Решение № 4090 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10622/2012 г.

Решение № 4090 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10622/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена Лилия Иванова Попова- Георгиева, чрез упълномощения адв. Ирина Генчева, против решение № 3196 от 15.06.2012 г., постановено по адм. дело № 7731/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столичното управление "Социално осигуряване" (СУСО) чрез пълномощника си юрисконсулт Данела Петрова, в писмено становище излага доводи за правилност на атакувания съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд София - град е: 1) отменил по жалба на Лилия Иванова Попова-Георгиева решение № 423 от 5.08.2011 г. на главния директор на СУ "СО", в частта му, с която е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 4505206258/2 от 8.07.2011 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване", с което е постановено възстановяването без лихва на изплатената в повече сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 8693,68 лева; 2) отменил е разпореждане № 4505206258/2 от 8.07.2011 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване"; 3) върнал делото като преписка в тази му част на ръководителя "Пенсионно осигуряване" за ново произнасяне съобразно указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, и 4) отхвърлил жалбата на Лилия Иванова Попова - Георгиева срещу решение № 423 от 5.08.2011 г. на главния директор на СУ "СО", в частта му, с която е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 4505206258/12 от 17.06.2011 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване". За да отмени решението на главния директор на СУ "СО" в посочената по-горе част, съдът е приел, че не е ясен начинът, по който е била изчислена сумата в размер на 8693,68 лева, възстановяването на която е разпоредено с разпореждане № 4505206258/2 от 8.07.2011 г. като изплатена в повече на лицето. Според съда, не били посочени надвзетите суми за пенсия за същите периоди, които формирали размера на главницата и не било ясно за кой период каква е дължимата от лицето сума, предвид което не би могло да се установи дали посоченият сумарен размер е бил формиран правилно. Извел е извод, че при определяне размера на дължимата сума не била съобразена разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), поради което разпореждането и потвърждаващото го решение в тази му част са били издадени в нарушение на материалноправните разпоредби. По съображения в този смисъл е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне като бъдат съобразени погасените по давност надвзети суми за пенсия. За да отхвърли жалбата на касаторката в посочената по-горе част, съдът е приел, че с разпореждане № 4505206258/12 от 17.06.2011 г. българската й пенсия правилно е била преразгледана като българското осигурително време е намалено с осигурителния стаж за периода от 1.02.1999 г. до 31.12.2000 г. Счел е също така, че осигурителният доход, определен при отпускането на пенсията, законосъобразно е бил намален с дохода, зачетен за посочения период. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна съдът е приел за установено, че със заявление вх. № 218/30.03.2011 г. Лилия Иванова Попова-Георгиева е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ); с разпореждане от 11.04.2011 г., считано от 20.11.2000 г. й е отпусната ЛПОСВ, като в последствие пенсията й многократно е осъвременявана. На 13.05.2010 г. Лилия Иванова Попова-Георгиева е депозирала в СУ "СО" формуляр - проучване на молба за пенсия за старост във връзка с осигурителен стаж, придобит на територията на Германия. На 20.05.2010 г. в НОИ е постъпило писмо от Осигурителния институт в Германия за подадена на 3.05.2010 г. в Германия молба на касаторката за отпускане на пенсия за старост. С писмо от 28.03.2011 г. немският осигурителен институт е уведомил НОИ, че на касаторката е отпусната пенсия за старост с начална дата 1.06.2010 г., като е посочена и набраната сума за периода от 1.06.2010 г. до 31.03.2011 г. в размер на 405,40 евро. С придружително писмо вх. № 94Л1-182-6 от 31.03.2011 г. е получено решението за пенсия на Лилия Иванова Попова-Георгиева за отпуснатата й по нейна молба от 3.05.2010 г. редовна пенсия за старост от Германия с определен месечен размер - 40,54 евро и са посочени като приложения осигурителните немски периоди на приравнен стаж (съгласно немското законодателство) и на действителен стаж, като са описани и осигурителните български периоди. Въз основа на посочените документи след отпускане на немската пенсия длъжностното лице по пенсионно осигуряване е констатирало, че е налице дублиране между немския и българския осигурителен стаж. С оглед събраните данни с първото от процесните разпореждания (4505206258/12 от 17.06.2011 г.) личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Лилия Иванова Попова-Георгиева е изменена, считано от датата на отпускането й - 20.11.2000 г., като са поправени предходните разпореждания във връзка с изключване на дублирания осигурителен стаж, който е зачетен от немския осигурителен институт. С второто разпореждане (№ 4505206258/2 от 8.07.2011 г.) е постановено изплатената в повече сума от отпуснатата пенсия по българското законодателство в размер на 8693,68 лева, представляваща главница за периода от 1.01.2001 г. до 30.06.2011 г., да се събере от осигуреното лице без лихва. При последвалото оспорване на посочените разпореждания от 17.06.2011 г. и 8.07.2011 г. пред по-горестоящия административен орган е постановено процесното решение на главния директор на СУ "СО" - предмет на настоящото производство. В касационната жалба се излагат съображения, че съдът неправилно не е приел наведените възражения за нищожност на решение № 423/5.08.2011 г. на главния директор на СУ "СО", потвърждаващо разпорежданията от 17.06.2011 г. и 8.07.2011 г. Твърди се, че неупоменатите имена на лицата, подписали разпорежданията, водело до нищожност на същите, а оттам и на процесното административно решение. Както е посочил и съдът, в представената заповед № 109/10.12.2010 г. главният директор на СУ "СО" поименно е изброил лицата, на които е възложено да издават и подписват разпореждания във връзка с дейността по отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии и добавките към тях. Подписите в посочената заповед са идентични с тези на длъжностните лица в разпорежданията. Непосочването на имената на упълномощените лица не е основание за нищожност, както е приел и решаващият състав. В мотивите на обжалваното решение са цитирани релевантните норми от вътрешното законодателство и регламенти на европейската общност, регулиращи спорното правоотношение. Съдът е приложил правилно разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която предвижда в случаите, когато осигурителният стаж, придобит извън страната, съвпада с български осигурителен стаж, той да се зачита при спазване на разпоредбите за приложимото законодателство на съответния международен договор. Позовал се на представения оригинален документ формуляр Е 205 DE и изпратените писма от компетентните германски органи, удостоверяващи признат осигурителен стаж в Германия в размер на 63 месеца. Посочените данни опровергават твърдението в касационната жалба, че лицето не е работило на територията на Германия за друг - германски работодател, освен за Български информационен пул, който го е осигурявал в България. Видно от преведените документи по първоинстанционното дело Лилия Иванова Попова-Георгиева има осигурителен номер, код, в Немския пенсионно-осигурителен институт, както и пенсионен номер, на който се изплаща пенсията, тоест, тя е била действително заета на територията на Германия за периода от 1.02.1999 г. до 31.12.2000 г., била е осигурявана и от немски работодател и както беше посочено, й е била отпусната пенсия в Германия, считано от 1.06.2010 г. Категорично е установено, че посоченият период се дублира със зачетени при изчисляване на българската пенсия осигурителни периоди. Това обстоятелство е основанието за издаване на процесното разпореждане на ръководителя "Пенсионно осигуряване" за изключване на периода от 1.02.1999 г. до 31.12.2000 г. от признатия в Република България. В този смисъл са неоснователни наведените доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че касаторката е работила и за немски работодател, тъй като нямало данни за това. Обосновани са изводите на съда, че зачетеният български осигурителен стаж не може да включва периода, през който касаторката е работила на територията на Германия. Правилно първоинстанционният съд е тълкувал и приложил правилата за координация по отношение на пенсиите за старост, които се съдържат в Дял I и Дял III, Глава 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, за координация на системите за социална сигурност и Дял I, Глава 3, Дял III, Глава 4 от Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедура за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. В настоящия казус има съвпадане на периоди, завършени съгласно законодателството на държава, с която България е имала действащ двустранен международен договор в областта на социалното осигуряване до 1.01.2007 г. и това е Спогодбата между Република България и Федерална Република Германия за социална сигурност. В този случай съдът правилно е разгледал разпоредбите на съответния двустранен договор, действал във връзка с чл. 37 от НПОС. В случаите, в които съгласно разпоредбите от посочената спогодба, уреждащи приложимото законодателство, стажът би следвало да се зачита от другата държава, съвпадащият стаж се изключва от българското осигурено време. При преценяване правото на пенсия, ако този стаж следва да се зачете като български, следва да се уведоми чуждата компетентна институция за съвпадащите периоди и за обстоятелството, че са зачетени като български осигурителен стаж. При преценяване на правото на българска пенсия се взема предвид съвпадащият период календарно, един път, като зачетен от една държава, но когато се изчислява пропорционален размер, съвпадащият чужд стаж се включва в общия стаж, така както е посочен от съответната държава-членка и участва два пъти, както в теоретичния, така и в пропорционалния размер. В този случай от чуждата компетентна институция се получава формуляр Е 205, в който съвпадащите периоди са изключени и тогава съответно следва да се преизчисли българската пенсия, както е направо в настоящия случай от административния орган. Целта на визираните текстове е да се избегне дублиране на осигурителни периоди на териториите на страни-членки, с което да се предотврати и неоснователно натрупване на обезщетения. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. разноски по делото се претендират само от касатора. С оглед изхода на делото такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,