Решение № 203 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 477/2010 г.

Решение № 203 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 477/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. ПК "Н.", [населено място] е подала касационна жалба срещу решение № 13 от 15.01.2010 г. по гр. д. № 331 от 2009 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е отменено първостепенното решение № 72"б" от 1.06.2007 г. по гр. д. № 1784 от 2006 г. на Районен съд, [населено място] и е отхвърлен предявеният от Кооперацията срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство и от Областният управител на област Стара З. положителен установителен иск за собственост върху две сгради - магазин с площ от 260 кв. м., находящ се в У. I, кв. 38 по плана на [населено място] и фурна с навес с площ от 210 кв. м., изградени в У. I, кв. 92 по плана на [населено място], община "К." през 1966 г. С определение № 128 от 11.02.2011 г. по чл. 280, ал. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на решението по два въпроса: Първият е възниква ли право на собственост в полза на кооперацията върху сгради, изградени върху държавен терен със средства и труд на чл. кооператорите преди 13.07.1991 г. /§ 26 от ПЗР на Закона за кооперациите/ и вторият въпрос е за допустимостта на гласни доказателства за установяването на вложените лични средства при изграждането на тези обекти върху държавен терен. Ответникът държавата, представлявана от Областен управител на област Стара З. и от Министъра на регионалното развитие и благоустройство не е взел становище в съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания, доводите на страните и данните по делото приема следното: Касираното решение е постановено след отменително решение № 174 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 6507 от 2007 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което са дадени указания по приложението на закона и основно да се провери правоприемството между кооперацията в [населено място] и ПК, "Н.", [населено място]. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предявен е положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) от ПК "Н.", [населено място] против държавата, представлявана от Областния управител на област С. З. за собственост върху две сгради - магазин с площ от 260 кв. м., находящ се в У. I, кв. 38 по плана на [населено място] и фурна с навес с площ от 210 кв. м., изградени в У. I, кв. 92 по плана на [населено място], община "К.". В исковата молба посочват, че сградите са изградени със средства на кооперацията и че от построяването им през 1966 г. до настоящия момент се ползват от нея и са заведени като Д. в балансовите книги на кооперацията. Правният интерес от предявяването на иска са издадените два акта за държавна собственост № 6545 от 5.01.1970 г. и № 6546 от 5.01.1970 г. При направеното искане до Областният управител за деактуване им е било отказано и кумулативното наличие на двете условия е обусловило извода за допустимост на предявеният иск. По делото е установено, че касаторът - ищец е правоприемник на "С.", [населено място]. "С.", [населено място] е включен последователно в "С.", с. "К.", която е преобразувана в ПК "Успех", [населено място], която от своя страна през 1971 г. се е вляла в ПК "Н.", [населено място]. Последната през 1989 г. е била пререгистрирана по ф. д. № 175 от 1989 г. на Старозагорския окръжен съд в Потребителна кооперация "Н.". Посочените преобразувания налагат извод за наличието на правоприемство между касатора и "С.", [населено място], в полза на което е било отредено мястото за изграждане на търговски обект "Хлебопекарна и навес", чийто инвеститор е кооперацията и който е въведен в действие с представеният протокол от 12.03.1966 г. Изслушана е техническа експертиза, изготвена от в. л. Д. М. Д., в която освен графичните данни на обекта е посочено, че двете спорни сгради са записани като Д. в счетоводните книги на ПК "Н." - К. в сметка "203" - сгради от 1964 г. Разпитаните свидетелки Л. П. Г., Т. Т. К. и Т. С. С. установяват, че чл. кооператорите са участвали със собствен труд в изграждането на сградите, а средствата за изграждането са предоставени от кооперацията. Фактите по изграждането на обектите могат да се установяват със всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Закона не изисква да бъде установена законността на реализираните по този ред постройки, а само те да са изградени до 13.07.1991 г., което пък обстоятелство е било безспорно поделото. При тези данни и с оглед разпоредбата на § 26 от ПЗР на Закона за кооперациите следва да се счете, че сградите са собственост на кооперацията. Предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.