Решение № 2599 от 13.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кънев 2000 ЕООД, гр. Банкя, против Решение 2546 / 15.04.2022 г. по адм. дело 2137 / 2021 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал.2, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - София-град в писмен отговор чрез юрк.Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците по касационната жалба - Й. Руменова, Г. Руменова и Б. Руменова, представлявана от своята майка Т. Янева, всички чрез адв. П. Демирова в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С Решение 2546 / 15.04.2022 г. по адм. д. 2137 / 2021 г. на Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Кънев 2000 ЕООД срещу решение 1040 - 21 - 142 / 04.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него Разпореждане 30066/ 04.01.2021 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО при ТП на НОИ. Решението е правилно. По делото е установено, че административното производство е било образувано въз основа на подадена от наследниците на М. Методиев декларация за настъпила трудова злополука. На 28.10.2020 г. в 13.15 часа пострадалият М. Методиев е бил в [населено място], общ. Брезник на строителен обект жилищна сграда в УПИ ХIII-70, кв. 11. При пренасяне на строителна машина /циркуляр за рязане на тухли/ от третия до втория етаж по необезопасено вътрешно стълбище в сградата, където извършва строителна дейност като зидар, Методиев губи равновесие и пада от височина 6 метра. В резултат на падането, лицето е получило тежка телесна повреда. Смъртта е настъпила в рамките на няколко секунди до минути. С Разпореждане 5104-02-78 от 07.09.2021 г. длъжностното лице при ТП на НОИ София-град, на основание чл.60, ал.1 от КСО, е приело декларираната на 17.11.2020г. злополука за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Отбелязало е, че се касае за внезапно травматично увреждане на здравето, настъпило във връзка и по време на работа. При пренасяне на строителна машина, кракът на последната се закачил в стъпалата на стълбището на сградата и уредът станал неустойчив. Пострадалият се опитал да овладее машината на всяка цена и се изнесъл странично на нея от външната страна на стълбището. Поради тежестта на машината и загубата на равновесие, Методиев паднал от височина 6 м. Травмата в резултата от падането се оказала несъвместима с живота. С решение 1040 - 21 - 142 / 04.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ София-град, на основание чл.117, ал.3 от КСО, е потвърдил оспореното пред него разпореждане. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тълкуването на цитираната материалноправна норма налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните законови предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Доказателствата представени в първоинстанционното производство, сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови предпоставки. Съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като трудова при наличие на всички конститутивни основания по чл. 55, ал. 1 от КСО. От събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания безспорно е установено внезапно влошаване на здравето, довело до смърт на лицето. Инцидентът с лицето е настъпил в работно време и е в резултат на падане от голяма височина в строителен обект на касатора Кънев 2000 ЕООД. От приложения по делото Протокол ПР2031954/03.11.2020г. от разследване на злополуката, изготвен на основание чл. 58 ал. 6 КСО подробно са установени и описани обстоятелствата за възникване на трудовата злополука и вида на уврежданията. В конкретният случай, на основание чл. 405а ал. 2 КТ, с постановление от 03.11.20г. е обявено съществуването на трудово правоотношение между касатора и починалото лице, считано от 26.10.2020г. до 28.10.2020г., влязло в законна сила на 18.11.2020г. Злополуката е настъпила в работно време, при изпълнение на конкретните служебни задължения на лицето, назначено на длъжност зидар и е налице функционалната връзка между възложената работа и травматичното увреждане. В този смисъл, настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд, че увреждането е възникнало при и по повод изпълнение на работата, възложена на Методиев. Предвид това, аргументирани са изводите на съда, че е доказана причинната връзка между изпълнението на работата и настъпилата смърт на лицето. Съдът не споделя възражението на касатора относно наличието на сключен граждански договор с Методиев, обуславящ характера на съществуващото правоотношение между дружеството и пострадалото лице. Въпросът с наличието на трудово правоотношение между тези страни е решен с влязъл в сила административен акт постановление по смисъла на чл.405 а от КТ, който не може да бъде пререшаван в настоящото производство. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател Кънев 2000 ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - София-град разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева (сто лева). На всяка от заинтересованите страни следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в доказания и реално платен в брой размер от по 400 лв. или общо 1200 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.106.2022г. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение