Решение № 15589 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16198/2010 г.

Решение № 15589 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16198/2010 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Благоевградска област, против решение № 590 от 25.10.2010 г., постановено по адм. д. № 338/2010 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условия на евентуалност за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост-отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответницата Маргарита Владимирова Карадакова не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд, взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № ОА-180/7.04.2010 г. на Областния управител на Благоевградска област, с която е прекратено трудовото правоотношение на Маргарита Владимирова Карадакова. За да постанови този резултат съдът е приел, че органът по назначаването не е уведомил жалбоподателката, в срока по § 4, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител (ЗДСл.), за преобразуване на трудовото й правоотношение в служебно, поради което е направил извод за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Обжалваното решение е допустимо. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че с влязло в сила решение на 5.07.2007 г. е отменена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката и същата е възстановена на длъжността, заемана до уволнението. На 13.08.2007 г. Маргарита Владимирова Карадакова е поискала да бъде възстановена на работа с писмено заявление. Установено е, че длъжността, която същата е изпълнявала по трудово правоотношение към момента на възстановяването й е била определена за заемане от държавен служител. Със заповед № ОА-330/20.08.2007 г., издадена на основание § 4, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби от Закона за държавния служител и на основание чл. 325, т. 12 от КТ, областният управител на Благоевградска област е отказал да възстанови Маргарита Карадакова поради определяне на длъжността, заемана от жалбоподателката за изпълнение от държавен служител съобразно утвърдено длъжностно разписание от 1.04.2004 г. Тази заповед е отменена от Административен съд гр. Благоевград с влязло в сила решение на 3.06.2008 г. След като длъжността, заемана от жалбоподателката по трудово правоотношение е била трансформирана в служебно правоотношение, на което основание е издадена и отменената заповед № ОА-330/20.08.2007 г. и не са налице данни за последваща трансформация на длъжността, то в правомощията на органа по назначаването е да прекрати служебно, но не и трудово правоотношение, което не съществува. Ето защо като е постановил съдебен акт по оспорване на индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил допустимо решение, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Решението е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения. По несъмнен начин по делото е установено, че заповед № ОА-330/20.08.2007 г. е била отменена с влязло в сила решение на 3.06.2008 г. Съгласно правилото на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. По делото не са ангажирани доказателства, а и липсват твърдения в тази насока, жалбоподателката да се е явила в областната администрация или да е сезирала същата с искане за възстановяването й на длъжност. Възстановяването на предишната длъжност в хипотезата на чл. 122, ал. 1 ЗДСл изисква комулативно наличие на два факта - отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и явяването на служителя в съответната администрация в 14-дневен срок от влизане в сила на административния акт, респективно съдебното решение. Срокът е преклузивен и пропускането му води до погасяване на правото на държавния служител да се яви и да започне работа. При условие, че служителят е спазил законоустановения срок от влизане на решението в сила и е заявил желанието си да заеме длъжността, то задължение на органа по назначаването е да го уведоми, че длъжността е определена за изпълнение от държавен служител в срока по § 4, ал. 2 от ЗДСл. В настоящия случай жалбоподателката не се е явила в законоустановения срок да заеме длъжността (нито в 14-дневния, нито в едномесечния), поради което и правото и да бъде възстановена е било преклудирано. В оспорената заповед обаче нито изложените фактически основания, нито правни такива сочат на хипотезата на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Същата е издадена на взаимно изключващи се правни основания с цитирани текстове от Кодекса на труда и Закона за държавния служител. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният акт е издаден в противоречие с материално правните норми на ЗДСл е законосъобразен и обоснован. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактът, че решението е постановено преди процесуалния представител на Областния управител да депозира писмени бележки, не води до обратния извод, тъй като в случая не е било направено искане по чл. 149, ал. 3 от ГПК. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,