Решение № 5860 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14519/2011 г.
ВАСII отделение25.04.2012 г.докладчик Славка Найденова
Диспозитив
Отхвърля искането на "Глобал груп еко" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, управлявано и представлявано от Павлин Иванов Найденов, за отмяна на влязлото в сила решение № 1645/7.04.2011 г. постановено по адм. д. № 4338/2010 г. на Административен съд - София-град, на основание чл. 239, т. 4 АПК. На основание чл. 244, ал. 3 АПК решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5860 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14519/2011 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 239, т. 4 АПК, по искане на "Глобал груп еко" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, управлявано и представлявано от Павлин Иванов Найденов, за отмяна на влязлото в сила решение № 1645/7.04.2011 г., постановено по адм. д. № 4338/2010 г. на Административен съд - София-град. Твърденията в искането са, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на решение № 577/11.02.2011 г., постановено по адм. д. № 4337/2010 г. на Административен съд - София-град. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът, н-к ДНСК, в писмено възражение и съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на искането. Искането за отмяна е постъпило в срока по чл. 240 АПК, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, като основанията за това са изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно точка 4 на този текст, на която искателят основава искането си, съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В настоящия случай с решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на искателя срещу Заповед № РД-14-32/28.05.2010 г., издадена от зам.- н-к на ДНСК, с която на основание чл. 224, ал. 7 ЗУТ е наредено спиране изпълнението на всички строителни и монтажни работи /СМР/ на строеж "Център за детски атракции "Замперла Лунапарк", в поземлен имот № 1100, кв. 187а, м. "Южен парк - 3 ч.", по плана на гр. София, като решението е влязло в сила в деня на постановяването му, с оглед необжалваемостта му. С решение № 577/11.02.2011 г., постановено по адм. д. № 4337/2010 г. на Административен съд - София-град, по жалба на искателя е отменена Заповед № РД-14-33/28.05.2010 г., издадена от зам.-н-к на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъдат премахнати строителни и монтажни работи /СМР/ на незаконен строеж "Център за детски атракции "Замперла Лунапарк", в поземлен имот № 1100, кв. 187а, м. "Южен парк - 3 ч.", по плана на гр. София, като решението е влязло в сила в деня на постановяването му, с оглед необжалваемостта му. Върховният административен съд в настоящия състав обсъди доводите в искането за отмяна и прие за установено следното: За да е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК е необходимо между същите страни, за същото искане на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, т. е. да е налице пълна идентичност между тях, включително и по отношение на силата на присъдено нещо за разрешаване на правния спор със съответното решение, каквото в случая не е налице. В случая е налице само идентичност между страните в съдебноадминистративното производство, но не е налице идентичност на искането и основанието за отмяна на административните актове. Това е така, защото предмет на разглеждане от Административен съд - София-град на решението, чиято отмяна се иска и на решението, на което се твърди, че то противоречи, са две различни заповеди, първата за спиране на СМР с правно основание чл. 224, ал. 7 ЗУТ, а втората за премахване на незаконен строеж с правно основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Различните индивидуални административни актове, предмет на разглеждане по двете дела, формират различно основание и искане за отмяната им, с оглед различните волеизявления от страна на административния орган в издадените заповеди и целения правен резултат с тях, независимо, че касаят един същ строеж е са издадени въз основа на един и същ констативен акт. С оглед изложеното не е налице твърдяната пълна идентичност по двете решения, което е предпоставка за наличие на основанията по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което искането като неоснователно следва да се отхвърли. Съдържащите се в искането за отмяна съображения, че има издадено разрешение за поставяне, че е налице обект, а не строеж и пр., са касационни основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 209 от АПК, не са неотносими в настоящето извънинстанционно производство, поради което не подлежат на обсъждане. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 244, ал. 1 АПК