Решение № 8401 от 17.8.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. (ОПИК) срещу Решение 57 от 15.02.2023 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело 752/2022 г.

С обжалваното решение съдът е отменил по жалбата на Еко Хидро-90 ЕООД Решение РД-02-16-50 от 19.07.2022 г. на РУО на ОПИК, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 10% от предоставената финансова подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16RFOP002-2.077-0893-С01 с бенефициер Еко- Хидро-90 ООД.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че мотивите на съдебното решение са непълни и неясни, като съдът не е посочил нарушените от административния орган правни норми. Сочи, че от съдържанието на съдебното решение не става ясно на какво правно основание първоинстанционният състав е приел, че при отчитане на стойностите на индивидуалния за процедурата индикатор запазване на нивата на заетост в подкрепените предприятия", РУО на ОПИК е трябвало да изследва цикличността на трудовите правоотношения в конкретното предприятие за всеки месец поотделно, да извършва анализ на основанията за прекратяване на всеки трудов договор поотделно и въз основа на това да не спази установените с Условията за кандидатстване правила.

Според касатора, въпросният индикатор е заложен в т. 7 от Условията за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, Процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 (Условията за кандидатстване), където е предвидено как и въз основа на какви източници ще се изчислява изпълнението му, като източник на информация за базовата и целевата стойност на индикатора е съгласно данни от Национална агенция по приходите (НАП).

Сочи, че Условията за кандидатстване и приложените към тях административен договор и Общи условия са част от утвърдените съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., с приложима редакция към ДВ. бр. 39 от 27 Май 2022 г.) документи. Счита, че доколкото същите са влезли в сила, то последните са задължителни както за бенефициерите, така и за органа, който ръководи административното производство, поради което РУО на ОПИК е бил длъжен да приложи така заложените правила за отчитане на въпросния индикатор, като вземе за източник на информация единствено представените от НАП данни.

Оспорва изводите на съда, че заложеният индикатор не следва да се спазва изцяло - въз основа на изведено тълкуване на основната цел на процедурата за подбор на проекти. Сочи, че действително практиката на работодателите, упражняващи дейност в посочената сфера е да сключват трудови договори за определен срок, но въпросната специфика е следвало да бъде съобразена от кандидата за финансова помощ при представянето на проекта му и сключването на АДБФП. Счита, че прекратяването на част от трудовите правоотношения поради изтичането на предварително уговорения срок не представлява форсмажорно или изключително обстоятелство, изключващо отговорността при неспазване на поетия ангажимент, като същото е могло да бъде безпроблемно избегнато, било чрез продължаване срока на договорите, било чрез сключването на нови такива. Според касатора в случая са налице надлежни количествени измерители, показващи неизпълнение на одобрения индикатор.

Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски по представен списък, като прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

Ответникът по касационната жалба Еко Хидро-90 ЕООД, изразява становище за нейната неоснователност. Излага възражения на релевираните от касатора доводи.

Прави искане решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, следното:

На 25.01.2021 г. между Еко Хидро-90 ЕООД и Управляващия орган на ОПИК 2014-2020, е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2.077-0893-С01 по процедура BG16RFOP002-2.077 Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID 19, по силата на който Управляващият орган е предоставил на дружеството бенефициер безвъзмездна финансова помощ в размер на 148 166,85 лв.

На 19.01.2022 г. от Национална агенция по приходите е изискана информация за броя на действащите трудови договори за бенефициера. Исканата информация е предоставена с писмо с вх. 12-00-58 от 26.01.2022 г. Съобразно предоставената информация от НАП, към месеца, прехождащ месеца на сключване на административния договор действащите трудови договори, сключени от бенефициера, са 177, а към месеца на приключване на изпълнението на проекта (30.04.2021 г.) действащите трудови договори са 126.

На 21.06.2022 г. РУО на ОПИК уведомява бенефициера за установено нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ и предстоящо определяне на финансова корекция. Предоставен е срок за представяне на възражение и доказателства.

В предоставения срок не е постъпило възражение от Еко Хидро-90 ЕООД.

На 19.07.2022 г., с Решение РД-02-16-50, ръководителят на Управляващия орган на ОПИК определя на Еко Хидро-90 ЕООД финансова корекция в размер на 10% от предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ по АДБФП BG16RFOP002-2.077-0893-С01.

По делото органът представя Заповед РД-16-64 от 10.03.2022 г. на министъра па иновациите и растежа за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 2020 г.

В хода делото е прието заключение по съдебно икономическа експертиза.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с установената в чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма с посочване на фактически и правни основания за издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон.

Според съда прекратяването на трудовите правоотношение с предприятието на основание чл. 325, ал. 1, т. 4, т. 11 и чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), не следва да се квалифицира като неизпълнение на индикатора запазване нивата на заетост в подкрепеното предприятие, тъй като прекратяването на трудовите правомощия в тези случаи не са последица от предприета инициатива или действие на работодателя в тази насока. Приема, че преценено в контекста на целите и очакваните резултати от предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по оперативната програма, не би следвало да се приеме, че в случая е налице неизпълнение на заложения в програмата индивидуален индикатор за изпълнение. Обратното разбиране, според съда, би означавало, че за да не наруши формално индикатора, дружеството веднага да сключи нови трудови договори със същите или други работници и служители, при положение, че този обем от работа вече няма да бъде извършвана от търговеца, което не може да бъде определено като действие, което е съответно на целите и очакваните резултати от програмата за безвъзмездно подпомагане.

Изводите на съда са аргументирани и с чл. 2, ал. 1, т. 6 от Постановление 55 на МС от 30.03.2020 г. за определяне па условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. или обявената с Решение 325 па Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка на територията на Република България.

Въз основа на доказателствата по делото, в т.ч. приетата СИЕ, съдът обосновава извод, че намаляването на заетостта в дружеството към месеца на приключване на изпълнението на проекта, спрямо месеца предхождащ месеца на сключване на административния договор при изключване броя на основание чл. 325, ал. 1,т. 4; чл. 325, ал. 1, т. 11 и чл. 326, ал. 1 КТ трудови договори, е 9,35%, т.е. изпълнението на индивидуалния за процедурата индикатор от страна на дружеството е в размер на 90,65%. По аргумент на т. 6 от Приложение 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), приема, че в случая не следва да се определя финансова корекция.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел мотивите на органа не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Националният законодател е дефинирал лимитативно основанията за определяне на финансова корекция в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ установява основание за определяне на корекция при неизпълнение на одобрените индикатори. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при неизпълнение на одобрени индикатори. Индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект - качествено и количествено.

В т. 7 от Условията за кандидатстване по процедурата е заложен индивидуален за процедурата индикатор за изпълнение запазване на нивата на заетост в подкрепените предприятия, чието изпълнение е обусловено от съответствието (минимум равенство) на целевата стойност (броя на заетите лица за месеца на приключване изпълнението на проекта) и базовата стойност (броя на заетите лица за месеца, прехождащ месеца на сключване на административния договор) на индикатора. Посочено е, че източник на информация за базовата и целевата стойност на индикатора е съгласно данни от НАП, като същите ще се отчитат служебно от страна на УО на ОПИК. При неизпълнението на посочените в т. 7 индикатори е предвидено, че кандидатите ще следва да възстановят средства по проекта съгласно заложеното в чл. 7 от административния договор (Приложение 11 към Условията за изпълнение). В чл. 7 от договора е посочено, че УО ще наложи финансова корекция на процент от верифицирания размер на БФП при неизпълнение на приложимите индикатори по проекта, посочени в т. 7 от Условията, като размерът й ще се определя съгласно Приложение 2, т. 6 от Наредбата, като възстановяване не се изисква при възникване на обстоятелства от извънреден характер.

Административният орган е приел, че дружеството-бенефициер е допуснало неизпълнение на приложимия в случая индикатор "запазване на нивата на заетост в подкрепените предприятия", което е квалифицирано като нарушение, представляващо основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. От фактическа страна актът е мотивиран с неизпълнение на една от целите, които се преследват чрез предоставената безвъзмездна финансова помощ (запазване на заетостта) и на очакваните резултати от подкрепата по процедурата.

Този извод е неправилен.

По делото е безспорно, че съобразно предоставената информация от НАП, към месеца, прехождащ месеца на сключване на административния договор (31.12.2020 г.) действащите трудови договори, сключени от бенефициера, са 177, а към месеца на приключване на изпълнението на проекта (30.04.2021 г.) действащите трудови договори са 126.

Не се спори и, че прекратените трудови договори за периода от 31.12.2020 г. до 30.04.2021 г. с работодател "Еко-хидро-90" ООД са 44 бр., от които:

• на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие на страните, изразено писмено - 6 бр.;

• на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ със завършване на определена работа - 35 бр.;

• на основание чл. 325, ал. 1, т. 11 от КТ със смъртта на работника или служителя - 1 бр.

• на основание чл. 326, ал. 1 от КТ със отправено писмено предизвестие от работника или служителя до работодателя - 2 бр.

Спорът по делото е относимо ли е правното основание за прекратяване на трудовите правоотношение към неизпълнение на поетите от дружеството задължения по процесния административен договор.

Съгласно т. 6 от Условията за кандидатстване, очакваните резултати от подкрепата по процедурата се изразяват в постигане на положителен ефект по отношение на средните предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 и стабилност на работни места.

Целта и очакваните резултати от процедурата е посредством финансово подпомагане, затруднените от форсмажорните обстоятелства предприятия, да успеят да се съхранят като работещи стопански субекти, като продължат да осъществяват основната си търговска дейност, включително, посредством осигуряването на необходимата за това работна сила.

Съдът е извършил задълбочен и обоснован анализ на заложените по проекта цели и очаквани резултати, който се споделя от настоящата инстанция. Действително целта на процедурата и очакваните резултати, заложени в т. 6 от Условията за кандидатстване, не е самоцелно запазване на съществуващите трудови правоотношения, а създаване на възможност, предприятието да продължи да осъществява икономическата си дейност, като му се осигури финансов ресурс необходим му за закупуване на суровини, материали и консумативи, предназначени за влагане в дейността с цел произвеждане на продукция или услуги, разходи за външни услуги и разходи за персонал по трудови договори, сключени преди 01.07.2020 г., като именно тези разходи са определени като допустими по процедурата разходи. Следователно правилно съдът е приел, че прекратяването на трудовите правоотношение с предприятието на основание чл. 325, ал. 1, т. 4, т. 11 и чл. 326, ал. 1 КТ не следва да се квалифицира като неизпълнение на индикатора "запазване нивата на заетост в подкрепеното предприятие", тъй като не е последица от предприета инициатива или действие на работодателя, в резултат на последиците от пандемията, с оглед съкращаване на работни места и намаляване на обема на работа по други причини. В първия случай се касае за срочни трудови договори, сключени по реда чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до завършване на определена работа, като договореното между страните прекратително условие е настъпило. Вторият случай се отнася до смърт на работника или служителя, а третият при писмено предизвестие от работника/служителя.

Формално действително прекратяването на тези правоотношения води до намаляване на нивата на заетост, но в контекста на целите и очакваните резултати от предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, не може се приеме, че в случая е налице неизпълнение на заложения в програмата индивидуален индикатор за изпълнение, както правилно приема и първоинстанционният съд. Правилно е съобразено, че при формалното спазване на изискването сключването на нови трудови договори единствено с цел запазване на базовата стойност на процесния индикатор, без необходимост от извършване на тези дейности (с оглед сезонността на дейностите по сключените срочни договори), вместо да бъде подпомогнато за да преодолее негативната икономическа ситуация породена от пандемията, дружеството ще се окаже в още по-затруднено финансово положение извършвайки разходи за трудови възнаграждения и осигуровки, за работа, която няма да бъде извършвана и съответно без приходи за нея.

За да мотивира изводите си съдът е приложил по аналогия чл. 2, ал. 1, т. 6 Постановление 55 на МС от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, предвиждащ изплащане на компенсации за работодатели, които не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТ, т.е при закриване на предприятието, част от предприятието или съкращаване на щата, при намаляване на обема на работата и при спиране на работа за повече от 15 работни дни. Следователно тези са случаите, които законодателят възприема за основания за прекратяване на договорите като възможна последица от пандемията и правилно съдът е възприел този подход за оценка на процесните трудови правоотношения в светлината на конкретната процедура.

С оглед изложеното правилен е изводът на съда, че прекратените на основание чл. 325, ал. 1, т. 4, т. 11 и чл. 326, ал. 1 КТ договори не следва да се включват в преценката за изпълнение на процесният индикатор.

Обоснован е и изводът на съда, че в случаите, в които трудовото правоотношение е прекратено при условията на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ - по взаимно съгласие на страните, поетото от дружеството задължение да запази нивата на заетост изключва възможността за съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение. По тези съображения правилно шестте трудови договора прекратени на това основание са включени в преценката за изпълнение на индикатора.

В тази връзка неоснователни са доводите на касатора, че РУО на ОПИК е бил длъжен да приложи заложените правила за отчитане на въпросния индикатор, като вземе за източник на информация единствено предоставените от НАП данни, като РУО няма качеството на орган по приходите и не разполага с правомощие да извършва проверка на предоставените от компетентния орган данни. Видно от доказателствата по делото, при предоставяне на справка за актуално състояние на действащите трудови договори на дружество Еко-Хидро-90 ООД, в колона Основание е видно правното основание, въз основа на което е сключен всеки един от трудовите договори, като в Легенда е отбелязано, че 01 е безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ и код 03 е трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до завършване на определена работа, какъвто е конкретния случай и административният орган е имал възможност да се запознае с тази информация и да прецени фактите и обстоятелствата преди да наложи финансова корекция, без да е необходимо да извършва проверка на предоставените данни в качеството на орган по приходите.

Въз основа на горното и направеният от съда анализ на базовата и целевата стойност на индикатора запазване на нивата на заетост в подкрепените предприятия, при изключване на посочените по-горе договори, прекратени на основание чл. 325, ал. 1, т. 4, т. 11 и чл. 326, ал. 1 КТ от обхвата на преценката за съответствие, правилен е изводът, че изпълнението на процесния индикатор от страна на дружеството е в размер на 90, 65%, в който случай по силата на т. 6 от Приложение 2 от Наредбата не се определя финансова корекция.

Следователно правилен и обоснован е изводът на съда, че не е налице материалноправното основание неизпълнение на одобрен индикатор по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, поради което не е налице основание за определяне на финансова корекция.

С оглед на всичко изложено доводите на касатора за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд са неоснователни.

По изложените съображения, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Разноски от ответната страна не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд,