Решение № 9609 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4399/2011 г.

Решение № 9609 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4399/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "БКС - Иван Иванов" ЕООД София против решение от 28.10.2010 г. на Софийски градски съд, АО, III "Б" състав, постановено по адм. дело № 1079/2006 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-881/16.11.2005 г. на кмета на район "Люлин" - СО, с която е одобрено попълване в кадастралната основа на имот пл. № 1629, кв. 45, м. Люлин, 3 м. р. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на оспорената заповед. Ответната страна кмет на СО, район "Люлин" оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение по повод на подадената в срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба служебно провери на основание чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на обжалваното решение и го намира за недопустимо. Право да обжалват изменението на кадастъра имат лицата, които черпят права от последния, т. е. тези, които са записани по него като собственици или носители на вещни права върху имотите, засегнати от изменението- чл. 147, ал. 1 АПК вр. чл. 54, ал. 2 и ал. 1 и § 1, т. 13 ЗКИР. Поради това при определянето на тези лица (така, както и при определяне на правото им на участие при подписването на акта за непълноти и грешки в административното производство - чл. 53, ал. 3 ЗКИР), следва да се изхожда единствено от кадастралните записвания - чл. 2, ал. 5 ЗКИР, не и от други доказателства за вещните им права. В случая неправилно първоинстанционният съд приема жалбата срещу изменението за допустима въпреки липсата на доказателства за притежаване от оспорващия на вещни права в недвижим имот, засегнат от изменението и без да е записан по разписния лист като носител на такива. Оспорването е недопустимо, а постановеното по него решение следва да бъде обезсилено с прекратяване на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,