Решение № 10720 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6353/2026 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, чрез юрк. Григорова, против Решение № 765 от 26.05.2026г., постановено по дело № 115/2026г. по описа на Административен съд-Смолян, с което е отменен Ревизионен акт с № Р-16002125002901-091-001/19.01.2026 г. издаден органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден изцяло с Решение № 69 от 06.03.2026 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- А. М. К., чрез адв. Младенов, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд – осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение обаче се основава на неправилна преценка на събраните доказателства, като е постановено в противоречие с приложимите за казуса материалноправни норми. Така постановеното решение е неправилно. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Смолян била законосъобразността на Ревизионен акт с № Р-16002125002901-091-001/19.01.2026 г. издаден органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден изцяло с Решение № 69 от 06.03.2026 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който е ангажирана отговорността на А. К. по чл. 19 от ДОПК за задължения на „К.- 87“ ЕООД, в общ размер главница (в лева) 32 590,19 лева и лихви16 895,88 лв. За да отмени оспорения ревиозионен акт Административен съд- Смолян е счел, че началото на ревизионното производство е поставено на 16.06.2025г., т.е след датата на приключване на производството пред съда по несъстоятелността. При този извод следва да бъде съобразено, че отговорността по чл. 19 ДОПК спрямо А. К. не може да бъде ангажирана защото към този момент вече не съществува задължението на главния длъжник- търговското дружество. Неправилен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че с погасяването на задълженията на главния длъжник автоматично отпада и възможността за реализиране на отговорността на третото лице, без да бъде отчетена изричната разпоредба на чл. 21, ал. 2 ДОПК. Съгласно тази норма отговорността на третите лица по ДОПК се реализира и когато по отношение на длъжника са налице обстоятелствата по чл. 168, т. 5, 6 и 7 ДОПК. Законодателят изрично е предвидил възможност за ангажиране на отговорността на трети лица и в случаите на настъпили обстоятелства, свързани с прекратяване на съществуването на главния длъжник или с приключване на производството по несъстоятелност. Следователно самото приключване на производството по несъстоятелност и заличаването на дружеството не са достатъчни, за да обосноват извода, че публичните задължения не могат да бъдат установени и събрани от лице, за което законодателят е предвидил самостоятелно основание за отговорност. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ДОПК има за цел да осигури възможност за реализиране на отговорността на третите лица при предвидените в закона предпоставки, независимо от настъпването на посочените обстоятелства спрямо главния длъжник. В тази връзка следва да се разграничи погасяването на публичното вземане спрямо главния длъжник от възможността за реализиране на отговорността на трето лице по специалния ред на ДОПК. Разпоредбата на чл. 21, ал. 3 ДОПК урежда отпадането на отговорността на третото лице при отпадане на задължението, за което тя е установена с влязъл в сила акт. Тази хипотеза не следва да се отъждествява автоматично с последиците от приключването на производство по несъстоятелност, без да се изследват приложимите материалноправни норми и конкретните основания за ангажиране на отговорността. В случая отговорността на А. К. е ангажирана в качеството ѝ на управител на дружеството на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК. Законосъобразността на ревизионния акт следва да се преценява, предвид наличието на предвидените в тази разпоредба предпоставки, а именно установеното поведение на управителя, причинната връзка с невъзможността за събиране на публичните задължения и останалите законови изисквания. При доказването им заличаването на главния длъжник не представлява самостоятелна пречка за реализиране на отговорността на третото лице. В подкрепа на горното следва да бъде съобразено и Решението на Съда на Европейския съюз от 11.12.2025 г. по дело C-121/24, Vaniz ЕООД, ECLI:EU:C:2025:957. В него СЕС приема, че член 205 от Директива 2006/112/ЕО, разгледан в светлината на принципите на пропорционалност и правна сигурност, допуска национална правна уредба, при която от солидарно отговорно трето лице може да се търси плащане на ДДС и след прекратяване на съществуването на главния длъжник, когато са изпълнени установените в решението условия. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата срещу административния акт. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател, на НАП (виж § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за всички инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 404, 42 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,