Решение № 4092 от 18.4.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производство по реда на глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ - отмяна по искане на страна по делото на основание чл. 239, т. 5 от АПК, като в съдържанието на искането се посочва и чл. 239, т. 1 АПК. Образувано е по искане на Н. Неделчев с адрес в гр. Варна за отмяна на влязло в сила Определение 3231 от 10.12.2021г. на Административен съд Варна по адм. дело по адм. дело 1630/2021г., потвърдено с Определение 925/2.02.2022г. по адм. дело 378/2022г. на Върховен административен съд. Поддържа в искането, че поради допуснато съществено нарушение не му е отпусната правна помощ, както от адм. съд Варна, така и от Върховен административен съд. Ако е била отпусната такава е щял да представи доказателства за ползвател, за което разбрал от съдържанието на Определение 925/2.02.2022г. по адм. дело 378/2022г. на ВАС. Излагат се доводи по съществото на инстанционния спор, като се поддържа позиция, че няма да представя доказателства в настоящето производство, тъй като няма да бъдат в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК, а се поддържа само нарушения, ограничаващи процесуалните му права в хипотезата на основанието по чл. 239, т. 5 АПК. Ответникът, Инспектор в Общинско предприятие Общински паркинги и синя зона при Община Варна не се представлява и не взема становище по искането. Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия като взе предвид искането, актът, чиято отмяна се иска, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Искането е подадено в срок, поради което е допустимо и разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Производството по адм. дело 1630/2021г. по описа на Административен съд Варна е образувано по жалба на на Неделчев против индивидуален административен акт за принудително преместване на лек автомобил Опел Астра с рег. Номер [рег. номер] от 12.07.2021г., издаден от инспектор в ОП Паркинги и синя зона-Варна. С молба от 3.12.2021г. жалбоподателят Н. Неделчев е направил искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото и за предоставяне на правна помощ. Също за обезпечаване на доказателства и за отвод на съдията. По така образуваното съдебно производство с определение 3231/10.12.2021г. на Административен съд Варна по адм. дело 1630/2021г. съдът е приел жалбата за недопустима. Приел обжалвания акт за принудителна административна мярка, чието обжалване се извършва по реда на АПК. Приел също, че право на жалба по АПК имат заинтересованите лица, които придобиват качеството на страни в процеса. В конкретният случай собственикът на автомобила е друго лице, жалбоподателят няма качество на пълномощник на това лице, а заявява собствени права в качеството на ползвател, за което няма никакви доказателства. Поради това, жалбата като недопустима съдът я оставил без разглеждане и прекратил производството по нея. Със същото определение оставил без разглеждане искането за обезпечаване на доказателства и събиране на нови, отхвърлил искането за отвод на съдията, отхвърлил искането за предоставяне на правна помощ и го освободил от такси и разноски. За предоставянето на правна помощ съдът приел, че съдебното оспорване не предполага задължителна такава и по преценка на съда също не се налага предоставянето й. Претенцията е очевидно неоснователна. С определение 925 от 2.02.2022г. на Върховен административен съд по адм. дело 378/2022г. е оставил в сила определение 3231 от 10.12.2021г. по адм. дело 1630/2021г. на АС Варна. Мотивите са, че съдът е установил в документите за собственост на процесния лек автомобил, че не е вписано друго лице за ползвател, а вписаният не е жалбоподателят. При тези данни приел за правилни мотивите, че липсва пряк интерес от обжалване на мярката, тъй като вписването в законно предвидените документи установява ползването, а не фактическото ползване, поради което доказателства в тази връзка са неотносими. Приел за неоснователно оспорването и в частта за предоставянето на правна помощ. В цитираните съдебни актове въпросът с предоставянето на правна помощ е бил предмет на преценка в инстанционното производство и съдът е извел изводи, че не са налице предпоставките за предоставянето на такава в образуваното производство. Повдигането на този въпрос и преценката му отново вече в хипотезата на основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК е неоснователно поддържана теза. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК предвижда, че актът подлежи на отмяна когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие което не е могла да отстрани. Както се посочи, поддържане на искането в хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК е по същество искане съдът по отмяната да приеме, че е налице нарушение, изразяващо се в отказ от предоставяне на правна помощ, който е решен по същество с влезли в сила определения. В производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове следва да се установят факти в хипотезите на основанията за отмяна в чл. 239 АПК, каквито с настоящето искане не се сочат и не се установяват, включително и посоченото по чл. 239, т. 5 АПК. Предвид изложеното искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия