно в размери 10 651, 16 лв. и 3 586, 95 лв. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС. При повторното разглеждане на делото ВОС като се е съобразил със задължителните указания, дадени в мотивите на отменителното решение на ВАС, е обсъдил констатациите на данъчния орган относно доставчиците на прекия доставчик на жалбоподателя - "Геотранс" ООД и "Тритон 1" ЕООД, както и относно поддоставчиците ЕТ "Каданс", "Бултрейд 7" ООД, "Оиимф транс" ЕООД и Красен Желязков. Съдът е приел е, че жалбоподателят не е оборил фактическите констатации в ДРА, които при обжалването му съгласно чл. 108 ДПК (отм., но приложим към процесния период) се считат за верни до доказване на противното. С оглед на установеното съдът е приел, че на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 1 и т. 4 ЗДДС (отм.) по доставките от прекия доставчик "Пламасвет" ООД за данъчни периоди м. март и м. април 2002 г., съответно в размер на 10 651, 16 лв. и 3 586, 95 лв. Решението е правилно. В хода на процесната данъчната ревизия е извършена насрещна проверка на "Геотранс" ООД - доставчик на прекия доставчик на жалбоподателя, при която е установено, че поддоставчикът на "Геотранс" ООД - ЕТ "Каданс-Красимир Недялков" не притежава данъчна регистрация към датата на издаване на процесната фактура. Тази констатация не е била оборена при съдебното обжалване на ДРА, поради което ВОС законосъобразно е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 1 ЗДДС (отм.) за жалбоподателя не се формира право на данъчен кредит. По отношение на доставчика "Тритон 1" ЕООД - доставчик на прекия доставчик на жалбоподателя е установено, че негови поддоставчици са "Оиимф транс" ЕООД и Красен Желязков. От страна на "Оиимф транс" ЕООД са били поискани писмени обяснения и документи, но такива не са били предоставени. По отношение на лицето Красен Желязков е установено, че същият е без данъчна регистрация, няма доказателства, че е извършил реални доставки на "Тритон 1" ЕООД, както и не е представил поисканите документи, установяващи реалност на доставките. Предвид тези констатации на данъчния орган, които не са били опровергани в хода на обжалване на ДРА, ВОС законосъобразно е приел, че са налице предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 1 и т. 4 ЗДДС (отм.). По отношение на оспорения от жалбоподателя размер на отказания данъчен кредит, първоинстанционният съд е допуснал съдебно икономическа експертиза (в какъвто смисъл са били указанията в отменителното решение на ВАС). Експертизата е кредитирана от съда като компетентно и безпристрастно изготвена, както и не е оспорена от страните. От заключението на вещото лице се установява, че размерът, в който не е признат данъчен кредит за процесните м. март и м. април 2002 г. е законосъобразно определен в ДРА, поради което ВОС правилно е приел, че и на това основание ДРА е законосъобразен. Неоснователно е позоваването от страна на касатора на решения на Съда на Европейските общности във връзка с приложението на Директива 77/388/ЕЕС от 17 май 1977 г., тъй като цитираните мотиви на конкретните решения са неотносими към настоящия правен спор. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба, подадена от "Агро - лизинг" ЕООД, същата е ОСНОВАТЕЛНА: В постановеното по делото решение Варненският окръжен съд е приел, че по делото не са претендирани разноски от Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, поради което и не е присъдил такива. Необосновано и в противоречие с така установеното, впоследствие съдът е постановил обжалваното определение за присъждане на разноски в полза на ответника. Определението е неправилно. Независимо от резултата по делото, за да бъдат присъдени разноски, те трябва да бъдат претендирани от страните. Видно от протокола за съдебното заседание на 24.10.2008 г., на което е бил даден ход на делото по същество, ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В същото съдебно заседание обаче е бил отменен дадения ход по същество и делото е било отложено за друга дата, на която се е провело и последното по делото съдебно заседание, на което отново е бил даден ход на делото по същество. На него не е присъствал представител на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП и не са претендирани разноски. Предвид изложеното обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено ново определение, с което да бъде отхвърлена молбата на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП за присъждане са юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат, а ответникът не се е представлявал пред касационната инстанция, поради което на него също не се следват разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК и чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК