Решение № 2716 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2747/2015 г.

Решение № 2716 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2747/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Красимир Николов в качеството му на едноличен собственик на ЕТ "Красимир Николов", със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. -" Хаджи Димитър " бл. 177 " подадена чрез адв. Терзиев против решение № 1233/29.12.2014 г., постановено по адм . д. № 605/2014 г. по описа на Административен съд - София област. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като вместо него ВАС да постанови друго по съществото на спора, като уважи предявената му претенция. Счита, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и не ги е коментирал. Въпреки очевидното доказано бездействие на кмета на общината за издаване на разрешение към подчиненото му общинско предприятие за сключване на договор за автогарово обслужване - чл. 22, ал. 2 от ЗАвт. П. е отхвърлил предявяния по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск. Ответникът, Община Ботевград, редовно призован, се представлява от юриск. Христова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити и в писмен отговор и защита на жалбата. Счита, че възражението за прекомерност на присъдените разноски за преклудирано. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София област е отхвърлил изцяло предявения от касатора иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Община Ботевград за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 34 536 лева. За да стигне до този правен резултат, административният съд, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като липсва първият елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без наличието на който не може да бъде ангажирана отговорността на Общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - действие и бездействие на административен орган вследствие на което не е бил допускан до ползване на автогарата в града от което са настъпили посочените вреди. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че касаторът в качеството му на ЕТ е следвало да извършва обществен превоз на пътници за срок от 5 години по линия София -Осеновлаг, с междинна спирка АГ - Ботевград - договор № 138/12.06. 2009 г. От гласните доказателства е установено влошаване на отношенията между касатора и началника на автогарата. Прието е за установено, че касаторът е подавал сигнали до общината с оплакване, че началникът на автогарата не го допуска за изпълняване на маршрутното разписание. В тази връзка е извършена проверка и е установено, че касаторът не е подал заявление за сключване на договор за автогарово обслужване. Предвид установеното съдът е приел, че в случая се касае до вреди от икономическа (стопанска) дейност на превозвача и на собственика на автогарата, определена като междинна спирка. Не е налице бездействие и незаконосъобразни действия на длъжностни лица на общината, за да се ангажира отговорността на същата по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Съдебното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания. Решението е постановено след задълбочен анализ на събраните доказателства по делото направените правни изводи са обосновани. Безспорно установено по делото е, че ищецът по силата на сключен договор е изпълнявал обществен превоз на пътници по линия София - Осеновлаг с междинна спирка - Автогара Ботевград. От приложените сигнали, подавани от касатора на л. 16 и 17 от делото до ИА " Автомобилна инспекция " и заявление до кмета на общината на л. 15 е видно, че той е имал проблеми с началника на автогарата, но не е правил искане за сключване на договор за автогарово обслужване съгласно т. 3 от Правилника за устройство и дейността на Общинско предприятие "Автогари и транспортно обслужване на гр. Ботевград". Липсата на такова заявление, подадено от касатора до началника на автогарата за сключване на договор за автогарово обслужване е установено и при проверката извършена от длъжностни лица на Общината. От показанията на св. Гъсашка се установява, че действително касаторът не е подавал заявление за сключване на договор за автогарово обслужване, което е причина за противоречията между, тях тъй като тя е работила и като началник на автогарата. При установеното от доказателствата по делото, както и с оглед конкретизирането на фактическите обстоятелства, на които се основава исковата претенция, направено в протокола от 12.11.2014 г., административният съд правилно е приел, че обезщетението за имуществени вреди се претендира от незаконосъобразни действия на кмета на общината и началника на автогарата като длъжностни лица. Предвид така очертания предмет на спора, обоснован е изводът на АС-София област за неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ поради неналичието на първата, предвидена по закон материалноправна предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: липсата на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица извършващи административна дейност. Установените действия и бездействия, от които се претендират вредите не са извършени от лицата в качеството им на длъжностни лица и по повод на административна дейност. Правилно АС-София област е приел, че общественият превоз на пътници по утвърдените от ОбС транспортни схеми не е свободна икономическа дейност, а икономическа дейност, чрез която се извършва обществена услуга при нормативно определени права и задължения на участниците в нея, т. е дори и да има вреди те не са причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при упражняване на административна дейност и затова правилен и обоснован е извода на съда за неоснователност и недоказаност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно е възражението за размера на присъдените разноски, който е съобразен с представените по делото доказателства за изплащането на сумата в брой. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение