Решение № 6775 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12889/2017 г.

Решение № 6775 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12889/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на С. А. А. - непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, чрез адв. М. Х. от БХК против решение № 70 от 26.07.2017 г., постановено по адм. д. № 68/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу заповед № УРИ 5401ПАМ - 32-28.02.2017 г., на началник ГПУ - В. за налагане на принудителна административна мярка "Принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция "Миграция" - МВР". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отмени оспорената заповед. Ответникът - началникът на ГПУ - В., редовно уведомен, не е представляван и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. А. А., гражданин на Сирия, срещу заповед № УРИ 5401ПАМ - 32-28.02.2017 г. на началник ГПУ - В. за налагане на принудителна административна мярка "Принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към дирекция "Миграция" - МВР". За да постанови този резултат съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице установените в административното производство обстоятелства, посочени като фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е недопустимо. Първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба на лице, което няма правен интерес от оспорването. Атакуваната заповед не засяга пряко и непосредствено правната сфера на С. А. А. - непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, тъй като той не е адресат на акта. Административният акт разпорежда настаняването в СДВНЧ на Ф. Х. А., роден на 01.01.1992 г., гражданин на Сирия. Конкретното оспорване е процесуално недопустимо, тъй като е направено от лице, което не е адресат на акта. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 9 от ЗЧРБ, по изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6, на придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. От приложените към делото доказателства не се установява непълнолетното лице да е било настанено в СДВНЧ с нарочна заповед, издадена по реда на визираната по-горе норма. За чужденеца ще е налице правен интерес да обжалва заповедта, издадена на основание чл. 44, ал. 9 от ЗЧРБ, на която е адресат. По делото не е представена такава заповед, нито се твърди, че е издадена такава. С обжалваната заповед не се засягат права и законни интереси на оспорващия. А евентуалната отмяна на заповедта не би се отразила в правната сфера на жалбоподателя. Последният, в случай, че е настанен в СДВНЧ без правно основание, както твърди, би могъл да защити правата си по реда на глава петнадесета "Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията" от Административнопроцесуалния кодекс, като може да подаде искане по чл. 250 от АПК за прекратяване на фактически действия по настаняване в СДВНЧ, които не се основават на издаден срещу него административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 250 от АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяването на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е постановил решение по недопустима жалба, поради което подлежи на обезсилване. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение