Решение № 1595 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4451/2019 г.

Решение № 1595 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4451/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община К. срещу решение № 34/14.02.2019 г., постановено по адм. дело № 141/2018 г. на Административен съд – К., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 18/2008/9.03.2018 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – К.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна. Ответниците - К. И., Л. П., Р. Н., Ц. Н., А. А., Л. Н., П. И., Д. Д., Р. Вампирска и А. П., чрез процесуален представител оспорват жалбата. Ответникът – началник на СГКК – К. не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, касационната жалба за допустима – предявена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – К. отхвърля жалбата на кмета на община К. срещу заповед № 18/2008/9.03.2018 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – К., с която на основание чл. 54, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 51, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. К., състоящо се в: нанасяне на нов обект в КККР – поземлен имот с идентификатор 41112.503.4453 с площ 287 кв. м. и начин на трайно ползване на за второстепенна улица, собственост на К. И., Д. Х., Л. Н., А. П., Р. Вампирска, С. Д., Д. Н., П. И., въз основа на решение на КРС от 18.04.2005 г. по гр. д. № 1344/2001 г. и на община К. без документ за собственост; променят се границите на съществуващ обект в КККР - поземлен имот с идентификатор 41112.503.1042, с площ преди промяната 1754 кв. м. и съответно след промяната – 1467 кв. м., с начин на трайно ползване за второстепенна улица, собственост на община К. и се променят данните за собственост и собственици за поземлен имот с идентификатор 41112.503.1042 – собственост на община К. и за поземлен имот с идентификатор 41112.503.4453 – собственост на К. И., Д. Х., Л. Н., А. П., Р. Вампирска, С. Д., Д. Н., П. И., въз основа на решение на КРС от 18.04.2005 г. по гр. дело № 1344/2001 г. и на община К. без документ за собственост. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с материалния закон. Изводът за законосъобразност на заповедта е основан на влезли в сила съдебно решение по гр. д. № 1344/2001 г. и съдебно решение по гр. д. № 1379/2014 г. на КРС, с което спорът за собственост между страните е разрешен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. неоспорена от страните експертиза на вещо лице, административният съд правилно е установил всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Новите обекти на кадастъра, както и промяната на данните за собствеността и собствениците, са нанесени в съответствие с документите за собственост - основан на влезли в сила съдебно решение по гр. д. № 1344/2001 г. и съдебно решение по гр. д. № 1379/2014 г. на КРС, с които окончателно са решени въпросите относно правата на собственост върху отделните обекти със съответното им предназначение. Нанесените основни кадастрални данни съответстват с отразеното в съдебните решения, които се явяват актове, от които собствениците черпят правата си. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда факти, са възприети мотивирани и логически поддържани правни изводи. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, второ отделение