Решение № 9241 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14784/2012 г.

Решение № 9241 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14784/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Румяна Владимирова Андреева с адрес: гр. София, ж. к. "Света Троица" № 168, вх. Б, ет. 6, ап. 32 /адрес за призоваване: гр. София, ул. "Братя Миладинови", № 12, ет. 3/ срещу решение № 5832/02.11.2012 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 3362/2012 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт /РА/ № 2101100365/14.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 332/17.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че апартаментът, който ревизираното лице е отдавало под наем, е съпружеска имуществена общност. Поради това, полученият облагаем доход от наеми на недвижимо имущество е в размер на ? от 54764 лв. или 27382 лв., което е под установения в чл. 96, ал. 1 от ЗДДС праг за задължителна регистрация. Позовава се в тази връзка на Постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленума на ВС и решение № 133 от 23.03.2011 г. на ВКС, четвърто отд., КГ по гр. д. № 1700/2010 г. Според жалбоподателката, заключението на вещото лице по СТЕ установява разлика между първоначалния и окончателния проект на апартамента в квадратура, площ и разположение на стаите, а събраните по делото доказателства доказват съвместен принос. Претендира се отмяна на обжалваното решение изцяло, включително в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Василева и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е бил РА № 2101100365/14.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 332/17.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното лице е определено задължение за данък върху добавената стойност за периода 01.08.2008 г. - 16.02.2010 г. в размер 25404.60 лв. с лихва в размер на 6916.51 лв. на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу РА. Приел е, че не съществува спор между страните по делото относно отдаването под наем на процесните три недвижими имоти от ревизираното лице, което представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и относно качеството на лицето на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. Противоположните им становища се свеждат единствено до това дали отдаваните под на наем недвижими имоти са в режим на съпружеска имуществена общност или са лично имущество на ревизираното лице, съответно - получените доходи от наем следва ли да бъдат разделени поравно между съпрузите или не. Видно от представения НА № 157/2004 г. Румяна Андреева заедно с другите съсобственици учредява право на строеж на "Григо Х" ЕООД и взаимно безвъзмездно си учредяват право на строеж върху недвижим имот, находящ се в гр. София, представляващ УПИ П-80, 81, 82 в м. "Разсадника-Коньовица". Дружеството в замяна на така учреденото му право на строеж се задължава да построи жилищна сграда с РЗП 6384.21 кв. м. и да предаде на собствениците описаните в НА обекти от същата. Обектите, които стават собственост на Андреева, са апартамент 6, магазин 3 и магазин 4. Жалбоподателката е придобила част от недвижимия имот, върху който е построена сградата, с НА № 14/97 г. по дарение. По силата на чл. 20 от Семейния кодекс /СК/, отм. Имотът, върху който е учредена суперфицията, представлява лично имущество и получените обекти от сградата - също на основание чл. 21 от СК, отм., придобити посредством преобразуване на лично имущество. Липсват доказателства, установяващи принос на съпруга при придобиването на апартамент № 6. Така постановеното решение е правилно. Видно от сключения предварителен договор за учредяване право на строеж, Румяна Владимирова Андреева е собственик на имот пл. № 81 от кв. 70-II по регулационния план на м. "Разсадника-Коньовица", район "Красна поляна", София по силата на НА № 14/1997 г. за дарение. Същият е описан в НА № 157/2004 г. за учредяване право на строеж. Съгласно чл. 20, ал. 1 от СК (отм.) имотът е лична собственост на съпруга, който го е придобил по дарение, макар и по време на брака. /По делото на л. 99, гръб е приложено удостоверение за граждански брак, установяващо сключването на граждански брак между жалбоподателката и Николай Димитров Андреев на 24.08.1975 г./. С оглед на това и правото на строеж върху имота е учредено само от Румяна Владимирова Андреева в качеството й на собственик на дворното място. С НА № 157/2004 г. за учредяване право на строеж строителят "ГРИГО Х" ЕООД се е задължил да построи и предаде на Андреева срещу учреденото му право на строеж следните обекти: апартамент № 6 на втори жилищен етаж със застроена площ 128.96 кв. м. заедно с 4.049 % ид. ч. от общите части на сградата; магазин № 3 на три нива- на първо ниво със застр. площ 64.41 кв. м.; второ ниво - застр. площ 67.15 кв. м. и трето ниво - 20.55 кв. м. заедно с 4.485 % ид. ч. от общите части на сградата; магазин № 4 на партера със застр. площ 34.45 кв. м. заедно с 0.016% ид. ч. от общите части на сградата. В НА липсва клауза за доплащане с оглед на това, че получените обекти са с по-голяма стойност от стойността на правото на строеж. В предварителния договор от 15.06.03 г. площите на магазините се различават минимално от тези по НА, но е посочено, че в тях са включени и идеалните части от общите части на сградата. Жалбоподателката не твърди, че е получила магазини с по-голяма площ. Твърденията й са, че съгласно предварителния договор, апартамент № 6 е със застроена площ 117.24 кв. м. с включени идеални части и за разликата до 128.96 кв. с 4.049 % ид. ч. от общите части на сградата по НА е следвало да доплаща суми на строителя, което е направено от нейния съпруг с лични негови парични средства, изтеглени от личната му банкова сметка. Заключението на СТЕ установява, че предварителният договор е сключен на базата на идеен проект и таблица за площообразуване, според които апартамент № 6 е със застроена площ 102.20 кв., а идеалните части - 15.59 кв. м. Проектната документация на сградата е одобрена на 10.03.04 г. и според нея апартамент № 6 има застроена площ 128.96 кв. м., както е посочено в НА. Споразумение, сключено между жалбоподателката и строителя, предвиждащо доплащане за разликата над застроената площ, посочена в предварителния договор, не е представено. Записът на заповед от 29.04.04 г. за сумата от 8820 евро с падеж 15.01.2005 г. не може да бъде свързан със сделката за учредяване право на строеж. Представени са платежни документи, издадени от Българска пощенска банка, за теглени суми от съпруга Николай Андреев от банковата му сметка, но без доказателства за това, че тези суми са платени на "ГРИГО Х" ЕООД във връзка с изграждането на обектите, получени от жалбоподателката срещу учреденото от нея право на строеж. С оглед на изложеното, неоснователно е позоваването от нейна страна на т. 3 от Постановление № 5/31.10.72 г. на Пленума на ВС, според която, когато срещу отстъпения имот следва да се доплати известна разлика и това стане през време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот (жилище) се включва в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява, респ. на решение № 133 от 23.03.2011 г. на ВКС, четвърто отд., КГ по гр. д. № 1700/2010 г. С оглед на изложеното, правилно е прието от първоинстанционния съд, че недвижимите имоти, които са отдавани под наем от ревизираното лице, са негови лични на основание чл. 21, ал. 1 от СК (отм.), придобити чрез преобразуване на лично имущество по чл. 20, ал. 1. Не са налице данни за промяна на режима на имуществените отношения по реда на СК н сила от 01.10.09 г. Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата на съда и органа по приходите е декларираното от лицето в подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ, в които имотите са декларирани като собствени само на Румяна Андреева. Получените наеми също са декларирани в подадените ГДД като доход само на Андреева. Отделно от изложеното, следва да се посочи също така, че е налице издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 220421000002516/03.02.2010 г., връчен на 16.02.2010 г. и влязъл в сила като необжалван. Със същия е установено, че за периода 01.01.08 г. - 30.06.08 г. ревизираното лице е реализирало облагаем оборот от отдадени под наем собствени недвижими имоти в размер на 54 764 лв. Следвало е и е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.07.08 г. С РА са определени задължения по ЗДДС на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС за периода от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация до датата на регистрацията от органа по приходите. Регистрацията е извършена с издадения Акт за регистрация № 220421000002516/03.02.2010 г. След като облагаемият оборот е установен с влязъл в сила в акт, неоснователно се претендира от жалбоподателката в производството по обжалване на РА да се приеме, че този оборот не е 54 764 лв., а * от посочената сума. Установеното по-горе дава основание на настоящият касационен състав да приеме, че решението на АССГ е постановено при правилно приложение на материалния закон. Същото не е необосновано, доколкото изводите на съда относно правноотносимите към спора факти са изградени при спазване правилата на логическото мислене. Поради това, същото като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение