Решение № 11132 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5067/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Гранична полиция, чрез процесуалния си представител, срещу решение 1818 от 05.03.2024 г. по адм. дело 1863/2023 г. на Административен съд Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отменил заповед 3282з-2463 от 12.06.2023 г., издадена от директора на ГД Гранична полиция МВР, с която Д. Т. С., заемаща длъжността полицейски инспектор VI-та степен (началник на смяна) в ГКПП Лесово при ГПУ Елхово, РД Гранична полиция Елхово, е преназначена на вакантна длъжност полицейски инспектор VI-та степен в група Оперативна дежурна част и вътрешни постове в ГПУ Елхово, за срок от една година поради възникнала служебна необходимост. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приел, че при издаване на оспорената заповед е нарушена разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г., съгласно която при временно преназначаване се изисква изготвяне на мотивирано предложение, с което служителят следва да е запознат срещу подпис, като отразява съгласието или несъгласието си. Касаторът счита, че при преназначаване на служител по реда и на основание чл. 165 ЗМВР не намира приложение правилото на чл. 13, ал. 1 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г., поради което съдът неправилно е приел, че е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната заповед, съставляващо основание за отмяната й. Ответникът по касационната жалба Д. Т. С., чрез пълномощника си представя писмено становище, в което поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил релевантните обстоятелства по делото и въз основа на коректен анализ на доказателствения материал е достигнал до правилни и обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото е установено, че с писмо УРИ 6865-14459/09.06.2023 г. началникът на ГПУ - Елхово е уведомил директора на РДГП - Елхово за възникнала служебна необходимост за временно преназначаване на служителката Д. С., заемаща длъжността полицейски инспектор VI- та степен (началник на смяна) в ГКПП - Лесово при ГПУ - Елхово, на вакантната длъжност полицейски инспектор в група "Оперативна дежурна част и вътрешни постове" в ГПУ- Елхово, до заемане на длъжността въз основа на конкурс. Предложението е обосновано с необходимостта да бъде подпомогната дейността на група "Оперативна дежурна част и вътрешни постове", поради увеличения миграционен натиск. Във връзка с направеното искане директорът на РД "Гранична полиция" - Елхово е внесъл предложение с рег. 4070р-15818/09.06.2023 г. до директора на ГД "Гранична полиция"- МВР за временно преназначаване на жалбоподателката (сега касационен ответник) на посочената длъжност за срок от една година. В предложението е посочено, че длъжността е вакантна, считано от 13.06.2022 г., както и че оперативната обстановка по отношение на нелегалната миграция в зоната за отговорност на ГПУ - Елхово продължава да бъде динамична, което налага своевременно заемане на тази длъжност. С оспорената пред административния съд заповед 3282з-2463 от 12.06.2023 г. служителката е временно преназначена на длъжността полицейски инспектор в група "Оперативна дежурна част и вътрешни постове" в ГПУ- Елхово, за срок от една година. При връчване на заповедта на 03.102023 г., служителката е отбелязала, че не е съгласна с временното преназначаване. По делото е представен също отчет - анализ на ГПУ Елхово за първото шестмесечие на 2023 г., както и предходни заповеди за командироване на служителката в ГКПП Малко Търново. При тези фактически установявания съдът правилно и обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е посочил, че редът за временно преназначаване на държавните служители в МВР е регламентиран с Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г., приета въз основа на законовата делегация. Съгласно чл. 13, ал. 1 от наредбата, за временно преназначаване се изготвя мотивирано предложение по реда на чл. 5, ал. 1, с което държавният служител се запознава срещу подпис. В разглеждания случай това процесуално изискване не е изпълнено. Служителката не е запозната с предложението на директора на РДГП Елхово за временното й преназначаване поради служебна необходимост. Правилно и в съответствие с трайната съдебна практика на касационната инстанция съдът е приел, че неспазването на изискването по чл. 13, ал. 1 от наредбата е лишило жалбоподателката от възможността на вземе участие в административното производство и да изрази становище, което води до порок на акта по чл. 146, т. 3 АПК и е основание за отмяната му. Неоснователни са доводите в касационната жалба за постановяване на решението от съда при неправилно приложение на разпоредбата на чл. 165, ал. 1 и 2 ЗМВР. Съгласно чл. 165, ал. 1 ЗМВР държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. В ал. 2 е предвидено, че временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. При решаване на спорния въпрос по делото съдът е обосновал изводите за процесуално нарушение поради неспазване на предвидения ред в наредбата, а не с оглед липса на съгласие за преназначаване, каквото действително не се изисква в хипотезата на чл. 165, ал. 2 ЗМВР. Съдът правилно е приел, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от наредбата следва да бъде спазена и при хипотезата на временно преназначаване на служителя при служебна необходимост поради това, че в подзаконовия акт, издаден при нарочна законова делегация да уреди реда за временно преназначаване на служителите в МВР, не се съдържа разграничение в процедурата в зависимост от това коя от хипотезите на временно преназначаване по чл. 165, ал. 2 ЗМВР се прилага. За пълнота на изложението, независимо че не се отразява на крайния извод за правилността на обжалваното решение, следва да се посочи, че съдът неточно е достигнал до извод, че оспорената заповед съдържа мотиви, относими към преназначаването на служителката. Изложените обстоятелства в акта за засилен миграционен натиск са общи и не почиват на конкретни фактически данни по административната преписка, които се субсумират в дефиницията по § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР за служебна необходимост. Приложеният пред съда Отчет-анализ на ГПУ-Елхово за първото шестмесечие на 2023 г. с УРИ 6865р-16655/03.07.2023 г. е изготвен след издаване на заповедта и с друго предназначение. Видно от данните по делото е, че длъжността е била вакантна повече от една година, служителката не е отговаряла на изискванията по длъжностна характеристика за ниво на достъп до класифицирана информация и до този момент е командирована от началото на 2023 г. с няколко предходни заповеди на различни гранични контролно-пропускателни пунктове, като същевременно няма съпоставими данни за натовареността на ГКПП Лесово. Преценени поотделно и в съвкупност тези обстоятелства обосновават извод за липса на ясни и конкретни фактически основания, почиващи на мотивирана служебна необходимост по см. на чл. 165, ал. 2 вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР за преместването на служителката за срок от една година при условията и реда на чл. 165, ал. 1 и 2 ЗМВР, поради което съдът неправилно е приел, че оспореният акт не страда от порока по чл. 146, т. 2 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, ГД Гранична полиция- МВР следва да заплати на Д. Т. С. сумата 500 лв., разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на касатора е необосновано и не следва да се уважи. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,