Решение № 211 от 28.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 724/2016 г.

Решение № 211 от 28.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 724/2016 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Г. И. Т. срещу присъда № 9/7.04.2016 г. по внохд № 94/16 г. на Кюстендилския окръжен съд. Прави се оплакване за допуснато нарушение на закона и се иска оправдаване на подсъдимата, тъй като деянието не е престъпление. В съдебно заседание защитникът на подсъдимата поддържа жалбата и доразвива съображения в подкрепа на релевираното касационно основание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваната присъда в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: С присъда № 3/14.01.2016 г. по нохд № 576/15 г. Кюстендилският районен съд признал подсъдимата Г. Т. за невиновна и я оправдал по обвинението по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Кюстендилският окръжен съд отменил присъдата и постановил нова, с която признал подсъдимата Т. за виновна в това, че на 12.06.2013 г. управлявала МПС в едногодишния срок от наказването й по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление - със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 90031/30.03.2011 г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 55 от НК я осъдил на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, при периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото - 320 часа за една година. Жалбата е основателна. Оплакването за допуснато нарушение на закона е мотивирано с доводи за отсъствие на обективните признаци на състава по чл. 343в, ал. 2 от НК. Развиват се съображения за разликите между съставите по ал. 1 и ал. 2 на чл. 343в от НК, като се сочи, че субект на престъплението по ал. 2 на законовата норма може да бъде само неправоспособен водач, който управлява МПС без съответно СУМПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото такова нарушение, какъвто водач не е подсъдимата. Върховният касационен съд намира възражението за основателно. Правната доктрина и съдебната практика безспорно приемат, че субект на престъпленията по чл. 343в, ал. 1 и ал. 2 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което управлява МПС. За да е налице съставомерност по чл. 343в, ал. 2 от НК е необходимо да се установи, че деецът е поначало неправоспособен защото никога не му е издавано свидетелство за правоуправление /СУМПС/ или защото то му е отнето на някакво основание. Ако въпреки своята несправоспособност управлява МПС, той върши нарушение на чл. 177, т. 1 или т. 2 от ЗДП, за което носи административно-наказателна отговорност. Когато след наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без съответната правоспособност в рамките на едногодишния срок на това административно наказание, то тогава осъществява престъпния състав на чл. 343в, ал. 2 от НК. Очевидна е волята на законодателя да обяви за престъпление управлението на МПС от неправоспособния водач не след първото, а едва при второто му нарушение /обвързано и със срок/, приемайки, че едва тогава деянието става общественоопасно. Не се спори по делото, че към инкриминираната дата - 12.06.2013 г. - подсъдимата Т. е неправоспособна, защото не притежава СУМПС. Съгласно инкриминираната от обвинението фактология, възприета като безспорно установена от въззивния съд, подс. Т. е била лишена от право да управлява МПС за срок от 36 месеца с НП № 1715/30.04.2010 г., влязло в сила на 16.02.2012 г. По отношение на нея е издадена и Заповед за прилагане на принудителни административни мерки /ЗППАМ/ № 90031/30.03.2011 г., с която е иззето свидетелството й за управление поради отнемане на всичките 39 контролни точки. Фактът на управление на МПС без съответно свидетелство обаче не е достатъчен да обоснове обективна съставомерност на деянието по чл. 343в, ал. 2 от НК. Нито прокурорът, изготвил обвинителния акт, нито въззивният съд са осмислили в съдържателен план инкриминираното НП № 1715/2010 г. и неговото значение за съставомерността на деянието, в което е обвинена подсъдимата. От неговата мотивна част е видно, че Т. е санкционирана за допуснати на 7.04.2010 г. нарушения на няколко разпоредби на ЗДП - за управление на лек автомобил без съответна правоспособност /защото с присъда № 227/21.10.2009 г. на РС гр. Кюстендил е лишена от право да управлява МПС за срок от 18 месеца/, за шофиране след употреба на алкохол и за управление в забранена посока на еднопосочен път. Следователно, с наказателното постановление тя е санкционирана за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление и ако бе установено, че в едногодишния срок от това наказание отново управлява МПС, то тя би осъществила престъпния състав на чл. 343в ал. 2 от НК. Установените по делото факти обаче сочат, че деянието, за което Т. е обвинена е извършено на 12.06.2013 г., т.е. след изтичане на едногодишния срок от влизането на НП в сила /изтекъл на 16.02.2013 г./. В случая е без значение фактът, че с наказателното постановление тя е лишена от право да управлява МПС за срок от 36 месеца, доколкото това наказание е наложено заради шофиране след употреба на алкохол. Друг е въпросът, защо Т. е санкционирана с лишаване от права, от които към този момент тя поначало е била лишена по съдебен ред. На следващо място, настоящият касационен състав приема, че Кюстендилският окръжен съд незаконосъобразно е приел наличие на обективните признаци на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, позовавайки се на ЗППАМ № 90031/30.03.2011 г. Поначало, водач на МПС е неправоспособен, когато никога не му е издавано СУМПС или когато е бил правоспособен, но е загубил тази правоспособност заради отнети контролни точки. Загубата на правоспособност заради отнети контролни точки настъпва по силата на закона, видно от съдържанието на чл. 157, ал. 4 от ЗДП и водачът е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. В случай, че не стори това се пристъпва към налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДП с издаване на съответната заповед за принудително изземване на СУМПС. Предназначението на свидетелството за управление е да удостоверява правоспособността на водачите на МПС, но то има и характеристиките на документ за самоличност, който е собственост на държавата /вж. чл. 2 и чл. 3, ал. 3 от ЗБЛД/. Затова, когато водачът е изгубил правоспособност поради изтичане на срока на СУМПС или поради отнемане на контролните точки държавата е създала механизъм за връщането му на издалия го държавен орган, чрез принудителното му изземване. Следователно, с инкриминираната ЗППАМ не се налага административно наказание за допуснато нарушение на транспортното законодателство и тя не може да обоснове наличие на съставомерен признак на престъпленията по чл. 343в, ал. 1 и ал. 2 от НК. Предвид на тези съображения, настоящият касационен състав намери, че при безспорно установените факти Кюстендилският окръжен съд неправилно е приложил материалния закон. Извършеното от подсъдимата Т. деяние е несъставомерно от обективна страна, защото тя е управлявала МПС без свидетелство за управление, но след изтичане на едногодишния срок от наказването й по административен ред с НП № 1715/30.04.2010 г. за същото такова нарушение. Допуснатото нарушение на материалния закон може да бъде отстранено от ВКС чрез оправдаване на подсъдимата. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение