Решение № 12716 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8877/2016 г.

Решение № 12716 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8877/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Р. С. Г." ЕООД, чрез пълномощника адв. Р. А., против Решение № 1336/17.06.2016 г. постановено от Административен съд В. /АСВ/ по адм. дело № 2317/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 03-1401871-091-001/18.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 230/12.06.2015 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ В. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочат основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отмени процесния РА. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Недялкова - Петрова, в подаден писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС Административен съд В. е отхвърлил жалбата на "Р. С. Г." ЕООД против Ревизионен акт /РА/ № 03-1401871-091-001/18.03.2015 г., издаден от А. Ц. Б. на длъжност началник сектор - възложил ревизията и Д. Д. Н., на длъжност старши инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 230/12.06.2015 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 61 913,99 лв. и лихви в размер на 6 823,36 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключение на ССчЕ и неприетото заключение по назначената СТЕ. Решението е допустимо, валидно и правилно. Твърдението на касатора, че процесния ревизионен акт страда от пороци водещи до неговата нищожност е неоснователно. Преписката от първоначалната ревизия е била върната за възлагане на нова ревизия, като срокът е бил намален, с което жалбоподателя счита, че се нанасят значителни щети на дружеството. Този довод е неоснователен, тъй като е законоустановено, че данъчният орган има право сам да прецени колко време ще му е нужно да извърши ревизията на дадено лице. С намаляването на срока на ревизията не се нарушава правото и възможността за защита на ревизираното лице. На следващо място касаторът оспорва отказа на данъчен кредит по фактура № 1000000101/30.01.2012 г., издадена съгласно договор за управление между "А. стил" АД /в несъстоятелност/ и "Р. С. Г." ЕООД за данъчен период 01/2012 г. с предмет на доставката възнаграждение за месец 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07.2011 г. с данъчна основа 78 750 лв. и ДДС в размер на 15 750 лв. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че за този период е възникнало данъчно събитие на основание сключения договор с "А. стил" АД договор за управление от 01.04.2006 г. и подписаните към него анекси, тъй като синдикът на "А. стил" АД не е приел вземането, договорът е бил развален на 01.08.2011 г., в следствие на което от РЛ е издадено ДКИ с № 100000212/01.09.2012 г. с предмет "неосъществена сделка". Както правилно е посочил първоинстанционният съд това твърдение от страна на РЛ е неправилно, тъй като неприемането на вземането не е приравнено на липса на вземане. Още повече в обяснението на синдика на "А. стил" АД Д. С. се пояснява, че за времето на действие на договора от 01.04.2006 г. до 01.08.2011 г. в договорите за наем като наемодател фигурира "Р. С. Г." ЕООД, с което се потвърждава действието на договора до неговото разваляне. Съгласно изискванията на ЗДДС данък се начислява за всяка извършена облагаема доставка на стоки и услуги, т. е. данъкът е дължим независимо от извършените плащания по доставката. Според текста на чл. 85 ЗДДС данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112. От доказателствата по делото е видно, че от страна на жалбоподателя са били извършвани действия по управление на имота, което с конклудентни действия потвърждава реалното извършване на доставките. По отношение на фактурите от доставчика "М. Д." ЕАД първоинстанционния съд е приел следното: Ревизираното лице е издало фактура № 823/29.08.2011 г. с предмет на доставката търговска марка "М. Д." с данъчна основа 175 000 лв. и ДДС в размер на 35 000 лв. Фактурата е издадена на база представен договор от 29.08.2011 г. за предоставяне правото върху заявка за регистрация на търговска марка "М. Д.", входящ № 2006/25 от 06.07.2006 г. за всички стоки и услуги в заявените Класове съгласно приложение 1 от Д. регистър 79376 от 13.06.2005 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че фактурата не обуславя реално настъпило данъчно събитие, тъй като предмета, за който е издадена фактурата не е изпълнен. Според Закона за марките и географските означения правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. От доказателствата по делото се установи, че спрямо търговската марка "М. Д." няма данни същата да е вписана в Държавния регистър от някое от двете лица като неин притежател. От тези констатации може да се направи извода, че ревизираното лице не е изпълнил условията на договора, с които да придобие търговската марка "М. Д.". Още повече от изготвената и приета ССЕ е установено, че при доставчика "М. Д." ЕАД липсва информация за плащане по процесната фактура за доставка на търговска марка. Във връзка с фактури № 762/01.06.2012 г. и № 763/01.06.2012 г. с предмет на доставката предоставяне на консултантска услуга съгласно договор, първоинстанционният съд е приел, че от ревизираното лице не са представени достатъчно доказателства, които да обезпечат реално осъществяване на услугата. Въпреки надлежно връчено искане на "М. Д." ЕАД за представяне на документи и писмени обяснения са представени единствено договор за консултантски услуги от 30.08.2011 г. и процесните фактури. От справка за актуално състояние на трудовите договори сключени с "М. Д." ЕАД е установено, че за процесния период дружеството има назначени четири лица по трудов договор, които са на длъжности продавач- консултанти, стоковед и технически сътрудник. Административен съд В. правилно е преценил, че тези доказателства са недостатъчни за установяване на главния факт на настъпило данъчно събитие. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на услуги не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, в т. 37 от решението по С-78/12, СЕС е посочил, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. Неприложими за процесния казус са дадените от Съда на ЕО тълкувания на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Според дадените тълкувания, не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане на данъчен кредит, поради извършени нарушения от доставчика или негови доставчици или поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е разполагал със стоките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на данъка, или поради това, че не притежава други документи извън фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, когато са изпълнени процесуалните и материалноправни предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. В случая е останало недоказано именно изпълнението на материалноправните предпоставки за възникване на правото, в частност - извършването на услугата от издателя на фактурите, а оттам и настъпването на данъчно събитие. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АСВ е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 2592,12 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение