Решение № 2564 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11778/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Милки Груп Био ЕАД, ЕИК 202809846, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. Желязкова, против Решение 15711/29.08.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 10687/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение с рег. 32-317871/07.10.2021 г. към МRN 21BG002002043636R6/22.01.2021 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна. С доводи за неправилност на решението поради неправилно прилагане на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на митническия орган и да му се присъдят сторените разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Шулева по съображения, подробно изложени и в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на противната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал 1 АПК против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е издаденото от директора на ТД Митница Варна Решение с рег. 32-317871/07.10.2021 г. към МRN 21BG002002043636R6/22.01.2021 г., с което е коригиран декларираният в митническата декларация (МД) под горния номер код на стоката по Комбинираната номенклатура (КН) от 1511909900 на 15179099 и са установени на Милки Груп Био ЕАД на основание чл. 77, § 1 във вр. с чл. 85, пар. 1 във вр. с чл. 101, пар. 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/13, както и чл. 54, ал. 1, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС допълнителни задължения за досъбиране за мито в размер на 4 896.25 лв. и ДДС в размер на 979.25 лв. Административният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен в изискуемата писмена форма. Обоснова извод за неговата материална законосъобразност. Съдът пълно и точно установява фактите по спора, обсъжда мотивите на оспорения административен акт и лабораторната експертиза, изготвена от ЦМЛ, възраженията на жалбоподателя, приетите по делото писмени доказателства и приетата съдебно техническа експертиза (СТЕ). Отхвърля като неоснователни доводите на жалбоподателя, че изследваната в МЛЕ проба не е взета именно от стоката по процесната митническа декларация. Правилно определя основния спорен между страните въпрос относно класирането на стоката в позиция 1511 или в позиция 1517 от КН. Съобразявайки пряко приложимите норми на съюзното право и тълкуването на КН, съдържаща се в Приложение I към Регламент (ЕИО) 2658/87 в приложимата редакция, дадено в Решение на СЕС от 15 юни 2023 г. по дело С-292/22, АССГ приема, че за да се изключи класирането на разглежданите продукти в позиция 1511, е достатъчно да се определи дали те са претърпели някаква обработка, различна от рафинирането, като например текстуриране, което съгласно съответната обяснителна бележка към ХС се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта (т. 46 от цитираното решение на СЕС). Според съда изготвената в ЦМЛ експертиза доказва такава обработка. Той не кредитира приетата по делото СТЕ по съображения, че изследване на пробата, каквото е направено в ЦМЛ, не е направено от експерта в друга лаборатория, тъй като няма такава лаборатория, притежаваща акредитация за изследване на палмово масло с пенетрометър. Позовавайки се на т. 53 и т. 54 от решението на СЕС по дело С-292/22, съдът намира, че ползваният от ЦМЛ метод за преценката дали хранителен препарат от палмово масло, който не спада към позиция 1516 от КН, е претърпял обработка, различна от рафинирането, дава съответстващите на тази номенклатура резултати. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Както приема СЕС в т. 46 от решението си по дело С-292/22, Според § 2 от ОБХС за позиция 1517, текстурирането се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта. В Митническата лабораторна експертиза 01_01.02.2021 г. от 10.08.2021 г. процесната стока е описана със следния външен вид: пластична до твърда маслена маса (при стайна температура 25С), хомогенна структура, с гладка кремообразна текстура, термично стабилна, без разслояване. От друга страна, суровото палмово масло, дори и след рафиниране, избелване и дезодориране представлява полутвърда мазнина (смес от течност и кристали в приблизително еднакво съотношение). Тези констатации не се оспорват от жалбоподателя. Чрез проведеното изследване за определяне на консистенцията на продукта чрез измерване с пенетрометър, експертизата потвърждава характера на пробата като пластична мазнина, с което обосновава извод за това, че палмовото масло е претърпяло обработка за изменение на текстурата, довела до различната му твърдост. Вещото лице, изготвило СТЕ, потвърждава, че изследването с пенетрометър се използва за определяне твърдостта на пластифицираните мазнини, а представеното от ответника писмо от НДНИВМИ потвърждава, че за да се определи дали контролната проба представлява палмова мазнина или шортънинг е необходимо да се изследва консистенцията й, а за такъв анализ е необходим пенетрометър. Що се отнася до акредитацията на МЛЕ, по делото е представено писмо от 09.08.2021 г. на изп. директор на ИА Българска служба по акредитация (ИА БСА), според което към тази дата агенцията не е предоставила акредитация на лаборатория, която да извършва изпитване на палмова мазнина за доказване на текстуриране чрез пенетрация. Следва обаче да се посочи, че в националното законодателство няма изискване за това експертизата в административното или в съдебното производство задължително да се основава на изпитване в акредитирана лаборатория, противно на доводите на касатора. Правилно АССГ прима също така, че използваният от ЦМЛ метод на изследване е допустим според т. 53 от цитираното по-горе решение на СЕС. С оглед данните по делото правилен е и изводът на съда, че този метод дава съответстващите на тази номенклатура резултати. Относимо към правилното решаване на спора, с който е сезиран първостепенният съд, е и наличното по делото Решение 4416/26.04.2024 г. на Административен съд Варна по канд 550/2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) 172/2021/2022 г., издадено от директора на ТД Митница Варна. С това НП на Милки Груп Био ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 5 875.50 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания в резултат на извършеното нарушение по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗМ. С решението се приема, че е извършено соченото нарушение, свързано с неправилното тарифно класиране в позиция 1511 вместо в позиция 1517 от КН на внесената стока палмова мазнина OKI brand под МRN 21BG002002043636R6/22.01.2021 г. Решението е постановено между същите страни и се ползва със сила на пресъдено нещо. Безспорно в случая неизпълнението на митническо задължение поражда редица правни последици като възникването на основно митническо задължение, състоящо се от вносни мита и ДДС. От друга страна по силата на друго решение също на митническата администрация е наложена административна санкция за неизпълнение на същите задължения. Според Решение на СЕС от 16 януари 2025 г. по дело С-376/23, Baltic Container, правото на Съюза допуска прилагането на национална разпоредба относно силата на пресъдено нещо. В т. 80 от това решение се приема, че юрисдикция на държава членка може да отмени митническо задължение с мотива че незаконосъобразността на административната санкция, наложена за същите митнически операции и по същите съображения като тези, от които произтича митническото задължение, е констатирана в съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо. По така изложените съображения касационният състав приема, че решението на АССГ е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е и претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение