Решение № 7434 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5770/2018 г.

Решение № 7434 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5770/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда н а чл. 208 и следващите от АПК . Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., подадена чрез старши юрисконсулт И. А. против Решение № 659/27.03.2018 г., постановено по административно дело № 617/2018 г. по описа на Административен съд - В. С оспореното решение е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 15-ОП/30.01.2018 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., с която е наредено запечатване на търговски обект - специализиран малък обект за дестилация, находящ се в гр. Ш., бул. "П." ..№..., и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснована преценка на събраните доказателства. Оспорват се правните изводи, мотивирали съдът да отмени принудителната мярка, като се твърди, че в случая е установено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при което задължително е следвало да се приложат разпоредбите на чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС и да се разпореди запечатване на търговския обект, тъй като органът действа при условията на обвързана компетентност. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед, както и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба се поддържа от процесуален представител чрез представено по делото писмено становище. От ответника по касационната жалба - "Ш. 99" ЕООД е представена молба и писмени бележки, които не са подписани, поради което не следва да се вземат предвид. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, като счита, че са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК . Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. След преценка на събраните пред него доказателства, Административен съд - В. е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Заповедта за налагане на принудителната административна мярка е издадена след извършена проверка от служители при ТД на НАП - Върна на 26.01.2018 г. в специализиран обект за дестилация на алкохол, находящ се в гр. Ш., бул. "П." ..№..., стопанисван от "Ш. 99" ЕООД, при която е установено, че за извършена продажба на 1 литър ракия на стойност 7 лева, платени в брой, не е издаден фискален бон от функциониращото в обекта фискално устройство. Съдът е приел, че констатираното при проверката нарушение се установява от събраните доказателства и не е опровергано от страна на жалбоподателя, но е развил мотиви за това, че в случая чрез наложената мярка не се осъществява нито една от целите, предвидени в чл. 22 ЗАНН. Според съдът запечатването на обекта не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на документ за продажба, какъвто би бил например случая при липса на въведено в експлоатация фискално устройство, на дистанционна връзка за подаване на данни или други подобни. Мярката не би могла да предотврати или поправи и вредните последици за фиска от неотчитане на продажба по съответния ред. Настоящият съдебен състав счита, че решението на Административен съд - Върна е правилно. Съдебният акт се явява и допустим, въпреки поддържаните доводи в обратна насока, предвид представената по делото заповед, с която процесната такава е отменена на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС, поради заплащане на наложената на дружеството имуществена санкция. Прилагането на тази законова възможност от администрацията, е ирелевантно за преценката на законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за издаването й е самото нарушение, а не дължимостта на наложената имуществена санкция. Поради това нейното заплащане не може да обуслови както извод за недопустимост на оспорването на атакуваната заповед, така и заключение за нейната незаконосъобразност. Процесната заповед е издадена от компетентен орган и в законоустановената форма, но не е съобразена с целта на закона. Контролната продажба, за която не е издаден касов бон е на ниска стойност, констатираното нарушение е извършено за първи път, освен това не е установено несъответствие между фактическата касова наличност и тази по фискално устройство в обекта. Тези факти обуславят извода, възприет от първостепенния съд за това, че в конкретния случай запечатването на търговския обект за срок от 10 дни и забраната на достъпа до него, няма да постигнат предвидените в чл. 22 ЗАНН цели. Тази норма предвижда, че принудителните административни мерки целят да предотвратят и преустановят нарушението, както и да предотвратят и да отстранят вредните последици от него. Принудителните административни мерки нямат характер на санкция, нито предупредителна и превъзпитателна за нарушителя функция. В случая, налагането на мярката не би могло да предотврати или преустанови нарушението, тъй като то е довършено към момента на установяването му. Чрез налагане на мярката не може да се предотвратят или отстранят и вредните последици от неотчитането на продажбата, тъй като нейното изпълнение би препятствало изцяло възможността такива да се извършват и така ще ограничи не само правата на търговеца, но и приходите от данъци за фиска. Освен това, определеният срок на принудителната мярка не е съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, посочени по-горе, поради което следва да се приеме, че не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като административният орган трябва да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Запечатването на обекта за срок от 10 дни засяга съществено правната сфера на адресата на мярката и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Независимо, че определянето на срока се извършва от органа при условията на оперативна самостоятелност, то дължимата преценка следва да е адекватна на тежестта на извършеното нарушение и законоустановената цел. Като не е съобразил това, органът по приходите е нарушил разпоредбата на чл. 146, т. 5 АПК, в резултат на което е издал незаконосъобразен акт, който правилно е отменен от съда. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение