Решение № 6303 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9339/2012 г.

Решение № 6303 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9339/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") и от Мариана Петрова Миндева от гр. Сливен чрез адв. Петър Начков против Решение № 957 от 4.06.2012 г., постановено по адм. д. № 1470/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение е изменен Ревизионен акт /РА/ № 201002092/8.03.2011 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-163/31.05.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас, при ЦУ на НАП, в частта относно установените на Мариана Петрова Миндева, задължения за данък върху доходите на физическите лица за данъчен период 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на главницата 11 572,48 лева и лихви 4074,81 лева и за данъчен период 1.01.2008 г. -31.12.2008 г. в размер на главницата 21 383,33 лева и лихви 4304,26 лева, като са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица за данъчен период 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на главницата 6 213,73 лева лева и лихви в размер на 2187,89 лева, а за данъчен период 1.01.2008 г. -31.12.2008 г. в размер на главницата 14 383,33 лева и лихви в размер на 2895,22 лева и е отхвърлена жалбата на Мариана Петрова Миндева от гр. Сливен, против РА в останалата му част. В касационната жалба на ДД "ОДОП" се твърди неправилност на решението в частта, с която е отменен РА. От обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаното касационно отменително основание е допуснати от съда нарушения при преценката на събраните по делото доказателства - чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на решението в оспорената част по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба Мариана Петрова Миндева от гр. Сливен чрез адв. Петър Начков в съдебно заседание и в писмени отговор оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност. В касационната жалба на Мариана Петрова Миндева от гр. Сливен чрез адв. Петър Начков ООД се твърди неправилност на решението, в частта, в която е отхвърлена жалбата на същата. Наведените касационни основания са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в оспорената част и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба ДД "ОДОП" не взема становище по същата. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на жалбата на ДД"ОДОП" и неоснователност на жалбата на Мариана Петрова Миндева от гр. Сливен. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от страни по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Решаващият съдебен състав, след подробна преценка на доказателствата по делото е изменил Ревизионен акт № 201002092/8.03.2011 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-163/31.05.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас, при ЦУ на НАП, в частта относно установените на Мариана Петрова Миндева, задължения за данък върху доходите на физическите лица за данъчен период 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на главницата 11 572,48 лева и лихви 4074,81 лева и за данъчен период 1.01.2008 г. -31.12.2008 г. в размер на главницата 21 383,33 лева и лихви 4304,26 лева, като е определил задължения за данък върху доходите на физическите лица за данъчен период 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на главницата 6 213,73 лева лева и лихви в размер на 2187,89 лева, а за данъчен период 1.01.2008 г. -31.12.2008 г. в размер на главницата 14 383,33 лева и лихви в размер на 2895,22 лева и е отхвърлил жалбата на Мариана Петрова Миндева от гр. Сливен, против РА в останалата му част. За да постанови атакуваното пред настоящия състав решение административният съд е приел, че възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, направени от страна на жалбоподателя за неоснователни, като е изложил подробни мотиви за това. От фактическа страна първоинстанционният съд подробно е описал установеното от ревизионните органи в ревизионния доклад. Стигнал е до извода, че в случая по отношение на ревизираното лице са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй като от събраните в хода на производството доказателства действително не е установено, че жалбоподателката е разполагала със сумата представляваща превишението на разходите й над приходите през 2007 г. Съдът е приел, че това са средства с неустановен произход, тъй като макар и да се твърди, че са предоставени в заем, това не се установява безспорно от събраните в хода на производството доказателства. Този извод е формирал въз основа на обстоятелствата, че в хода на ревизионното производство, макар преди издаване на ревизионния доклад да са налице твърдения в този смисъл, в попълнените и представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, тези заеми не са декларирани конкретно и точно от лицето, въпреки, че е имало задължение да стори това. Ревизираното лице е посочила единствено, че е получила заеми по договори от физически лица в общ размер 65 000,00 лева без да индивидуализира тези договори по дата, размер на заема, страни и т. н., което на практика е форма на "недекларирането" им, а от друга страна като дата на получаване на цялата сума от 65 000,00 лева е декларирала 1.01.2007 г., което обстоятелство съществено се различава от обясненията й дадени в хода на ревизията, че всяка от сумите е получавала на датата на сключване на съответните договори. Първоинстанционният съд е констатирал, че в случая са налице единствено писмени договори - 4 на брой с посочена дата на сключването им през различни дни на м. Декември 2006 г. и един през декември 2007 г., но не и разписки, протоколи или други документи установяващи предаване/приемане на сумите по всеки от тези 5 договора. Също така не са ангажирани и доказателства, че лицата по отношение на които се твърди, че са предоставили заемите, действително са притежавали посочените суми, към момента на сключване на договорите и са имали фактическата възможност да ги предоставят в заем. Съдът е приел, че представените в хода на съдебното производство гласни доказателства - св. показания на св. Георгиев, Желязкова и Петрова не оборват констатираното противоречие между декларираните от проверяваното лице в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК обстоятелства за ревизирания период. Отново в тази връзка първоинстанционният съд не е обсъждал изобщо и заключението на вещото лице по назначената експертиза, тъй като същата борави единствено с приходите на домакинството без да държи сметка за неговите разходи през предхождащия ревизията период, поради което и същото не е успяло да даде категоричен и точен отговор на поставените задачи. Същевременно при съвкупна преценка на подробно описани доказателства, съобразно правилата за доказване установени в ДОПК, съдът е стигнал до извода, че в конкретния казус следва да се приеме за установено, че ревизираното лице е получила на 25.12.2007 г. паричен заем в размер на 20 000,00 лева., което се установява както от представените писмен договор така и от депозираните писмени обяснения от третото лице - заемодател и от ревизираното лице и е приел, че по делото са представени достатъчно доказателства, че към момента на предоставяне на заема, заемодателя е притежавал необходимите за това парични средства. С оглед гореизложеното, съдът е приел, че следва паричния поток на жалбоподателката за 2008 г. в частта относно приходите да се увеличи със сумата на предоставения заем в размер на 20 000,00 лева. По отношение задълженията на жалбоподателя за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен периода 1.01.2008 г. -31.01.2008 г., в размер на 21 383,33 лева и лихва 4304,26 лева, съдът е достигнал до извода, че следва паричния поток на жалбоподателката за 2008 г. в частта относно приходите да се увеличи със сумата на предоставения заем в размер на 70 000 лв. от Лъчезар Калоянов, като е изложил подробни мотиви, защо приема реалността на тази сделка. Като краен резултат с решението си, съдът е приел, че ревизионния акт следва да бъде изменен както в частта относно установените и задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. като главницата бъде намалена от 11 572,48 лева на 6 213,73 лева, а лихва от 4074,81 на 2187,89 лева, така и за данъчен период 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г., като главницата бъде намалена от 21 383,33 лева на 14 383,33 лева, а лихва от 4304,26 на 2895,22 лева. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд следва да провери изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като за изясняване на релевантните факти и обстоятелства следва да даде съответни указания на страните по разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 170 АПК, както и да събира доказателства, съгласно чл. 171 АПК. Първоинстанционният съд е формулирал противоречиви и непълни мотиви, тъй като не са изследвани всички доказателства по делото във обективната им връзка. Съдът е изложил в решението си подробни мотиви по част от договорите за заем, а по отношение на договорите за заем от Венка Александрова Петрова в размер на 15 000 лв., Данчо Стойков Йоргов в размер на 20 000 лв., Иван Пенев Иванов в размер на 40 000 лв., Георги Стоянов Георгиев в размер на 12 000 лв. е изложил само общи теоретични разсъждения относно правната природа на договора за заем, без подробно да коментира и обсъди доказателствата по всеки един от тях. В случая мотиви в тази част по съществото на спора липсват, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като възпрепятства проверката на касационният съд за правилно приложение на материалния закон, относим за случая. Тези мотиви, не могат да бъдат заместени от касационният съд, поради нарушаване правото на защита на страните от една съдебна инстанция. В случай, че органите по приходите твърдят, че някой от заемодателите, макар да е разполагал с обсъжданите парични суми е възможно преди датите на заемните договори да се е разпоредил с тях, те следва да са направили съответните проверки, за да докажат тази възможност. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд следва подробно да анализира фактите относно предаването на паричните суми и възможността на заемодателите да дадат на ревизираното лице парични суми назаем по представените писмени договори за паричен заем и да направи съответните изводи. Не следва да бъдат споделени доводи на данъчната дирекция относно това, че представените договори за заем от близки роднини на ревизираното лице трябва да бъдат игнорирани при съвкупната преценка на доказателствата. Съдът следва да се съобрази и с влязлото в сила решение № 1266 от 13.10.2011 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 1337 по описа за 2011 г., оставено в сила с Решение № 13187 от 23.10.2012 по а. д. № 16456/2011 на ВАС, в което подробно са обсъдени същите договори за заем във връзка с ревизионното производство на Събирателно дружество "Комплекс Миндеви и с-ие", гр. Сливен. Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд и постановяване на съдебен акт при обсъждане на всички доказателства и твърдения на страните, относими към спора. По искането на страните за разноски и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, произнасянето е от първоинстанционния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение