Решение № 9092 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3557/2010 г.

Решение № 9092 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3557/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Транс-Л" ЕООД - гр. София срещу решение № 109/11.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1302/2009 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ за регистрация по ЗДДС № 22102080001880/27.10.2008 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 25/09.01.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неоснователно е отказал назначаването на тройна съдебно-счетоводна експертиза, като целта му е била с нея да докаже, че няма неуредени данъчни задължения. Освен това счита, че формиране на становището си, съдебният състав е приел за установено, че "Белрим" ЕООД има задължения над 5 000 лв. по два ДРА № 348/2004 г. и № 85/3004 г., но тези актове не са представени по делото, а само доклад на Ст. Васев и съдебни решения. Неправилно според касатора съдът е отказал прилагането на чл. 27, ал. 2, т. 3 АПК при преценката действителността на издадения пореден отказ за регистрация по ЗДДС и в случая съдът е направил нелогично смешение между същността на основанието за подаване на заявление на заявление за регистрация и основанието за отказ от регистрация по ЗДДС. Оплакването на касатора е, че следващите първия отказ, откази са нищожни като издадени в недопустимо производство и непозволено създават задължения за "Транс-Л" ЕООД да води производства по оспорване на всеки издаден отказ. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на отказа за регистрация по ЗДДС. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Мутева я оспорва, а решението като правилно да се остави в сила, тъй като касаторът не е представил обезпечение, каквото е законовото изискване, а също и се установи, че управителят на касатора е бил и управител на "Белрим" ЕООД и последното има данъчни задължения. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е обсъдил всички доказателства по делото и правилно е приел, че собственикът на дружеството е и собственик на "Белрим" ЕООД, което има задължение към държавата по ЗДДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд, София-град е бил сезиран с жалба от "Транс-Л" ЕООД срещу отказ за регистрация по ЗДДС № 22102080001880/27.10.2008 г. по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Съдът е назначил и изслушал по делото съдебно-счетоводна експертиза и е приел, че вещото лице обосновано е констатирал по прегледаните от него 18 бр. справки-декларации, че "Белрим" ЕООД има просрочени задължения по ЗДДС в размер на 19 379,48 лв. Прието е от съда установеното от експерта, че подлежащото на ефективно внасяне ДДС по справки-декларации е включено в съобщението за доброволно изпълнение № 19-07-00/3008 от 12.11.2003 г., съответно в издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки. Същото е установено по справка-декларация от 13.08.1999 г., по която задължението за ДДС е в размер на 20 333,49 лв. и то също е включено в съобщение за доброволно изпълнение и в издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки. От допълнителното заключение на вещото лице съдът е установил, че по справка-декларация по ЗДДС за месец февруари 2005 г. ДДС за внасяне е в размер на 2 223,58 лв., като с така декларирания резултат е извършено приспадане по чл. 77, ал. 1 ЗДДС и размерът на необезпечените подлежащи на ефективно внасяне суми по справки-декларации по ЗДДС за периода 2004 г. - 2005 г. остава този, посочен в основното заключение на вещото лице - 5 611,44 лв. и лихви - 2 632,50 лв. Относно възражението на жалбоподателя по чл. 27, ал. 2 АПК съдът е приел, че не е доказано по делото, че е налице съществуването на производство от компетентността на друг орган, което да има преюдициално значение за решаване на въпроса за регистрацията по ЗДДС на "Транс-Л" ЕООД. Според съда едновременната висящност на повече от едно производства за регистрация по ЗДДС не поставя двете искания в положение на преюдициалност едно спрямо друго. В случая съдът е счел, че двата акта на приходната администрация са издадени при отделни фактически основания са актове, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност и затова е прието за неоснователно възражението по чл. 27, ал. 2, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно Съгласно разпоредбата на чл. 176, т. 4 ЗДДС компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира по ЗДДС лице ако то или участващите в него собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи на управление или контрол на лица с неуредени задължения за ДДС над 5 000 лв. От тази правна норма следва, че при наличието на такова задължение в посочения размер не може да се допусне регистрация по ЗДДС. В процесния случай спорът между страните е дали "Белрим" ЕООД, на който управител е управителят на "Транс-Л" ЕООД е с такива задължения в размер над 5 000 лв. Касаторът се оплаква, че неправилно съдът въз основа на съдебно-счетоводната експертиза е приел, че "Белрим" ЕООД има такива задължения. Това оплакване е неоснователно. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е извършило проверка по справки-декларации за периоди от 2000 г. до 2005 г. и е констатирало, че задълженията на "Белрим" ЕООД са над 5 000 лв. Относно оплакването, че съдът не е взел предвид внесения ефективно данък, то също е неоснователно. Това обстоятелство не е необходимо да се изяснява от тройна съдебно-счетоводната експертиза, както е поискал пред първоинстанционният съд касатора. Това е така, защото вещото лице по единичната експертиза категорично е изпълнило поставените задачи и е констатирало, затова е и възприето правилно от съда, че в клетка 50 на справката декларация се отбелязва сумата на данъка за ефективно внасяне, но за да се приеме, че това практически е осъществено следва да бъде представен съответния платежен документ, с който това е направено. Следователно за това спорно обстоятелство касаторът е могъл да представи документ, от който да се установи, че ДДС е ефективно внесен в републиканския бюджет. Поради това не е необходимо назначаването на тройна съдебно-счетоводната експертиза, която да установи ефективното внасяне на данъка. В тази връзка правилно съдът не е възприел като документ, доказващ посоченото обстоятелство платежно нареждане от 8.09.2005 г. на SG Ekspresbank, клон - Люлин, тъй като с него е установено извършването на паричен превод за месец септември 2005 г. във връзка със закриване на "ДДС-сметка". Относно оплакването за несъществуващи задължения по посочените два ДРА № 84/2004 г. и № 384/2004 г., то също е неоснователно. Наистина тези два ДРА не са представени по делото. В същото време е приложено решение № 11443/30.10.2008 г. по адм. дело № 7291/2008 г. на ВАС, I А отделение, от което се установява, че решение от 13.03.2008 г. по адм. дело № 0876/2006 г. на СГС е оставено в сила, т. е. данъчните задължения, установени с двата данъчни ревизионни актове са потвърдени от двете съдебни инстанции. Следва да се отбележи, че в случая приходният орган се е позовал и на разпоредбата на чл. 176а, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която законът му е предоставил правомощие да откаже регистрация, ако лицето не е предоставило в определения му срок обезпечение в пари, държавни ценни книжа или в безусловна, неотменяема банкова гаранция за срок 1 г. Такова обезпечение не е представено и то представлява основание за отказ от регистрация. Другото оплакване на касатора за нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 3 АПК също е неоснователно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за наличие на производство за решаване от компетентността на друг орган, което да е преюдициално за решаване на конкретния спор. Правилно съдът е приел, че висящността на повече от едно производство за отказ за регистрация по ЗДДС не поставя двете искания в преюдициалност едно спрямо другото. С оглед гореизложеното недоказани са останали твърденията на касатора за липсата на задължения по ЗДДС по отношение на "Белрим" ЕООД, поради което решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена жалбата срещу отказ на органи по приходите да извърши регистрация на основания чл. 96, ал. 1 ЗДДС на "Транс-Л" ЕООД е правилно и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,