Решение № 3959 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2845/2016 г.

Решение № 3959 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2845/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР - Б. чрез юриск. Г. В. срещу решение № 23 от 06.01.2016 г., постановено по адм. д. № 1881/2015 г. по описа на АС-Б. в осъдителната му част. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от Б. Н. Н. иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател ОД на МВР - Б., не се представлява и не депозира писмено становище по съществото на спора. Ответникът, Б. Н. Н. от гр. Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. М. Козарев е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: Производството пред АС- Б. е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Б. Н. Н. от гр. Б. срещу ОД на МВР - гр. Б. . Претенцията е за обезщетение в размер на 1000 лн за претърпени от Николов неимуществени вреди - негативни емоции за периода на престоя по задържането му в полицейското управление, стрес и негативните изживявания в резултат на обстоятелството, че задържането му е станало достояние на близки и обучавани от него подрастващи в клуб "Ч." и др., претърпени от него в резултат на отменената като незаконосъобразна по съдебен ред Заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С обжалваното в настоящото съдебно производство съдебно решение, АС- Б. е уважил така предявения иск срещу ОД на МВР - Б. за сумата от 400 лв неимуществени вреди за периода на полицейското задържане - от вечерта на 20.07.2014 г. до обяд на 21.07.2014 г. - общо 14 ч. и 5 мин. и е отхвърлил същия в останалата му част до пълния претендиран размер от 1000 лв. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че предявеният по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск е допустим като насочен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК, както и поради обстоятелството, че към датата на предявяването му е налице отменен административен акт, от който се претендират вредите . Към делото е приобщено адм. д. № 1619/2014 г. по описа на АС-Б., приключило с решение № 1262 от 15.07.2015 г., с което е отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лицето Б. Н. Н. рег. № 70 от 20.07.2014 г., издадена от младши контрольор при РУП - Приморско. Същото съдебно решение като необжалвано е влязло в сила на 29.09.2015 г. Съдът е разпитал като свидетел по делото сина на ищеца, от чиито показания е приел за установено обстоятелството, че в резултат на задържането му в полицейското управление Николов е бил изнервен и притеснен. При горните данни съдът е приел иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, претърпени от отменената като незаконосъобразна заповед за полицейско задържане за период от 14 ч и 5 мин. за основателен за периода на самото полицейско задържане Съдът е развил съображения за реалното настъпване на неимуществените вреди от самото задържане, изразяващи се в лишаване от право на свободно придвижване и свързаните с него, както и с незнанието на реалната причина за задържането, емоционален стрес, унижение, неудобство и притеснение, както и злепоставяне на доброто му име на гражданин и треньор на деца. Съдът е приел за недоказани другите претендирани от ищеца неимуществени вреди - завишена употреба на алкохол и лекарства, тъй като по делото не са ангажирани съответни медицински документи в тази насока и не може да бъде установено, че завишената употреба на алкохол и лекарства са в причинно-следствена връзка именно с полицейското задържане. Предвид гореизложеното и на основание чл. 52 от ЗЗД АС- Б. е определил по справедливост обезщетението за доказаните неимуществени вреди в размер на 400 лв., до който размер е постановил осъдителен диспозитив, а за сумата от 400 до пълния предявен размер от 1000 лв е отхвърлил иска като неоснователен. Съдебното решение е частично неправилно. Настоящата касационна инстанция споделя установената от административния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи за наличие на всички материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ОД на МВР- Б. за претърпени от ищеца неимуществени вреди - емоционален стрес, притеснения неудобства, резултат от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане рег. № 70 от 20.07.2014 г., издадена от младши контрольор при РУП - Приморско за периода на полицейското задържане - общо 14 ч и 5 мин. Правилно административният съд е приел за недоказани претендираните по делото имуществени вреди, както и неимуществените вреди, изразяващи се в психично разстройство на ищеца в резултат на незаконосъобразния административен акт, довели до употреба на лекарства и алкохол. Неправилно обаче съдът е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди - 400 лв. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Безспорно ищецът е претърпял негативни усещания от задържането му в РПУ-Приморско и от неправомерното му задържане за 14 часа в полицейското управление, но съдът неправилно и в нарушение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е приел, че за тези неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер на 400 лв. Съобразявайки периода на неправомерното задържане на ищеца, следва да се приеме, че справедливия размер на обезщетението за причинените му вреди е 200 лв. Съдебното решение на АС-Б. в частта му, в която ОД на МВР- Б. е осъдена да заплати на Б. Н. Н. в размер над 200 лв до присъдения размер от 400 лв се явява неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби . Същото следва да бъде отменено в тази му част, а искът, предявен срещу ОД на МВР - Б. за сумата над 200 лв следва да бъде отхвърлен. Пропорционално следва да бъде коригиран съдебния акт и в частта за присъдените от първоинстанционния съд разноски, като размерът на сумата за съдебни разноски, с които е осъден ответникът по иска следва да бъде намален съобразно принципа за пропорционалност на уважената част от иска от 200 на 100 лв. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение