Решение № 8932 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1094/2012 г.

Решение № 8932 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1094/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на процесуалния представител на Националната здравноосигурителна каса срещу решение № 1858 от 5.12.2011 г. по адм. д. № 400/2011 г. на Административен съд Благоевград с доводи, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено определение, с което да се остави без разглеждане исковата молба, като недопустима, и да се прекрати производството по делото, а ако не се приеме тезата за недопустимост, да се постанови решение, с което да се отхвърли исковата молба, като неоснователна и недоказана. Претендират се направените разноски по делото. Ответницата Венета Христова Чолева - правоприемник на ЕТ "Венета Чолева", гр. Благоевград, чрез процесуалния си представител, в писмена защита оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на направените разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, на основание чл. 204 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е осъдена Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ да заплати на Венета Христова Чолева, в качеството й на универсален правоприемник на ЕТ "Венета Чолева", гр. Благоевград, сумата 6738 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи, ведно с дължимата законна лихва от подаване на исковата молба - 28.05.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 1439 лева - мораторна лихва за закъснение и сумата 1370 лева направени разноски по делото. Въз основа на събраните доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи, че в случая са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на НЗОК - незаконосъобразен акт, издаден по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред, от който са настъпили вреди и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. По същество с касационната жалба на процесуалния представител на НЗОК се правят същите възражения, каквито са направени и пред решаващия съд, а именно че тя не е пасивно легитимирана да отговаря по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът от първата инстанция е обсъдил подробно това възражение и въз основа на нормативната уредба е дал правилен отговор, че възражението е неоснователно. Държавата, като юридическа личност, в обективната реалност се проявява и действа чрез своите органи, възлагайки им със закон осъществяването на различни нейни функции и за това действието - правно или фактическо - извършено от държавен орган или подчинено нему длъжностно лице, е действие, извършено от държавата, респ. бездействието на държавния орган е бездействие на държавата. Поради това вредите, причинени от незаконосъобразна дейност на държавен орган или подчинено нему друго длъжностно лице са вреди, причинени от държавата, за които тя отговаря. Искът се предявява срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът (или длъжностното лице), причинили тези вреди. НЗОК, с оглед правния си статут и предмет на дейност, регламентирани в ЗЗО и ПУДНЗОК и НРД/2006 г., има белези на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от АПК и същата е пасивно легитимирана да отговаря по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. При сключване на договори с аптеките за отпускане на лекарствени средства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, последната действа като административен орган, съгласно ТР № 5/2007 г. Правилно е прието от съда, че Указанието на директора на НЗОК за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД 16-3/10.01.2008 г. е административен акт, с който за неопределен кръг правни субекти се създават конкретни административни задължения, определени са пределни цени за продажба на конкретни лекарствени средства, частта от които заплаща НЗОК. Същото е отменено като незаконосъобразно по съдебен ред с решение № 6826 от 6.06.2008 г. по адм. д. № 2762/2008 г. на ВАС, Пето отделение, оставен в сила с решение № 4148 от 30.03.2009 г. по адм. д. № 10621/2008 г. на ВАС, Петчленен състав. Установено е по делото, че през периода от влизане в сила на Указанието на директора на НЗОК до влизане в сила на новия Позитивен лекарствен списък, издаден в изпълнение на съдебното решение, ищцата е продавала лекарствените средства съобразно определените с Указанието цени. На тази база правилно е прието, че тя е претърпяла имуществени вреди вследствие на продажба на лекарства по цени съобразно указанието на НЗОК, които са различни от цените, предвидените по НУПРРРЦЛП. Размерът на вредите за процесния период е установен от заключението на вещото лице от съдебно счетоводната експертиза. По възраженията на касатора за това, че исковата претенция би била евентуално основателна, но за периода от 30.03.2009 г., когато е постановено решението на Петчленния състав на ВАС, до 31.05.2009 г., когато влиза в сила новият Позитивен лекарствен списък, правилно е прието, че същото е неоснователно. Претенцията е основателна за целия претендиран период - от 1.02.2008 г., датата на влизане в сила на Указанието, до 31.05.2009 г., датата на влизане в сила на новия Позитивен лекарствен списък, и това е така не само защото текста на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице, а и защото в случая исковото производство се е развило самостоятелно при наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който е призната незаконосъобразността на административния акт, от който се претендират вредите, т. е. по реда на чл. 204, ал. 1 от АПК. До момента на отмяната му, унищожаемият административен акт поражда предвидените в правната норма последици и действа като редовен акт. Той се ползва от презумпцията за законност, задължителен е и подлежи на изпълнение. При отмяната на унищожаем акт породените от него правни последици се заличават с обратна сила, освен ако от акта не са придобити права от трети добросъвестни лица. Ето защо имуществената отговорност за вреди от незаконосъобразна дейност възниква както когато вредата е причинена с издаването или изпълнението на нищожен административен акт, така и когато тя е причинена с издаването или изпълнението на унищожаем административен акт. Имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани от административна дейност е обективна отговорност - в смисъл, че решаващо е обективното съответствие или несъответствие със закона на вредоносните актове (действия или бездействия) и намиращата се в причинна връзка с незаконосъобразния акт (действие или бездействие) вреда. След като това е така, то обезщетението за вреди е дължимо от момента на постановяване (издаване) на незаконосъобразния акт, а не от момента на влизане в сила на съдебното решение (или решението на административния орган), с което този административен акт е отменен. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила с присъждане на ответницата на направените разноски за тази инстанция, възлизащи на сумата 600.00 лева адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,